Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 07.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 616 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощниците му адвокатите Д. А., Н. Н. и Г. А. от САК, против въззивното решение от 9.05.2012 год. по гр. д. № 3217/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.03.2006 год. по гр. д. № 6287/2001 год. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касатора против П. А. С., А. Б. Ц., С. Х. С., Е. М. С. и Х. М. С. установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на общо 46.77 % ид. ч. от недвижим имот представляващ магазин-ателие № 1, находящ се в [населено място], заемащ целия партерен етаж на шестетажна жилищна сграда на [улица], със застроена площ 70.53 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо парцел * в кв. 326 по плана на [населено място], м. „Г.-Г-6” с площ 442 кв. м., при описаните съседи. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Счита за неправилен извода на въззивния съд за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, поради необсъждане на доводите му против материалната легитимация на ответниците и представените доказателства във връзка с тях. Ответниците по касационната жалба оспорват същата по изложените в писмените им отговор и бележки съображения. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 612 от 29.11.2012 год. на ВКС. В него е прието, че процесуалноправните въпроси, свързани с формата на защита на ищеца по предявен отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са релевантни за изхода на спора, тъй като съдът не се е произнесъл по поддържаните доводи за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот на основание обезщетяване по ЗОСОИ, по съображения, че не е предприето изменение на иска. Произнасянето по тези въпроси е в противоречие с решение № № 977 от 13.01.2010 год. по гр. д. № 3358/2008 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което относно формите на защита на ищеца по отрицателния установителен иск е прието, че същите са обусловени от положението му като страна в процеса, идентично на това на ответник по положителен установителен иск – затова той може и е длъжен да изчерпи всички правоизключващи възражения. Прието е, с оглед разместената тежест на доказване и формирането на сила на пресъдено нещо с решението по отрицателния установителен иск относно правото на собственост на ответника приложимостта на т. 6 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. В същия смисъл е и решението с № 44 от 3.02.2010 год. по гр. д. № 2928/2008 год. на ІV г. о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС счита, че по поставените процесуалноправни въпроси следва да се приложи горната задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззивният съд, поради което и решението му следва да се отмени. Ищецът, сега касатор, е предявил отрицателен установителен иск против ответниците за признаване, че последните не са собственици на посочената идеална част от спорния имот на основание обезщетяването им със съсобственост по ЗОСОИ със заповедите от 21.12.98 год. и 29.04.99 год. на Областния управител на София област. На твърдението им в исковата молба, че тези заповеди са отменени, ответниците са противопоставили решение на административния съд за отмяна на заповедта за отмяната им, като в хода по същество на спора пред първоинстанционния съд ищецът е направил възражение за нарушение на параграф 6, ал. 6 от ЗППДОбП /отм./, за материална незаконосъобразност на заповедите за обезщетяване със съсобственост, т. е. предприета е защита срещу поддържаното от ответниците основание на претендираното от тях материално право. В този смисъл са и съображенията в писмената защита пред първоинстационния съд и доводите във въззивната жалба против първоинстанционното решение. С предявяването на отрицателния установителен иск ищецът иска да се отрече претендираното от ответника право, поради което и на релевираните от последния основания за притежаването му, той следва да изчерпи всички правоизключващи възражения, като пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици – т. 6 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. С оглед положението на ищеца по отрицателния установителен иск използуването на защитни средства като възражения срещу претендираното от ответника спорно право, е наложително, тъй като те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е деня на приключване на устните състезания. Поради това и той следва да изчерпи всички свои възражения до този момент, за да избегне преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо на решението. Като е приел, че доводите относно нищожността и материалната незаконосъобразност на административните актове представляват нови основания на иска и не е предприето съответно изменението му по предвидения в отменения ГПК ред, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по изясняване на спора, довело и до неправилност на правните изводи. Поради това след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, при което съдът следва да се произнесе по направените възражения срещу административните актове, на които ответниците основават претендираното право върху спорния имот, при анализ и преценка на представените в тази връзка доказателства. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 9.05.2012 год. по гр. д. № 3217/2006 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: