Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 15 май 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 530/2013 година. Касационното производство е образувано по жалби на подс. Г. М. П., понастоящем в затвора гр. Стара Загора – лично и чрез неговия защитник – адвокат И. С., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, в неговата потвърдителна част, постановено по внохд № 353/2012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 221/20.12.2012 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е изменил присъда № 218/13.07.2012 г., постановена по нохд № 133/2012 г., на Старозагорския окръжен съд, като е признал подс. Г. М. П. и В. К. М. за невинни да са извършили деянието при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и ги е оправдал по това обвинение. Потвърдил е присъдата в останалата й част и е присъдил направени разноски пред въззивната инстанция. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Г. П.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Пловдивският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. П., е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението, да прави искания и възражения. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това и тази инстанция, при установяване на правнорелеватните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си, обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, включително и твърденията за нарушено право на защита поради недопускане на искани свидетели, за обясненията му, за показанията на кредитираните свидетели. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е провел собствено съдебно следствие, разпитвайки допуснати свидетели по искане на защитата и служебно, своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. П. с отказа да се допуснат до разпит всички искани свидетели, че правилно е била дадена пълна вяра на показанията на посочените в мотивите свидетели и че законосъобразно не са кредитирани други такива, в която връзка е направен подробен и задълбочен анализ поотделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства и въззивният съд е сторил именно това. С мотивирано протоколно определение от 06.12.2012 г., преценявайки събраните до момента доказателства, както и обстоятелството, че исканите свидетели не са възприели пряко факти които биха могли да допринесат нещо ново за изясняване на фактическата обстановка, законосъобразно е било отказано събирането им, поради което не е било допуснато нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. П., съдът е анализирал много подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – обясненията на подс. В. М., показанията на кредитираните свидетели, изброени в мотивите, многобройните писмени и веществени доказателства, експертни заключения, вкл. дактилоскопна експертиза, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият П. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, с направената корекция относно рецидива, правилно е бил осъден за това. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно от въззивният съд и с основание отхвърлена, като опровергана от другите кредитирани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционният съд е сторил точно това. В настоящият случай е правилен извода, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия П., като извършител на престъпното деяние. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. При приетите за установени фактически положения от въззивната инстанция, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. П., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по текста от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – обясненията на подс. М., показанията на свидетелите Ж. – очевидец на първото деяние, Ж., Т., Х., К., В. и Р. Т., последните три очевидки на второто деяние, св. И., А., П., В. Г., от приложените писмени и веществени доказателства, от експертните заключения включително дактилоскопната експертиза установяваща, че намерената и иззета дактилоскопна следа от долно ляво стъкло от вратата на лятната кухня е идентична с дясната длан на подсъдимия.. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че състава на престъплението, при съответната изменена квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои от доказателствените материали се дава вяра и на кои не и защо и на кои се гради направения извод за виновността на подс. П.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, с обясненията на подс. П., показанията на свидетелите В. С., К. К., С. А., М. Р. и е изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на посочените от него данни от доказателствените средства. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.. Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 221/ 20.12.2012 г., постановено по внохд № 353/2012 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: