Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 19.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Надя Цекова ............................................................................................ и в присъствието на прокурора Руско Карагогов ............................................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 638 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 121/ 2013 г. на Апелативен съд – Бургас и отмяна на решение № 162 от 12.12.2013 г., с което е потвърдена оправдателна присъда № 244 от 25.09.2012 г. по н.о.х.д. № 667/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд и връщане да делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за неправилно приложение на закона. То е подкрепено с довод, че съдилищата незаконосъобразно приели поведението на водача Й. С. И. за случайно деяние, след неправилната преценка, че стоящите на двойната непрекъсната линия пешеходци не представлявали опасност за движението по уличното платно. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Подсъдимият Й. С. И. изразява становище за отхвърляне на предложението на главния прокурор Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 162 от 12.12.2013 г. по в.н.о.х.д. № 121/ 2013 г. Апелативният съд – Бургас потвърдил присъда № 244 от 25.09.2012 г. по н.о.х.д. № 667/ 2012 г. на Бургаския окръжен съд, с която Й. С. И. бил признат за невинен в това, че на 27.05.2011 г. в [населено място], на [улица], при управление на МПС – л.а. , с д.к. [рег.номер на МПС] , да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. К. С. (настъпила на 06.06.2011 г.), поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Процесуално допустимото искане на главния прокурор, направено в законовия срок, е основателно. Съдилищата са допуснали съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с неправилното приложение на материалния закон по чл. 15 от НК. Изводите им относно случайното деяние на водача Й. С. И. са незаконосъобразни. Приетите от съдилищата факти по делото разкриват, че водачът И. управлявал лек автомобил в лявата лента за движение по [улица], от кръстовището с [улица]към центъра на [населено място]. Движението било интензивно. Пътното платно се състояло от четири ленти за движение – по две за всяка посока, като на двойната непрекъсната линия стояли пешеходците К. С. и 32-годишният му син М. С., страдащ от лека степен на умствена изостаналост. Двамата носели чувал с метални отпадъци и изчаквали преминаването на превозните средства, за да пресекат и предадат отпадъците в пункта за вторични суровини, стоящ отсреща. Пострадалият бил обърнат с гръб към водача И., който се движел в лявата лента със скорост от 31 км/ч. В момент, когато автомобилът приближил пешеходците, изведнъж пострадалият М. С. предприел пресичане на пътната лента и се ударил в движещото се превозно средство на подсъд. И.. Първоначалният удар бил в лявата странична част на лекия автомобил, преди външното огледало, тялото на пострадалия се завъртяло, последвал втори удар в областта на лявата колонка и шофьорската врата, след което пострадалият паднал на пътя и се ударил в тилната област. В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият С. получил тежка черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и масивен кръвоизлив. Въпреки оказаната му в болнично заведение медицинска помощ починал. Решаващите съдебни състави от първоинстанционния и въззивния съд пренебрегнали обстоятелството, че стоящите върху пътното платно пешеходци представлявали опасност за движението, включително и за подсъдимия И., което налагало задължението за водача по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП да намали скоростта и да спре, за да предотврати общественоопасните последици. Въпреки изясненото по делото обстоятелство съдилищата отдали предпочитание на факти без правно значение за разглежданото обвинение. Така достигнали до незаконосъобразния извод за невиновното поведение на подсъдимия под формата на случайно деяние. Обосновали извода си след съпоставка на опасната зона на спиране на автомобила (15 м) при конкретните пътни условия (скорост от 31 км/ч по време на удара) и отстояние до мястото на удара от 2,90 м, когато пострадалият започнал да пресича и попаднал в опасната зона, изминавайки само 1 м от двойната линия. Съдилищата разгледали изолирана хипотеза, според която опасността за водача Й. И. възниквала от момента, когато пострадалият предприел пресичане на неговата лента за движение, а не от по-рано, когато преминал насрещните две ленти и стоял върху разделителната осева линия на пътното платно. Доказателствата по делото категорично сочели, че стоящите на пътното платно пешеходци са могли да бъдат възприети от водача на разстояние значително по-голямо от опасната му зона за спиране и този експертен извод е отразен във въззивното решение, л. 73 от в.н.д., без да е взет под внимание от апелативния съд. В мотивите към присъдата и към потвърдителното решение е цитирана съдебна практика, относима към разглежданото престъпление, но съдилищата не се позовали на нея. Според Решение № 1204 от 31.10.1974 г. на Върховния съд, ІІІ н.о. (цит. на л. 102 от н.д. на Бургаски окръжен съд): „Намиращите се на пътното платно пешеходци представляват опасност за движението и затова водачите на пътни превозни средства са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат. когато водачът не е взел своевременно съответните мерки за безопасност и в опасната зона за спиране пешеходецът предприеме движение, усложняващо още повече пътната обстановка и водещо до пътно транспортното произшествие, не може да се приеме, че се касае до случайно събитие, изключващо отговорността на водача на пътното превозно средство.” След като опасността е възникнала извън опасната зона за спиране за водача и той я възприел, бил е длъжен незабавно да реагира чрез намаляване на скоростта или спиране. Когато пешеходец се намира на платното за движение на такова място от него, което не е предназначено за престой и преминаване, той представлява във всички случаи опасност за движението и в много по-голяма степен в зависимост от близостта му до лентата, в която водачът извършва движението (вж Р 58-1983 г., ВКС, ІІІ н.о.). Подсъдимият Й. С. И. не е реагирал технически правилно, пътно-транспортното произшествие се дължи на неговото непредпазливо поведение и затова няма основание да се приеме, че е налице случайно събитие (в т. см. и Р-273-2010 г., ВКС, ІІ н.о., по сходен случай, цит. в особеното мнение към въззивното решение). Допуснатото нарушение на правилата по чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пешеходец, който се намира върху платното за движение винаги представлява опасност и затова водачите са длъжни незабавно да предприемат мерки за намаляване на скоростта или за спиране. Като не е направил това подсъдимият не може да се позовава на опасна зона за спиране, защото със своето поведение и забавена реакция сам се е поставил в невъзможност да изпълни предписаните от закона задължения - да предприеме съответните действия веднага, от момента на възникване на обективната възможност да възприеме опасността, а не по-късно, когато ударът е станал неизбежен. Затова и не може да се позовава на оневиняващото действие на опасната зона за спиране и института по чл. 15 от НК. Прилагайки го съдилищата са допуснали съществено нарушение на материалния закон и неправилно оправдали подсъдимия И.. Необходимостта от отстраняване на допуснатото съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд, който да провери правилността на постановената оправдателна присъда по н.о.х.д. № 667/ 2012 г. на Бургаския окръжен съд. Нарушението е допуснато и от първоинстанционния съд, но може да бъде отстранено от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото, затова делото се връща на по-горната инстанция. Искането на главния прокурор за възобновяване на въззивното производство по в.н.о.х.д. № 121/ 2013 г. на Апелативен съд – Бургас е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 121/ 2013 г. на Апелативен съд – Бургас, ОТМЕНЯ решение № 162 от 12.12.2013 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на действия на съда по чл. 327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.