Р Е Ш Е Н И Е   № 769   гр. София, 15.10.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                       ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1453 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл. 234 от ГПК (отм.). Образувано е по молбата на В. З. И. от гр. Ш., в качеството му на Е. „В”, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 28 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г. В молбата се сочи основанието за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.) – молителят заявява, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а именно наличието на основание за отвод на съдията-докладчик по делото – решението на първоинстанционния съд било отменено, а съдията докладчик по въззивното дело е съпруг на съдията-докладчик по друго дело, което е станало основание за вземане на атакуваното решение. Ответникът П. Б. Й. от гр. К., в отговор по смисъла на чл. 232 ал. 4 от ГПК (отм.) изтъква, че с молбата не се навеждат нови доказателства или обстоятелства от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по спора или за правилното решаване на спора; другото съдебно решение, на което съдът се е позовал, е влязло в законна сила и е задължително за съда. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Атакуваното решение е постановено на 28 ноември 2007 г. и съобразно правилата на чл. 218 ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.) не подлежи на обжалване във връзка с цената на предявените искове, поради което е влязло в сила. Молбата за отмяна е подадена на 29 февруари 2008 г. поради което следва да се приеме, че молбата е постъпила в срока по чл. 232 ал. 1 от ГПК (отм.). Молбата е предявена от лице, имащо интерес от исканата отмяна. Относимите обстоятелства по спора са следните: Касаторът предявил против ответника иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1978,93 лева и 2000 лева неимуществени вреди, като първата сума представлява разноски в производство по чл. 250 от ГПК (отм.) – съдебни и нотариални такси и адвокатски хонорар; причиненият на молителя стрес от незаконосъобразните действия на ответника е довел до неимуществени вреди. Докладчик по въззивното дело е бил съдията Ц. С. С атакуваното решение съдът приел, че молителят бил осъден по друго дело да заплати на ответника обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД, но то не било заплатено; ответникът не е причинил виновно вреди на молителя. Решението по гр.д. № 432 по описа на окръжния съд в гр. Ш. било постановено от съдия Ж. С. С решението молителят е осъден да заплати суми на основание чл. 59 от ЗЗД, като данни за това, че докладчикът по това дело е съпруг на докладчика по атакувания съдебен акт, не се представят. Молбата за отмяна е неоснователна. Като основание за отмяната е посочено това по чл. 231 ал. 1 б. „а” от ГПК (отм.) - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посоченото основание предпоставя порок на влязлото в сила решение, произтекъл от непълнота на доказателствата по делото, който обаче е разкрит едва след влизането на решението в сила, или пък са открити такива факти от действителността, които имат значение за спорното правоотношение и не са могли да бъдат установени в течение на съдопроизводството. Във всички случаи новите обстоятелства или писмени доказателства следва да имат отношение към правилността на решението по същината на спора и поради непредставянето или непосочването им решението е станало неправилно. В разглеждания случай подобна хипотеза не се твърди. Молителят изтъква доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, поради наличие на основание за отвод на докладчика по делото. От една страна доказателства за подобно обстоятелство не се представят, а и дори да бяха представени, не биха послужили като основание за отмяна. Твърдението за подобен порок при вземането на решението не може да бъде причислено като откриване на ново обстоятелство от съществено значение за делото, защото не касае правилността на решението и не разкрива по нов начин спорното правоотношение. Ответникът не прави искане за разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и не представя доказателства за сторени такива пред касационния съд, поради което съдът не присъжда разноски. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. З. И. от гр. Ш., в качеството му на Е. „В”, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 28 ноември 2007 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на окръжния съд в гр. Ш. за 2007 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: