Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                №. 82                                          София. 01.07.2009 г.                              В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  тринадесети май   две хиляди и девета година в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                                  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при секретаря  Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова т.дело №  820/2008 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. С. от гр. Р. и Т. П. от Република С. , гр. П., ч. процесуалния им пълномощник, срещу решение № 183 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1017/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав, с което е обезсилено решението на Софийски градски съд, Фирмено отделение, седми състав по ф.д. № 71/2006 г, като недопустимо и е прекратено производството по делото. С определение № 93 от 16.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по легитимацията на ищците, като собственици на съответни наследствени дялове от капитала на „Н” ЕООД/ в качеството им на законни наследници на Н. С. / и правният им интерес да водят установителен иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК/отм./, без да отчете изцяло твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба факти, а именно: че не е било проведено каквото и да било събрание, нито ищците са заявявали съгл. чл.157, ал.1 ТЗ че не искат за продължат дейността на дружеството, като вписването на новите обстоятелства в регистъра, съгл. едноличното решение на Д. С. , че е собственик на 100% от капитала на дружеството и негов управител, съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства. Констатирано е отклонение от задължителна за съдилищата практика, свързана с диспозитивното начало в процеса, както и несъобразяване в пълна степен на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – т.3 при преценката на съда по допустимостта на установителния иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК/отм./. Касаторите поддържат, че при постановяване на въззивното решение е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че неправилно е възприето решението от 12.02.2004 г., взето от Д. С. , която е една от законните наследници на починалото лице – едноличен собственик на капитала на „Н” Е. , като решение на едноличния собственик на капитала. Поддържат се доводи за неточно позоваване на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно определението на понятието „несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл.498 ГПК/отм./, а именно липсващо/невзето/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. След като решението на един от законните наследници на едноличния собственик на капитала не може да замести решение на легитимен орган на дружеството и при липсата на изрично изявление на останалите наследници дали желаят или не да се продължи дейността на дружеството съгласно чл.157, ал.1 ТЗ, то не би могло да се вземат вписаните от СГС решения – заличаване на едноличния собственик на капитала и управител Н, вписване като едноличен собственик на капитала и управител Д, и на нов устав на дружеството. Правят се доводи за допустимост на установителния иск по чл.431, ал.2 във връзка с чл.498 ГПК/ отм./. По съображения в жалбата, поддържани в съдебно заседание от процесуалния пълномощник на касаторите, се иска отмяна на въззивното решение с произтичащите правни последици. Ответникът по касация – „”Ноки –С” Е. , гр. С., ч. процесуалния си пълномощник е заявил становище в писмен отговор. Ответницата по касация Д. Я. С. от гр. С. не е заявила становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение по предявените активно и пасивно субективно съединени искове за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на търговското дружество – ответник, въззивният съд е приел, че за ищците, като трети лица, липсва правен интерес от предявените искове. Изложени са съображения, че по този начин се цели ревизия на решение на орган на дружеството, предвид твърдения за неговата незаконосъобразност, което е недопустимо, а от друга страна решенията на органите на търговското дружество не са задължителни за третите лица и би могло защитата за се реализира ч. оспорване на действията, произтичащи от тези решения. В съобразителната част на решението е отразено, че несъществуващо обстоятелство е невзето решение или по-късното му прогласяване за нищожно, а в случая се поддържа, че е взето еднолично решение за продължаване дейността на ЕООД. Констатирано е, че ответницата Д не е процесуално лигитимирана да отговаря по исковете за вписване на несъществуващо обстоятелство, а само дружеството, по чиято партида са вписванията. Въззивното решение е неправилно в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по исковете с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./., предявени срещу дружеството. Необосновано е изразеното от решаващият въззивен състав становище, че с предявените от ищците искове за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Н” Е. , всъщност се цели недопустима ревизия на решение на орган на дружеството от трети лица. При постановяване на решението не са съобразени изцяло твърдяните от ищците /собственици на съответни наследствени дялове от капитала на „Н” Е. в качеството им на законни наследници на Н. С. / обстоятелства, които са от значение при преценката за допустимост на заявения установителен иск. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците са поддържали, че не е било проведено каквото и да било общо събрание, нито, че са заявявали съгл. чл.157, ал.1 ТЗ че не искат за продължат дейността на дружеството, като вписването на новите обстоятелства в регистъра, съгл. едноличното решение на Д. С. , че е собственик на 100% от капитала на дружеството и негов управител, съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства. При така очертания предмет на делото, не е следвало въззивният съд да извършва преценка за допустимост за оспорване решение на орган на дружеството и на тази база да прави изводи за допустимостта на предявените срещу дружеството установителни искове, тъй като нито в исковата молба, нито в хода на производството по делото е поддържано, че е взето решение от орган на дружеството. Твърденията на ищците всъщност са обосновани с липсата на решение по смисъла на чл.157, ал.1 ТЗ на наследниците дали да продължи дейността на дружеството от всички/или от някои от тях. Действително, в правната доктрина се застъпват различни становища по въпроса доколко предвиденото в чл.157, ал.1 ТЗ основание за прекратяване на едноличното търговско дружество, ако едноличният собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа автоматично. Във всички случаи обаче в патримониума на законните наследници на това лице преминават дружествените дялове, съгл. чл.127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Що се касае до законово предвиденото право за наследниците да вземат решение, свързано с дейността на дружеството – дали да бъде продължена или да бъде прекратено, то това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 ТЗ. Решението само на един от наследниците, каквото е представеното по делото решение от 12.02.2004 г., взето от Д. С. , не би могло да се преценява като решение на едноличния собственик на капитала, който по смисъла на чл.147, ал.2 от ТЗ решава въпросите от компетентността на общото събрание. Именно спрямо това решение следва да се правят изводи дали са вписани несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.498 ГПК/отм./, с оглед и задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в т.3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното от въззивния съд разбиране във връзка с преценката на съда относно валидното възникване на вписаните обстоятелства, при произнасянето по допустимостта на установителния иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 ГПК/отм./. В тази насока не са съобразени изцяло постановките на цитираното тълкувателно решение. Предвид изложеното, налице е основание за касиране на обжалваното въззивно решение, с което след обезсилване на първоинстанционното решение, е прекратено производството по делото по предявените установителни искове по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ срещу „Н” ЕООД. Тъй като липсва произнасяне по същество от въззивната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК. В останалата част, с която е прекратено производството по делото срещу първоначално конституирания ищец – Д. Я. С., въззивното решение е правилно. Напълно законосъобразно е становището, че пасивно легитимирано по исковете е само дружеството. Независимо от направеното искане за присъждане на разноски, в това производство не се дължи произнасяне по него. Съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото във ВКС следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение №183 от 10.07.2008 г. по гр.д. № 1017/2007 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, пети състав в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд, Фирмено отделение, седми състав постановено на 14.02.2007 г. по ф.д. № 71/2006 г. като недопустимо и е прекратено производството по делото по исковете на Б. Д. С. и Т. П. и С. Е. С. с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./срещу „Н” Е. , грСофия и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: