Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * отговорност на Гаранционен фонд * начална липса на основание


6


Р Е Ш Е Н И Е


№.15

София.27.02.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 214/2012 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б. и Д. Е. Д., чрез своя баща и законен представител Е. Б., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение от 01.12.2011 г. по гр.д.№ 539/2011 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което след отмяна на решението на Районен съд – Дупница по гр.д. № 300/2010 г., Е. Б. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2009 г., от която сума – 20 000 лв. заплатени от ищеца без основание по щета № 43/18.04.2005 г. в полза на малолетния Д. Д. и 10 000 лв. заплатени по същата щета в полза на Е. Б., както и сумите 1 403.14 лв. и 701.57 лв. съответните мораторни лихви върху обезщетенията за периода от 27.11.2008 г. до 19.12.2009 г.
С определение № 504 от 02.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките на общата искова защита по първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба, включително и в депозираното в рамките на срока по чл.283 ГПК допълнение към нея, се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на заплащане на обезщетенията за неимуществени вреди, на основание чл.88, ал.1, б.”б” от Закона за застраховането – ЗЗ/отм./, за Гаранционния фонд не е съществувало задължение за плащане, тъй като водачът на МПС, причинил смъртта на наследодателката на ответниците, към момента на настъпване на ПТП е имал сключен с „Д. – ОЗ” застраховка „Гражданска отговорност”. Изведен е извод, че плащането от страна на ГФ е направено при нарушение на императивна норма, указваща конкретни условия за това, поради което липсва основание за извършеното плащане. Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че със сключените между ГФ и ответниците споразумения е постигната договореност относно конкретния размер на обезщетенията, като дори и да се счете, че те имат белезите на договор, същият е нищожен поради директно противоречие с императивна норма – чл.88 ЗЗ/отм./.
Безспорно е установено, че по отношение на делинквента К. С. Д. е налице влязла в сила присъда, като в рамките на наказателното производство са уважени предявените граждански искове – в полза на Е. Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга в размер на 15 000 лв., а в полза на малолетния Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 15.11.2002 г. Към момента на предявяване на претенцията от страна на пострадалите пред ГФ, делинквентът – водач на увреждащото МПС е декларирал, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивният съд е преценил доказателствата по делото, от които е видно, че декларираните от делинквента данни в последствие са се оказали неверни, тъй като при опит за реализиране на регресните права на ГФ спрямо наследниците на делинквента, те са представили доказателство за валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на произшествието.
Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, което е довело до незаконосъобразни изводи по въведеното с исковата молба спорно материално право, произтичащо от неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса на основание за осъществените от Гаранционния фонд плащания на ответниците, в качеството им на трети увредени лица.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени в т.1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, първият фактически състав на получено без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание за имущественото разместване. В цитирания тълкувателен акт са посочени някои от хипотезите, при които е налице начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага- когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта, или без наличие на някакво правоотношение, или когато няколко солидарно задължени лица са погасили/изпълнили последователно и изцяло задължение към кредитора и др.
В случаите, при които независимо от задължителния характер на застраховката „Гражданска отговорност”, липсва застрахователна защита за третото увредено лице, или то реално не би могло да получи съответното обезщетение за вреди от застраховател на делинквента, увреденото лице би могло да предяви претенцията си спрямо Гаранционния фонд. С оглед релевантната към делото нормативна уредба, приложим е Законът за застраховането/ЗЗ/, в сила от 01.02.1997 г., отм., считано от 01.01.2006 г. и Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд/ПУДГФ/ от 15.02.2005 г., отм. – ДВ бр.74 от 08.09.2006 г. Според законовата уредба предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд по застраховка „Гражданска отговорност” са ясно очертани в чл.88, ал.1, т.1 ЗЗ/отм./. Съгласно цитираната разпоредба ГФ е длъжен да покрива неимуществени и имуществени вреди, понесени от трети лица, когато причинителят на вредите – водач на МПС не е имал сключена застраховка, или не може да бъде установен, или е неправоспособен водач. За изплащането на обезщетението обаче не е достатъчно наличието на някое от посочените основания, но и отправяне на претенция от увреденото трето лице до ГФ, придружена с доказателства относно: застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение и размера на причинените вреди. Едва след признаване на претенцията с надлежно взето от управителния съвет на ГФ решение, на пострадалия се предлага съответно обезщетение, като при изразено насрещно съгласие, се сключва споразумение, имащо характер на спогодба, въз основа на което се изплаща обезщетението за вреди. Признаването на претенцията по смисъла на чл.29, ал.1 от ПУДГФ, обективирано в решението на управителния съвет на ГФ, се предхожда от преценка на този управителен орган за наличие на основанията за плащане.
Предвид горното, следва да се приеме, че при наличие на валидно решение на управителния съвет на Гаранционния фонд, взето след преценка, че е налице основание по чл.88, ал.1, т.1 от Закона за застраховането/отм./ и чл.24 от Правилника за устройството и дейността на ГФ/отм./ за плащане на обезщетение и при наличие на сключено споразумение с увредения, Гаранционният фонд не би могъл да претендира връщане на даденото при начална липса на основание/ чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД/, при последващо установяване от страна на Фонда липсата на законова предпоставка за ангажиране на отговорността му. Основанието за плащане на дължимото обезщетение на третото увредено лице е сключеното с Гаранционния фонд споразумение, имащо характер на спогодба, въз основа на решението на управителния му орган, а законово регламентираните предпоставки за възникване на задължение за плащане на обезщетение за вреди, очертават само обхвата на отговорността на фонда за покриване на имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато отклонение от постановките на ППВС № 1/1979 г. относно елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Предвид направеното по-горе разграничаване на законовите предпоставки, при които ГФ покрива неимуществени вреди, от основанието за изплащане на определеното от управителния съвет на ГФ обезщетение, а именно споразумението с пострадалия, настоящият състав не споделя становището на въззивния съд, че след като към момента на плащането не е била налице хипотезата на чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ/отм./ - причинителят на вредите да не е имал застраховка”Гражданска отговорност”, то е налице недължимо плащане, в нарушение на императивна норма, обуславящо отсъствието на правно основание за плащането.
Що се касае до приетата от решаващия състав на Окръжен съд – Кюстендил нищожност на споразуменията, сключени с Е. Б. – лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. Д., следва да се отчете липсата на релевирани в исковата молба доводи за тяхната нищожност като противоречащи на закона, поради което въззивният съд недопустимо е преценявал служебно валидността на споразуменията, с каквото правомощие не е разполагал.
Предвид горното, не може да се направи извод за начална липса на основание при изплащане на обезщетенията в полза на касаторите, което обуславя неоснователност на исковите претенции. Въззивното решение следва да се отмени изцяло, на основание чл.293, ал.1, предл.трето ГПК, като се отхвърлят предявените от Гаранционен фонд искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на делото, ответникът по касация следва да заплати на касаторите разноски за производството по делото в общ размер 2 817.10 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение от 01.12.2011 г. по гр.д.№ 539/2011 г. на Окръжен съд – Кюстендил, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Гаранционен фонд, [населено място] срещу Е. Д. Б., с ЕГН [ЕГН] и Д. Е. Д., с ЕГН [ЕГН], чрез своя баща и законен представител Е. Б., искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2009 г., от която: – 20 000 лв. заплатени от ищеца без основание по щета № 43/18.04.2005 г. в полза на малолетния Д. Д. и 10 000 лв. заплатени по същата щета в полза на Е. Б., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 1 403.14 лв. и 701.57 лв. съставляващи мораторни лихви върху обезщетенията за периода от 27.11.2008 г. до 19.12.2009 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Е. Д. Б., с ЕГН [ЕГН] и Д. Е. Д., с ЕГН [ЕГН], чрез своя баща и законен представител Е. Б., сумата 2 817.10 / две хиляди осемстотин и седемнадесет лева и десет стотинки/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: