Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
824_10_dec_290gpc.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 08.02. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 824 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кметството на[населено място], [община], П. област, срещу въззивно решение от 24.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 3351 /2009 г. на П. окръжен съд, г.о., с което са уважени искове по чл.344,ал.1,.т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ на Л. В. Ш. – специалист Г. в кметството срещу жалбоподателя.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 08.12.2010 г. по материално-правните въпроси, свързани с приложението на чл.193 - чл.195 КТ : Доколко е допустимо в искане на обяснения и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да препраща към други документи, съдържащи данни за констатирани нарушения; ако работникът не е възразил, че не разбира въпросите и е дал обяснения по посочените документи, както и направил признания, че не е изпълнил свои конкретни задължения, спазена ли е процедурата по чл.193 КТ.
Касационните оплаквания са за необоснованост на извода за неспазване на процедура по чл.193 КТ, защото ищецът е дала обяснения и за констатациите в протоколите; за необоснованост на извода, че нарушенията не са индивидуализирани - ищецът не прави възражение, че не разбира, а е дала отговори; както и за необоснованост на извода, че не е доказано изнасянето на 4 броя лични регистрационни картони; за неправилно приложение на материалния закон – на извод за основателност на исковете.
Ответникът в това производство Л. В. Ш. оспорва основателността на жалбата, претендира разноски.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
По изведените въпроси настоящият състав намира, че :
Допустимо е в искане на обяснения по реда на чл.193,ал.1 КТ и в заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195 КТ работодателят да препраща към други документи, в които нарушенията са установени и уточнени (индивидуализирани).
При оспорване на изпълнението на задължението по чл.193,ал.1 КТ е въпрос на доказване с допустими (предвидени в ГПК) доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин – чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията.
В случаите, когато е установено, че работникът / служителят е изслушан (поискани са му и той е дал обяснения), не е възразил, че не разбира поставените му въпроси за извършени от него нарушения и е дал обяснения по документите, с които нарушенията са установени и индивидуализирани, както и ако е направил признания (потвърдил е неизгодни за него факти), че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по-късно му е наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл.193,ал.1 КТ.
По тези въпроси настоящият състав намира за правилни разрешенията, приети с :
Решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20 /2009 г., г. г., ІV г. о. на ВКС, за това, че икането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт - въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение; дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай;
Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, за това, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
По основателността на наведените основания за неправилност:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното производство е състезателно такова и в него работникът трябва да разполага с права и възможности, гарантиращи неговото конституционно право на защита, работодателят трябва да посочи конкретни нарушения, които да бъдат възприети от работника като такива и по тях да излага факти, затова препращането към други документи в покана за обяснения, особено към такива, в които нарушението не е индивидуализирано с обективни и субективни признаци, не може да се възприеме като изрично посочване на конкретни нарушения и тъй като дадените обяснения са общи, то може да се приеме, че работодателят е поискал обяснения само за изнесените от ищеца от общината четири броя лични регистрационни картона и затова само за тях е спазена законовата процедура по чл.193 КТ, но като доказателства за тях са събрани само показанията на един свидетел, от които не става ясно какви точно картони и колко на брой ищецът се е опитала да възстанови в общината, поради което нарушението не е доказано и това е мотивирало съда да уважи първите два иска, а като не е установил вписване на трудовата книжка, е уважил за период от шест месеца и третия съгласно представено удостоверение за брутното трудово възнаграждение.
Настоящият състав при отговорите на допуснатите въпроси намира, че касационните оплаквания за неправилност на решението са осъществени от въззивния съд :
От представеното по делото писмено уведомление (л.5), с което работодателят – ответник е поискал от работника – ищец обяснения за нарушения, индивидуализирани в два протокола за извършени проверки с посочени номера и дати, както и за нарушения, индивидуализирани в самото уведомление, от писмените обяснения на ищеца (л.7 и сл.) с три дни по-късна дата, в които обсъжда проверките и твърдените нарушения, се установява, че от ищеца са поискани обяснения за констатираните дисциплинарни нарушения и че тя е дала такива. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля В М. (л.101), че ответникът е дал на ищеца възможност да провери протоколите, да ги сверява с картоните за гражданското състояние в кметството и да дава обяснения за нарушенията в продължение на два-три дни, през които не и е възлагана никаква работа. Изводът се потвърждава и от твърденията на самата ищца в исковата молба и в молба-становище по касационната жалба на неизгодните за нея факти (признания), че работодателят и позволил да прочете протоколите. С това работодателят е спазил задължението и по чл.193,ал.1 КТ, а изводът на въззивния съд за обратното е необоснован и неправилен.
Въззивният съд е приел, че работодателят е поискал от ищеца обяснения за изнесените от нея от общината четири броя лични регистрационни картона. Този извод не се оспорва.
От изложеното (изводите на настоящата инстанция и на въззивния съд) следва извод, че работодателят е поискал от ищеца обяснения за всички дисциплинарни нарушения, за които и е наложил дисциплинарното наказание, чиято отмяна тя иска.
С представените протоколи от две проверки, посочени в уведомлението за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказания и със събраните свидетелски показания за извършените проверки на работата на ищеца, е установено извършването от нея на визираните в протоколите нарушения при попълването на данните в картоните за гражданското състояние.
От показанията на свидетеля Шапкарова (л.102,стр.2) се установява, че по времето, когато била извършвана проверка на работата на ищеца, а тя била в отпуск, тя (ищецът) поискала от свидетеля да внесе и постави в картотеката Г. без знанието на останалите служители няколко лични регистрационни картона. С това е доказано извършването и на това нарушение, за което тя не сочи приемливо обяснение и за което е наложено дисциплинарното наказание.
При отговорите на поставените въпроси настоящият състав намира, че работодателят е спазил предвидените изисквания (критерии) за определяне на дисциплинарното наказание, установени с правилото на чл.189 КТ, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от работодателя, е мотивирана съгласно изискванията на чл.195,ал.1 КТ, връчена е на ищеца. от това следва извод, че ответникът е доказал законността на наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, поради което изводът на въззивния съд за обратното е неправилен, искът с правна квалификация чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен, което обуславя неоснователността и на другите два предявени иска по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.
Въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, съобразно изложените мотиви.
Жалбоподателят претендира разноски и адвокатски хонорар. Искането му е основателно за сумата 225.26 лева - държавни такси за въззивното и касационното производство, искането за присъждане на адвокатски хонорар е неоснователно, защото в представения договор за процесуално представителство не е отбелязано плащането на каквато и да е част от уговорената сума. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.02.2010 г. по гр.д. № 3351 /2009 г. на П. окръжен съд, г.о. в обжалваната част, с която са уважени искове по чл.344,ал.1,.т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ на Л. В. Ш. – специалист Г. в кметството срещу Кметството на[населено място], [община], П. област и той е осъден за разноски. Вместо това постановява:
Отхвърля исковете на Л. В. Ш. срещу Кметството на[населено място], [община], П. област с правно основание чл.344,ал.1,.т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.
Осъжда Л. В. Ш. да заплати на Кметството на[населено място], [община], П. област 225.26 лева разноски.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.