8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331 [населено място], 15.10.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1339 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Университет Навара- Университетска клиника Навара, със седалище в [населено място], Навара, Испания, чрез адв.В.В. срещу определение №11701/17.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №1974/2020г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 04.06.2020г. по т.д.№43/2019г. на Окръжен съд-Благоевград.С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производството по исковете с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от Университет Навара- Университетска клиника Навара срещу „БГ Еврострой и АВМ“ ЕООД, [населено място], А. Й. Т. и Л. Л. М., за установяване вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на несъществуващи обстоятелства. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробни доводи за неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от предявените установителни искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа тезата, че противоречи на закона, по-специално на разпоредбите на чл.517 ГПК, чл.21, чл.24 и чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, чл.46 Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп по ТРРЮЛНЦ, даденото тълкуване, че заличаването в ТРРЮЛНЦ на процесните вписвания и възстановяване на предишното вписване, според което едноличен собственик на капитала на дружеството е длъжникът на ищеца, не е необходимо условие за провеждане на принудително изпълнение върху дружествените дялове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Необходимо условие за провеждане на принудително изпълнение върху дяловете ли е заличаването в ТРРЮЛНЦ на процесните вписвания и възстановяване на предишното вписване, според което едноличен собственик на капитала на дружеството е длъжникът на ищеца?; 2. Възможно ли е да се наложи запор върху дружествени дялове, за които кредиторът твърди, че са на длъжника, ако последният не фигурира за вписан съдружник по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ?; 3. Съществува ли правна пречка за запориране на дяловете след успешно оспорване на прехвърлителната сделка чрез иск за нищожност или относителна недействителност и след представяне на влязло в сила решение на съответния орган- допускащ и налагащ запора?; 4. Основание ли е да се прекрати производството по висящо исково дело, защото същият ищец е завел различен иск с различно основание по повод същото вземане, който втори иск по преценка на съда е достатъчен, за да защити правата на ищеца и по двата иска?; 5. Основание за прекратяване на иск по чл.29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ ли е обстоятелството, че по партидата на ответното дружество могат да бъдат заявени нови вписвания в хода на делото, с които да се обезсмисли решение в полза на ищеца по заведения иск по чл.29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ?“. Касационният жалбоподател поддържа, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- решение №77 от 16.06.2012г., т.д.№573/2011г., ІІ т.о.; решение №30 от 12.06.2012г., т.д.№1872/2017г., І т.о. и решение №138 от 12.07.2017г., т.д.№1753/2016г., І т.о., а по петия въпрос – в противоречие с решение №51 от 05.12.2019г., т.д.№949/2018г., ІІ т.о. и определение №718 от 06.12.2019г., ч.т.д.№1539/2019г., ІІ т.о. на ВКС. По отношение на втория и третия въпрос счита, че е налице основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- липсва практика на ВКС, като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд приема, че ищецът няма правен интерес от предявените искове за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на ответното дружество, а именно: 1. несъществуване на вписаното под № 20171114160344 прехвърляне на всички дружествени дялове от В. Й. Т. на А. Й. Т. и 2. несъществуването на вписаното под №20180228153132 прехвърляне на всички дружествени дялове от А. Й. Т. на Л. Л. М.. Като съобразява, че ищецът обосновава правния си интерес от исковете с евентуалното предприемане на принудителното изпълнение върху процесните дружествени дялове, решаващият съдебен състав определя като решаващ за правния интерес въпроса дали необходимо условие за провеждане на принудително изпълнение върху дяловете е заличаването в регистъра на процесните вписвания и възстановяване на предишното вписване, според което едноличен собственик на капитала на дружеството е длъжникът на ищеца. Съдът приема, че дружествените дялове се придобиват чрез участие в първоначалното учредяване на дружеството или чрез последващото им прехвърляне по реда на частно или универсално правоприемство, като вписването в ТР на обстоятелствата относно титулярството на дяловете няма конститутивно действие, а единствено оповестително /декларативно/ действие – чл. 140, ал. 4 ТЗ, чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото титуляр на дяловете не е този, който е вписан за съдружник, а този, в чиято полза е осъществен валиден придобивен способ от действителен праводател, няма пречка кредиторът да насочи изпълнението върху дяловете, дори и за техен титуляр да е вписано лице, което не е негов длъжник, като докаже, че те принадлежат на неговия длъжник. Съдът счита, че друг извод не следва и от т.нар. обществено доверие във вписването по чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ – трети лица, дори и да са добросъвестни, не могат да придобият дяловете ако техният праводател не е бил техен действителен притежател и не е осъществен валиден транслативен способ, независимо от вписването. Въззивната инстанция намира, че след успешното провеждане на искове за обявяване на относителна недействителност на прехвърлянето /чл. 135 ЗЗД, чл. 646, чл. 647 ТЗ, чл. 216 ДОПК и др./ или за нищожност, и при наличие на изпълнително основание за паричното си вземане кредиторът може да насочи принудителното изпълнение върху съответните дружествени дялове, независимо, че в ТР за техен притежател продължава да е вписан не длъжникът му, а негов приобретател, чиито права обаче са отречени чрез подобни искове – стига решението да има действие и за него, което предполага да е бил страна в съответния съдебен процес или да е обвързан на друго основание /напр. по чл. 226, ал. 3, чл. 298, ал. 2 ГПК/. Приема, че не съществува правна пречка за запориране на дяловете след успешното оспорване на прехвърлителната сделка чрез иск за нищожност или относителна недействителност и след представяне на влязлото в сила съдебно решения на съответния орган, допускащ и налагащ запора – съд, съдебен или публичен изпълнител. Правните последици от наложения запор, както и от обявената нищожност или относителна недействителност на прехвърлителната сделка с дяловете ще бъдат преценявани от съда при бъдещото исково производство по чл. 517, ал. 3 или 4 ГПК. Въззивният съд е изложил и доводи, че ищецът няма правен интерес наред с делото по чл. 26 ЗЗД да води и дело по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като в хода на висящността му могат да настъпят и други промени във вписаното обстоятелство. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотезата за допускане до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора правни въпроси, уточнени от съда съгласно правомощията му, разяснени с ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, могат да се сведат до въпроса – има ли правен интерес кредитор да предяви иск с правно основание чл.365, т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на търговско дружество- прехвърляне на дружествени дялове от длъжника на трето лице, обусловен от възможността за насочване на принудително изпълнение върху дружествените дялове в това дружество. Този правен въпрос е значим за изхода на спора и е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като цитираните от жалбоподателя решения на ВКС дават отговор на други правни въпроси във връзка с принудителното изпълнение върху дружествени дялове по реда на чл.517 ГПК. Налице е обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: За кредитор с парично вземане, легитимиращ се като заинтересовано лице по смисъла на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с възможността да насочи принудително изпълнение по реда на чл.517 ГПК върху дела на длъжника в търговското дружество, съществува правен интерес от иска по чл.365, т.3 ГПК за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - прехвърляне на дружествени дялове от неговия длъжник на трето лице. Възможността за насочване на принудително изпълнение върху дела на длъжника в дружеството-ответник не следва да е хипотетична, поради което правният интерес е обусловен и от установяване на вземането с акт, подлежащ на принудително изпълнение /чл.404 ГПК/. Само твърдението на ищеца, че като кредитор на съдружник в ООД има качеството заинтересовано лице по смисъла на чл.29 ЗТРРЮЛРНЦ не е достатъчно, за да обоснове правният интерес от установяване вписване по партидата на дружеството на несъществуващо обстоятелство. Принудителното изпълнение върху дял от търговско дружество се осъществява по реда на чл.517 ГПК, като налагането на запор върху дела на длъжника е предпоставка за допустимост на исковете по чл.517, ал.3 и 4 ГПК за прекратяване на дружеството. За кредитора, чието вземане подлежи на принудително изпълнение, е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по сделката и дружеството, че в ТРРЮЛНЦ е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като договорът за прехвърляне на дружествените дялове от неговия длъжник на трето лице е нищожен. Договорът за прехвърляне на дружествен дял по чл.129 ТЗ не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелствата по прехвърляне на дяловете, както и с оглед обстоятелството по чл.119, ал.1, т.1 ТЗ - отразяване в дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала. С оглед принципа на публичност /чл.2а, т.1 ЗТРРЮЛНЦ/, действието на вписването /чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ / и доверието в търговския регистър /чл.10 ЗТРРЮЛНЦ / не може да се вмени в задължение на съдебния изпълнител преценката на факти и обстоятелства, относими към собствеността на дружествените дялове, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ. Извън компетентността на съдебния изпълнител е да преценява дали взискателят е трето добросъвестно лице, което може да се позовава на вписване, както и на обявяване, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува /чл.10, ал.1 ЗТРРЮНЦ/, респ. да приеме, че длъжникът или трето лице, което не е страна в изпълнителното производство, нямат качеството добросъвестни лица, по отношение на които невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи /чл.10, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/. По основателността на жалбата: Принципно правилни са изводите на въззивния съд относно начините за придобиване на дружествени дялове и характера на вписванията относно собствеността върху капитала по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ /чл.140, ал.4 ТЗ/. Въпреки това и с оглед дадения отговор на правния въпрос не могат да бъдат споделени доводите на решаващия съдебен състав, че доколкото вписването на промяната в собствеността на дружествените дялове няма конститутивно действие, ищецът като кредитор има възможността след успешно провеждане на иск за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове да насочи принудително изпълнение върху съответните дружествени дялове, независимо, че в ТР за техен притежател е вписан не длъжникът му, а негов приобретател. Настоящият съдебен състав намира, че извън компетентността на съдебния изпълнител в производството по чл.517 ГПК е да преценява доказателства, за които взискателят твърди, че са относими към вписването на несъществуващи обстоятелства, респ. към съществуването на невписани обстоятелства; да решава дали страните в изпълнителното производство имат качеството трето добросъвестно лице, което може да се позовава на вписване, както и на обявяване, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува /чл.10, ал.1 ЗТРРЮНЦ/, респ. да приеме, че нямат качеството добросъвестни лица, по отношение на които невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи /чл.10, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ/. Още повече, че в настоящата хипотеза ищецът твърди, че в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, произтичащи от два различни договора за прехвърляне на дружествени дялове, като само по отношение на първия договор са изложени основания за нищожност, а по отношение на втория се навеждат доводи, че няма вещно-прехвърлително действие. Следователно евентуално решение за прогласяване нищожността на първия договор за прехвъряне на дружествени дялове не гарантира защита на правата на ищеца. Независимо от гореизложеното обжалваното определение следва да се остави в сила, тъй като ищецът, обосноваващ правния си интерес от предявяване на исковете по чл.365, т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с възможността да насочи принудително изпълнение върху дружествените дялове в ответното дружество, нито твърди, нито ангажира доказателства, че вземането му срещу длъжника В. Й. Т., респ. срещу неговите наследници е установено с акт, подлежащ на принудително изпълнение /чл.404 ГПК/. Твърдението на ищеца, че е кредитор на В. Т., респ. на наследниците му не е достатъчно, за да обоснове правният интерес от установяване вписване по партидата на първия ответник на несъществуващо обстоятелство относно собствеността върху капитала. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че възражението на жалбоподателя за наличие на правен интерес от предявените искове, произтичащ от възможността да насочи принудително изпълнение върху дружествените дялове в ответното дружество, е неоснователно. За правния интерес от предявения иск съдът следи служебно, тъй като той е абсолютна положителна процесуална предпоставка, чиято липса към момента на предявяване на иска или отпадане в хода на делото води до недопустимост на производството. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение на САС, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството като недопустимо, е правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение №11701/17.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №1974/2020г. на Апелативен съд – София. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.