2 гр. д. № 1005 /200 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 347 София, 14.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1005/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 04.10.2010 г. ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение от 19.05.2010г. по гр. д. № 564/2010 г. на Варненски окръжен съд. Ответницата В. Ж. по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да уважи предявения от В. Ж. и Т. Й. Т. ревандикационен иск за 265 кв. м., съставляващи част от имот № 847 по КП „Бялата чешма и Дъбравата”, идентичен с имот № 847 по ПНИ на селищно образувание (с. о.) „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата”, съдът е намерил, че в полза на ответниците по иска, сега касатори К. Я. и Ц. Я., не е възникнало право на изкупуване на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот пл. № 847 по КП „Бялата чешма и Дъбравата”, в землището на кв. В., [населено място], тъй като с представените доказателства не се установява административният орган да е формирал воля за предоставяне право на ползване на основание ПМС 1/1981 г. Изводът не съответства на установените факти по делото. От представения протокол № 4 от 11.03.1981 г., съставен на заседание на ИК на ОНС В., се установява, че е взето решение за картотекиране като слабопродуктивни земи с площ от 345 дка съгласно представен опис. В т. 4 е отразено решението за одобряване на списъците с лицата, на които са раздадени земи за ползване в землището на кв. Г. и решение на същите лица да се издадат удостоверения за това, че земите са им предоставени за ползване на основание ПМС № 1 от 1981 г. за по нататъшното усъвършенстване на системата за самозадоволяването на населението от селищните системи с месо, мляко и яйца и др. В списъка е отбелязано че, той съдържа данни за лицата, на които са били предоставени земи от ДПФ за ползване под наем и които земи, които следва да им се предоставят за безвъзмезно ползване на основание ПМС от 5.12.1977 г. Взетото решение е било мотивирано от това, че процедурата по предоставяне правото на ползване не е завършена по реда на ПМС № 76 от 1977 г., тъй като предоставена земя под наем не е била картотекирана като пустееща или слабопродуктивна. С взетото решение по протокол № 4 земята е била картотекирани като пустеещи и слабопродуктивни, което е основание за предоставянето й за безвъзмездно ползване за самозадоволяване на населението. С ПМС № 1 от 1981 г. е предоставена възможност, правото на ползване да се предостави на лица, които ползват пустеещи имоти за самозадоволяване, както и на лицата, които законно са построили сгради в такива имоти. Изразената воля от административния орган, натоварен с дейността по раздаване на земи на посоченото основание, е за това да се уреди по предвидения в акта на МС ред съществуващо фактическо положение, ако и към влизане в сила на ПМС № 1/1981 г. предпоставките за предоставяне на земя за ползване са налице. Въз основа на това решение е било издадено и удостоверение № 295 от 03.1982 г. от ОНС-В. за удостоверяване факта на предоставяне право на ползване върху хавра (лозе) с площ от 500 кв. м. , в м. „Долаплъкая”, в землището на [населено място]. Като е приел друго съдът, е направил в необоснован извод за липсата на формирана воля за предоставяне на имота за ползване на наследодателя на ответниците. Налице са били всички предпоставки от фактическия състав на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на имота, тъй като в същия е била изградена и стопанска постройка – дървена барака на основание издадено строително разрешение № 444 от 19.07.1978 г., а след предоставяне правото на ползване през 1981 г. в имота са построени още стая с помещение за баня и тоалетна на площ от около 15-16 кв. м., изградени с тухла. През 1993 г. с две вности бележки от 15.12.1993 г. ползувателят К. Я. е заплатил определената цена на имота от 25930 лв. От това следва, че ответниците ползват имота на правно основание, а ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като ползувателят е трансформирал предоставеното му право на ползване в право на собственост. Като е приел друго и е уважил иска, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго с което искът следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата ще бъде осъдена да заплати на ответниците по иска заплатените от тях разноски за всички инстанции, които възлизат на сумата 437.00 лв. От представения в касационното производство договор за правна помощ, сключен на 26.05.2010 г. с адв. Н. Х., не се установява да е изплатено уговореното адвокатско възнаграждение, поради което то не се взема предвид при определяне общия размер на разноски, подлежащи на присъждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 19.05.2010г. по гр. д. № 564/2010 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от [населено място], кв. В., [улица] срещу К. Г. Я. и Ц. С. Я., двамата от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] ревандикационен иск за 265 кв. м., съставляващи част от имот № 847 по КП „Бялата чешма и Дъбравата”, идентичен с имот № 847 по ПНИ на селищно образувание (с. о.) „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата”, в землището на кв. В., [населено място], която част е означена по скицата към заключението на в. л. инж. А. с букви А, Б, В, Г . ОСЪЖДА В. Н. Ж. и Т. Й. Т., двамата от [населено място], кв. В., [улица] да заплатят на К. Г. Я. от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] сумата 437.60 лв. (четиристотин тридесет и седем и 0.60) лв. разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: