Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 27.09. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 586 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и жалби на защитниците на подсъдимите П. О. М. (адв. А. Й. и адв. И. Й.), С. Х. Ц. (адв. Н. Беров) и И. К. И. (адв. В. Б., представил и допълнение към жалбата и адв. Р. Петкова), всички против въззивно решение № 180/18.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК – І-ви състав, постановено по ВНОХД № 1140/2008г. В протеста, касаещ подсъдимите П. М. и С. Ц., се изтъкват доводи, относими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. По отношение на П. М. се твърди незаконосъобразно прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, което е довело и до неоправдано намаляване на наложеното му наказание на 10 години лишаване от свобода. По отношение на С. Ц. се счита, че като е намалил наказанието му от 19 на 17 години лишаване от свобода, въззивният съд е надценил значението на установените за него положителни характеристични данни и чисто съдебно минало, както и е пренебрегнал тежестта на отегчаващите, свързани с неговия принос и брой квалифициращи обстоятелства. Намалените наказания и на двамата подсъдими се отчитат за явно несправедливи и недостатъчни за постигане на целите по чл. 36 от НК. Претендира се отмяна на въззивното решение в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция за увеличаване наказанията на подсъдимите М. и Ц.. В жалбата на подсъдимия П. М. се изтъкват всички основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Процесуалният закон се отчита за нарушен поради превратна и едностранчива оценка на обясненията му и конкретно поради отхвърлянето им единствено в частта, в която е твърдял липса на познание, а и съгласие за планираната екзекуция на пострадалите. Това е довело и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му като съизвършител, вместо да се възприеме ексцес на умисъла за убийство от другите двама дейци. Твърди се още, че при установените по делото фактически данни, деянието неправилно е било квалифицирано като извършено предумишлено, както и по начин и със средства, опасни за мнозина. На тази основа се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване, а алтернативно – намаляване на наказанието, което макар и при прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е останало явно несправедливо - поради недостатъчно съобразяване на данните за минималния му принос и дадени обяснения, допринесли за разкриване действителната картина на деянието. В жалбата на подсъдимия С. Ц. също са изложени доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. А. е поставен върху процесуалните нарушения, аргументирани с непълнота на мотивите с оглед повърхностна оценка на доказателствените източници, въз основа на които е било установено участието на Ц. в изпълнението на деянието и механизма на извършването му, липса на отговори на всички въпроси и възражения на защитата, вкл. за годността на обвинителния акт, отказ за събиране на доказателства относно начина на оттеглянето му от местопроизшествието, несъобразяване на съобщени данни за алиби и игнориране на дадените от него обяснения. В. това е довело до ограничаване на правото му на защита и осъждането му въз основа на предположения за деяние, което той не е извършил Претендира се оправдаването му и отхвърляне на предявените граждански искове, а алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Макар и без обвързващо искане за намаляване на наказанието е посочено оплакване за явната му несправедливост. В жалбите на подсъдимия И. И., представени от адв. Б. (вкл. и писмено допълнение) и адв. П., са изложени оплаквания за липса на въззивни мотиви - поради тяхната краткост, възпроизвеждане на фактологията, приета при първото разглеждане от С. и неправилно отхвърляне на дадените от подсъдимия обяснения пред въззивния състав, както и отсъствие на отговори по направени възражения, вкл. за предубеденост на състава на Софийски окръжен съд, чийто председател е извършвал и одобрявал действия за събиране на доказателства на досъдебната фаза. Изтъкнати са и доводи за несправедливост на потвърденото му наказание 20 години лишаване от свобода, което е несъразмерно тежко в сравнение с наложеното на останалите подсъдими и не държи сметка на действителния му принос, свеждащ се до причиняване на тежка телесна повреда на пострадалата М.. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. В с. з. пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Изразява позиция за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Защитниците на тримата подсъдими поддържат депозираните касационни жалби, вкл. новият защитник на подсъдимия И. И. – адв. М. и настояват протеста да бъде оставен без уважение като неоснователен. Частните обвинители и граждански ищци Р. О. и Л. М., както и техните повереници, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. В писмена молба О. изразява становище въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият П. М. моли да бъде оправдан. Подсъдимият Ц. също иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият И. моли за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24/04.07.2007 г., постановена по НОХД № 25/2006 г., Софийският окръжен съд е признал подсъдимите П. М., С. Ц. и И. И. за виновни в това, че на 13.05.2005 г., около 03. 30 ч., в центъра на гр. Б., в съучастие като съизвършители, предумишлено и по начин и със средства, опасни за мнозина, направили опит да умъртвят повече от едно лице (умъртвили Г. Х. М. – на 26 г. и направили опит да умъртвят Л. Светословова М. – на 17 г., като деянието е било довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дейците престъпни последици), поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 4, изр. 3, т. 6, изр. 1 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 а л. 2, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 54 от НК е наложил на П. М. и И. И. наказание 20 години лишаване от свобода, а на С. Ц. – 19 години лишаване от свобода, които да изтърпят при усилен строг режим, приспадайки периода на предварителното им задържане. Оправдал е същите да са извършили деянието с газово-сигнален пистолет Blow Compact. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е привел е в изпълнение наказанията от по 3 години лишаване от свобода, наложени на подсъдимите М. и И. по присъда по НОХД № 303/2001 г. на РС – Ботевград. Софийският окръжен съд е осъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди – 20 000 лв. на Р. О. като майка на пострадалия М. и 30 000 лв. на пострадалата Л. М., ведно със законната лихва, считано от датата на уреждането. С присъдата са били оправдани изцяло подсъдимите Т. М. и Т. М. по повдигнатите им обвинения по чл. 294 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. С решение № 219/30.04.2008 г., постановено по ВНОХД № 1210/2007 г., Софийският апелативен съд, НО, 4-ти състав, е изменил първоинстанционната присъда, като на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е намалил наказанието на подсъдимия П. М. на 10 години лишаване от свобода. Намалил е и наказанието на подсъдимия С. Ц. от 19 на 17 години лишаване от свобода. Увеличил е присъдените в полза на Р. О. и Л. М. обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 50 000 лв. С решение № 347/13.11.2008 г. по к. д. № 336/2008 г., ВКС, ІІ н. о., е отменил въззивното решение в наказателно-осъдителната му част и е върнал делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд. Оставил е в сила същото в гражданско-осъдителната му част. С понастоящем протестираното и обжалвано решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наказанието на подсъдимия М. на 10 години лишаване от свобода при прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК и изпълнение при строг режим, както и на Ц. - от 19 на 17 години лишаване от свобода. Потвърдил е същата в останалата й част. По доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон в жалбите на подсъдимите М., Ц. И И.: Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с изясняване на отделни елементи от фактологията на деянието и механизма на извършването му , както и относно авторството, което да е довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимите М., Ц. и И. по повдигнатото им обвинение, са изцяло неоснователни. Още отнапред следва да се уточни, че всички доводи на подсъдимите относно наличието на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не могат да бъдат разглеждани изолирано от съдържанието на решение № 347/2008 г. на ВКС. В него ясно и недвусмислено е възприето, че всички фактически обстоятелства, касаещи деянието, механизма на извършването му и участниците в него, вкл. промяната за подсъдимия М. (за който е било прието, че не е носил оръжие и не е стрелял по никой от пострадалите, но в процеса на изпълнение на деянието и приближавайки се към тях е бил прострелян от другите двама подсъдими Ц. и И., използвали съответно полуавтоматични пистолети „В.” кал. 9 мм. и „ИЖ” кал 5, 45 мм.) са били правилно установени от въззивната инстанция по ВНОХД № 1210/2007 г., като това е било сторено при стриктно съобразяване с правилата по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК и изпълнение на задълженията по чл. 339 ал. 2 от НПК. Именно поради това жалбите на тримата подсъдими, в които са били застъпени оплаквания за процесуални нарушения по повод изясняването на тяхното участие и отделни детайли от фактологията на деянието, са били отхвърлени като неоснователни, което важи и за наказанието на подсъдимия И.. Основанието за връщане на делото за ново разглеждане е единствено несъгласието на мнозинството на състава с размерите на наложените на подсъдимите М. и Ц. наказания, възприети за несправедливо занижени и несъответни на извършеното от тях и целите по чл. 36 от НК. Следователно, както правилно е приел въззивния съд по понастоящем атакуваното решение, пределите на въззивната проверка не е могло да се разпростират върху вече приетите от ВКС за правилно установените факти, освен ако при съдебното следствие, каквото е било проведено, не са били събрани нови доказателства, даващи основание за обсъждане и необходимост от промяна на фактическите изводи в съответните аспекти. Изрично в мотивите си апелативният съд е отчел допълнително дадените пред него обяснения на подсъдимия И., които са отразявали промяна на позицията му от такава, че изобщо не е присъствал и стрелял по време на деянието, като през това време е бил на друго място (приета за оборена от конкретно посочени доказателствени източници от предходния състав и в която връзка ВКС не е констатирал процесуални нарушения) в такава, че е знаел за планираното от другите двама подсъдими убийство на пострадали М., видял е оръжията, самият той си е сложил маска, бил е на местопрестъплението заедно с тях, но не е стрелял, а само ги е изчаквал и ролята му е била да пресече пътя на М., ако побегне. Въззивният съд е отказал да кредитира тези му обяснения, посочвайки конкретните доказателствени средства, които ги опровергават и пречат да бъдат отчетени за достоверни, а оттук и да повлияят промяна на фактологията в претендираната насока, а именно, че И. не е бил единият от двамата стрелци, появили се от две различни страни, произвели множество изстрели и причинили смъртта на М. и опита за умъртвяване на св. Л. М.. Новите моменти в обясненията на И. очевидно са били в противоречие с кредитираните от предходния състав доказателствени източници и като цяло с приетите въз основа на тях промени на фактическите положения за участниците в стрелбата, измежду които не е бил подсъдимия М. и което е било утвърдено като правилно възприето разрешение с оглед изпълнение на процесуалните задължения на инстанцията по фактите. Затова, съобразявайки несъвместимостта на обясненията на И. с данните, възприети за достоверни, както и техния характер и тежест, обусловили извода, че стрелците са били Ц. и И., въззивният съд правилно ги е отхвърлил. Оттук насетне, след като въззивното следствие не е довело до промени във фактологията, процесуално издържано и в съгласие с обхвата на касационното решение, С. е отказал да преразглежда в детайли възраженията на защитниците на подсъдимите, които са касаели оспорване на отделни детайли от развитието на инцидента с тенденцията за промяна на фактите, а и на квалификацията на деянието. В този смисъл краткостта на мотивите и липсата на обстойни отговори по тези възражения, които са били идентични на поставените пред ВКС и който в решението си изрично ги е отхвърлил като неоснователни, не представлява процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и съответно до неправилно приложение на материалния закон. Именно установената при предходното въззивно разглеждане фактология, утвърдена от ВКС в решението му по к. д. № 336/2008 г., останала непроменена след провеждането на въззивното следствие, е категорична пречка настоящия съдебен състав на ВКС да обсъжда доводите в касационните жалби на подсъдимите М., Ц. и И. за допуснати процесуални нарушения, а също и за неправилна квалификация на деянието. Същите доводи вече един път са били поставени на вниманието на ВКС, който ги е отхвърлил като неоснователни. Това важи както за невъзприемане обясненията на подсъдимия М. в частта им относно липсата на знание и съгласие за т. нар. екзекуция на пострадалите и извежданата на тази основа претенция за оправдаване поради ексцес на умисъла на другите двама дейци, така и за възраженията относно квалификацията за предумисъл и извършване на деянието по начин и със средства, опасни за мнозина (вж. л. 6 от касационното решение). Същото се отнася до възраженията в жалбата на подсъдимия Ц., касаещи оценката на доказателствените източници и конкретно показанията на св. М. и обясненията на подсъдимия М., а също и данните за алиби, респ. изведените заключения, че той е бил един от стрелците, който освен, че е произвел контролния изстрел в главата на пострадалия М. с пистолета „В.”, кал. 9 мм., е стрелял и преди това, вкл. с един от изстрелите е поразил приближилия се до пострадалите подсъдим М., а след това е участвал в превозването му извън Б., заедно с И., както и в укриването на веществените доказателства (вж. л. 5 и 6 от касационното решение). В тази връзка неоснователно в жалбата е изтъкнато като процесуално нарушение отказа за събиране на доказателства за начина на оттегляне на Ц., което защитата е твърдяла, че е почивало на предположения. Тези обстоятелства са били установени, при това при правилна оценка на доказателствената съвкупност, което ясно е отразено в мотивите на касационната инстанция и те не са били променени при новата въззивна проверка. Идентично е положението и с възраженията относно годността на обвинителния акт, на които предходният възивен състав е отговорил, а ВКС е приел, че отсъстват нарушения по чл. 339 ал. 2 от НПК. Възраженията на подсъдимия И. за липса на мотиви са неоснователни по подробно изложените по-горе съображения, които ВКС не намира за нужно да преповтаря. Дадените от него обяснения не са довели до промяна на фактите, правилно интерпретирани в предходното въззивно решение и които поради тази причина са годна основа за направените правни изводи, напълно споделени от касационната инстанция в решението му по к. д. № 336/2008 г. Няма място за обсъждане и на преповторените оплаквания за предубеденост на първоинстанционния съд, които също са били разглеждани и в тази връзка не са били установени нарушения по чл. 339 ал. 2 от НПК. По доводите за явна несправедливост на наказанията на подсъдимите в касационните им жалби и в протеста: При правилно установените и непроменени фактически обстоятелства и правна квалификация по чл. 116 ал. 1, т. 4, 6 и 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 и вр. чл. 18 ал. 1 от НК доводите за явна несправедливост на наказанията, развити в протеста и жалбите на подсъдимите, не могат да бъдат споделени. На първо място, ВКС отчита за неоснователни доводите в протеста, касаещи приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК за подсъдимия Ц. и следващото от това намаляване на наказанието му на 10 години лишаване от свобода. Въззивната инстанция подробно и ясно е идентифицирала обстоятелствата, оценени като изключителни и техния брой, които са предопределили извода за несъразмерна тежест на минимума на санкцията по чл. 116 от НК. Това са минималният принос на подсъдимия М. при установената нова фактология, с оглед на която е било прието, че той не е участвал в прострелването на двамата пострадали без да се пренебрегва участието му във формиране на предумисъла, както и обективните данни за оказано съдействие на досъдебната фаза, довело до облекчаване разкриването на престъплението и очертаване на детайлите при извършването му и неговите автори. Този съдебен състав не възприема доводите в протеста, че със самопризнанията си подсъдимият М. не демонстрирал искрено съжаление и разкаяние, а единствено целял да се самоуневини и прехвърли вината на другите двама подсъдими. Първата част от тези доводи е ирелевантна, а останалата не може да служи за игнориране значението на направените от него признания. Обвинението ефективно се е ползвало от тях както при разследването, така и за изграждане на голяма част от фактологията по обвинителния акт, а при съдебното разглеждане те са били намерени и за подкрепени, поради което и подценяването им е неприемливо. Следователно, като е намалил наказанието на М., прилагайки техниката по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, за което са били налице изискуемите се предпоставки, въззивният съд правилно е приложил закона, а наложеното наказание се явява справедливо и достатъчно за постигане на баланс между личната и генерална превенции. По посочените дотук съображения ВКС отчита оплакването на подсъдимия М. за явна несправедливост на намаленото му наказание за лишено от основание. Минималният принос и признания, довели до разкриване на съществени моменти от картината на деянието, са били правилно оценени по тежест и значение, което е довело до справедливо отмерване на наказанието му на 10 години лишаване от свобода. Неоснователни са доводите в протеста относно намаленото наказание и на подсъдимия Ц. – от 19 на 17 години лишаване от свобода. Мотивите на въззивният съд дават ясна представа, че за разлика от подсъдимия И., чието наказание от 20 години лишаване от свобода е било потвърдено, данните за личната му обществена опасност с оглед семейна ангажираност, положителни характеристични данни и чисто съдебно минало оправдават по-голяма разлика, независимо от съвместното им и еднакво укоримо участие при прострелването на двамата пострадали. В този смисъл и при тези обстоятелства правилно е прието, че целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с прилагане на по-малък интензитет на наказателно въздействие, лимитиран в рамките на 17 години лишаване от свобода. По изложените за този подсъдим съображения няма място за споделяне на немотивираното му оплакване в касационната жалба за явна несправедливост на намаленото му наказание. Възраженията за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия И., застъпени в жалбата му, също са неоснователни. Параметрите на наказателната му отговорност са утвърдени с решението на ВКС по к. дело № 336/2008 г., като оплакванията в тази връзка са били отчетени за неоснователни. При новото въззивно разглеждане фактологията на деянието е останала непроменена, а оттук и не е била наложителна ревизия на степента на тежест на извършеното от него, нито са били събрани допълнителни доказателства със смекчаващ характер за личността му. При наличните данни за инициатива и активен принос в извършване на престъплението, наред с тези за предходното му осъждане, потвърденото му наказание от 20 години лишаване от свобода е справедливо. Доводът в касационната жалба, че при прострелването на М. не й е била причинена смърт, а само тежка телесна повреда, а поради това приносът му може да се обясни като по-малък е явно несъстоятелен. За стрелбата по тази пострадала, при това в гръб, никой от подсъдимите не е имал никакъв мотив и превръщането й в жертва поради близостта й с убития М. изобщо не може да се оценява като смекчаващ фактор. В жалбата на подсъдимия Ц. е направено и немотивирано искане за отхвърляне на гражданските искове, но разглеждането му е недопустимо, тъй като предходното въззивно решение е било оставено в сила в гражданско-осъдителната му част. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбите и в протеста касационни основания, поради което и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180/18.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК – І-ви състав, постановено по ВНОХД № 1140/2008 г., Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.