Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 472 гр.София 31.05.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА  ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА     АЛБЕНА БОНЕВА                                                     при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 1359/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. М. П. против решение, постановено на 01.04.2009 г. от Софийски градски съд по въззивно гражданско дело № 583/2008 г. С него въззивната инстанция, като е отменила това на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил исковете на П. против А. „М” гр. С. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 102/26.01.2010 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос какви са правомощията на съда в контрола на извършения от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Представени са съдебни решения, в които този въпрос се разрешава противоречиво. Противоречивата съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение № 14/2010 г. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд. В него е изяснено е, че работодателят при извършването на подбор, трябва да се е ръководил от критериите на чл. 329, ал. 1 КТ – по-висока квалификация и по-добра работа. Квалификацията е обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация. Преценката за качеството на работата /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ е субективна, поради което, ако липсва злоупотреба с права от страна на работодателя, съдът не може да я елиминира. Това значи, че преценката на съда в този случай е само до наличието на злоупотреба от работодателя при оценката кой измежду оценяваните се справя по-добре и дали оценяването по този показател е извършено въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа. Решението на въззивния съд е съобразено с даденото по-горе тълкуване. Въззивният съд е установил, че Д. М. П. е работела на длъжност „старши митнически специалист”, Митница „А” при Регионална митническа дирекция – София по безсрочно трудово правоотношение. То е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата, което е реално и е било факт към датата на уволнението. Съдът е стигнал до заключението, че заповедта е издадена от компетентен орган, като преди това работодателят е изискал информация дали служителят попада в категорията на лица, ползващи се от закрила при уволнение съгласно чл. 333 КТ и е извършил подбор между всички служители в митница „А”, заемащи длъжността „старши митнически специалист” при спазване изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът е установил, че оценяването е извършено според професионалната квалификация по показатели образователно-квалификационна степен, професионален опит и допълнителна квалификация, както и според нивото на изпълнение на работата съобразно атестационни оценки, приноса в изпълнение на функциите на митническата администрация с оглед обема на работа и ефективността на нейното изпълнение, дисциплинарното минало и личното и професионално поведение на служителя. Членовете на нарочно определената комисия са давали точки по всеки един от така определените показатели, в резултат на което е определяна и средна оценка по тях, като сборът им по всички показатели е формирал обща оценка. Дадената на Д. П. е 54 и тя попада сред 38 служители, предложени за уволнение. Всички, които са останали са с по-високи крайни показатели от нея. Решението е правилно. Не отговаря на данните по делото твърдението на касатора, че работодателят не е представил по делото доказателства за това как са формирани оценките по протокола на комисията по подбора по критериите „образователна степен” и „професионален опит”. Напротив, от протокол от 08.02.2007 г. е установен механизмът на оценяване по отделните показатели, по които е извършен подбора, включително по колко точки се дават за притежаваната образователна степен и за допълнителната квалификация, свързана със заеманата длъжност, включително и за ползван чужд език при изпълнение на служебните задължения и как се определя общата оценка при повече професионални квалификации. Представени са и доказателства за образованието и допълнителна професионална квалификация на всички служители, участвали в подбора и оставени на работа от работодателя. Приетото от въззивния съд, че получените оценки по тези показатели са съответни на обективните данни, е обосновано и съобразено с материалния закон. Касаторът П. сама признава, че е между тези от оценяваните служители, които притежават най-ниската образована степен, но освен това не е вярно твърдението, че само въз основа на това е получила по-ниска оценка при подбора. Видно от представения протокол, тя, както и почти всички други служители /с изключение на 6 от общо 150/ е получила по критерия професионален опит максималните 15 точки. В същото време, тя няма допълнителни квалификации, включително и участие в курсове на НУЦ към А. „М” или ползване на чужд език. Изпълнението на трудовите функции е оценено с 9 точки, като никой от служителите не е получил по-ниска оценка, а повече от една трета от тях имат по 12 точки. Оценката за принос е 6 точки, като повече от половината от другите служители са с по-високи резултати. По критерия репутация е получила 9 точки, както и още 6 служители, а 104 други служители имат по-висока оценка. Следователно, невярно е твърдението й, че по всички показатели извън образователна степен била получила максимални оценки. В същото това време е видно, че всички служители са оценявани всестранно според утвърдената от работодателя методика, която напълно съответства с разпореденото в Кодекса на труда. Правилно, също така въззивният съд е посочил, че оценката по двата показателя, които са въздигнати в чл. 329 КТ е комплексна. В съответствие с материалния закон е прието също така, че не е нужно да се установява, че уволненият служител работи зле и не се справя с работата си, каквито доводи се развиват в касационната жалба. Достатъчно е да се установи, че останалите на работа са по-добри според преценката на работодателя и обективно с по-висока квалификация. Не съответства на дадения отговор по материално-правния въпрос, по който е допуснато обжалването, оплакването, че оценката за качеството на работа на П. не е обективно, както и позоваването на свидетелките показания в тази връзка. В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна То следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски: 280 лв. юрисконсоултско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено на 01.04.2009 г. от Софийски градски съд по въззивно гражданско дело № 583/2008 г.   ОСЪЖДА Д. М. П. да заплати на А. „М” гр. С. сумата в размер на 280 лв. – юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: