Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 19 март 2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 27/2012 година. Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия К. П. К. против решение № 172 от 14.11.2011 г., постановено по в.н.о.х.д. № 437/2011 г, по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС) С жалбата се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Преди съдебното заседание, проведено по реда на чл. 353, ал. 3 НПК упълномощеният от касатора защитник е представил писмена защита в подкрепа на изложените в жалбата оплаквания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, респективно оставяне в сила на постановеното въззивно решение при отсъствие на претендираните нарушения на процесуалния закон. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 9/06.07.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 186/2008 г. на Окръжен съд - Кърджали (КОС) е ангажирана наказателната отговорност на К. П. К. за това, че : - за времето от 26.03.2006 г. до 28.03.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с К. И. В. и Т. Д. С. и двамата от [населено място], обл. С. З., с цел да набави за себе си, за К. И. В. и Т. Д. С. имотна облага, извършил опит да принуди Д. Й. П. – гражданин на Република Гърция, чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята му – да заплати 70 000 /седемдесет хиляди/ евро, с левова равностойност 137 200 /сто тридесет и седем хиляди и двеста/ лева и с това да му причини имотна вреда в посочения размер, като деянието е придружено със заплаха за убийство, извършено е от повече от повече от две лица и от въоръжено лице – престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца. Със същата присъда К. е признат за виновен в това, че за времето от 26.03.2006 г. до 28.03.2006 г. в [населено място], в съучастие като извършител с К. И. В. и Т. Д. С., противозаконно лишил от свобода гръцкия гражданин Д. Й. П., поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК на К. е определено общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С решение № 172 от 14.11.2011 г. на ПАС по в.н.о.х.д. № 437/2011 г. присъдата е изменена в частта по наложеното на К. по чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание лишаване от свобода, като за същото престъпление на основание чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б” НК е осъден на пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца. Първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която са групирани наложените на К. наказания, като на основание чл. 23, ал. 1 НК ПАС е наложил едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца, и е потвърдил присъдата в останалата и част. Рамките на настоящата касационна проверка са очертани от посочените в подадената жалба основания за проверка на въззивния съдебен акт по реда на глава двадесет и трета от НПК. На първо място, релевираното от К. и защитата му, но непредвидено в процесуалния закон касационно основание „необоснованост”, не следва да бъде разглеждано. Доводът за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване правото на защита на касатора, превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и неправилната им оценка, довела до формиране на вътрешното убеждение на съда за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 142, ал. 1 НК е лишен от фактическо и правно основание. Упражняването на правата по чл. 55 НПК е законово гарантирано и не е обусловено от присъствието на договорен или служебно назначен защитник. С тези права, както и с правата си по чл. 91- 99 НПК, а именно хипотезите на задължителна защита, отказ от защита или отстраняване, съгласно чл. 94, ал. 4 /Ред.ДВ., бр. 86/2005 г./ НПК на служебния защитник от наказателното производство при упълномощаване на друг, К. е бил запознат при привличането му като обвиняем. С оглед дадените от Окръжна прокуратура – Кърджали указания, е извършено ново привличане и предявяване на материалите по разследването на К. в присъствието на упълномощен с договор за правна защита и съдействие, /л. 95 от т. 2 на ДП № 89/2006 г. на ОСлС – Кърджали/ защитник. Правата си по чл. 55 НПК, касаторът е упражнил активно и в пълен обем в хода на воденото срещу него наказателно производство, като неиздаването на преписи от доказателствените материали не налага извод за допуснато нарушение довело до ограничаване правото му на защита, а твърденията за невъзможност за запознаване с материалите по делото са голословни. Оплакванията във връзка с непризоваването на посочени от него свидетели, чиито показания биха могли да подкрепят защитната му теза са също несъстоятелни, тъй като с протоколно определение в съдебно заседание от 07.06.2011 г. по искане на К., КОС е допуснал до разпит като свидетели Е. К. З. и К. Г. Г., последната заличена от списъка на лицата за призоваване след като е установено, че е напуснала страната. В изпълнение на задължението си по събиране и проверка на доказателствата, КОС с протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 01.12.2010 г. отново по искане на К. и защитника му е допуснал до разпит в качеството им на свидетели К. И. В. и Т. Д. С., за които по делото са одобрени споразумения. Положените от първоинстанционния съд усилия за установяването на актуалните адреси на В. и С. с оглед на тяхната призоваване за съдебно заседание са довели до единствено до установяване на обстоятелството, че двамата са напуснали територията на страната и се намират в чужбина, с неизвестно местопребиваване, поради което ПАС, извършвайки проверка на съдебния акт, е направил обоснования извод, за обективна невъзможност посочените доказателствени източници да бъдат приобщени в доказателствения материал по надлежния ред. Като е сторил това не е извършил претендираното нарушение. Вярно е, че доказателствените искания на страните следва да бъдат уважавани за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, но само когато относимите обстоятелства не са установени чрез други доказателствени средства и способи. Както вече бе отбелязано обстоятелствата за които е правено искане за разпит в качеството на свидетели на осъдените съучастници, на К. са установени от останалата доказателствена съвкупност на която се е позовал решаващия съд. Настоящият касационен състав споделя напълно и аргументите на контролираните инстанции относно годността на свидетелските показания на Д. и Й. П.. Показанията, дадени при разпит по делегация чрез изпълнение на международна съдебна поръчка на 30.01.2008 г. са приобщени по делото по предвидения за това процесуален ред- чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.3 НПК, и това е сторено с изричното дадено съгласие на защитата на касатора пред първоинстанционния състав по нохд №186/2008г, каквато констатация е направена и от въззивният съд. На подробен анализ са подложени и обясненията на подсъдимите Т. С. и К. В., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Правилни са изводите на ПАС относно невъзможността за позоваване на последните поради липса на процесуална възможност за приобщаването им в доказателствената съвкупност. След сключване на споразумението осъдените С. и В. не са били разпитвани като свидетели при условията на чл.118, ал.1, т.1 НПК, поради което първоинстанционния съд в нарушение и на чл.281, ал.2 НПК е държал определението за прочитане на обясненията на двамата, включително съдържащите самопризнанията на Т.С. за участието, неговото и това на касаторът в извършване на инкриминираните деяния. Въззивният състав е отстранил допуснатото процесуално нарушение, като е изключил опорочените доказателствени източници, но това му решение не е довело до недостатъчност на доказателствената основа, защото оспорените обяснения, най-вече това на осъдения С., не са единствени или основен доказателствен източник, обосновал решаващите изводи на съда, относно авторството на касаторът и съставомерността на извършените с негово участие инкриминирани деяния. В решаващите мотиви на контролираните инстанции отсъствуват съображения с които да се нарушава презумпцията за невиновност на К. и това да е сторено чрез тълкуване на одобрените от КОС споразумения във вреда на касатора. Както вече бе отбелязано, по делото е налице достатъчна по отношение на източници доказателствени съвкупност, която по съдържание и достоверност е безспорна и убедителна, за да позволи еднозначни и категорични изводи за доказаност на участието, на касаторът в изпълнителните деяния и тяхната съставомерност. Наличието на кореспондиращи правни изводи в споразумението и осъдителната присъда, предмет на въззивната проверка, по отношение съучастническата дейност на касаторът, не може да се приравни на предубеденост, каквато теза се поддържа от защитата. Несъмнено сключените от съучастниците на касаторът споразумения, за които и той е дал съгласието си, т.е. бил е наясно по отношение на фактите, приложимия закон и правните последици на сключените споразумения, представляват доказателствени източник и като се позовава на този източник съдът не извършва нарушение, защото решаващите изводи на за вината и отговорността на касаторът се основават на доказателствената съвкупност в която споразуменията са само част от наличните и безпротиворечиви доказателствени източници. Изложени са и достатъчно подробни съображения относно взетото решение, поради недостоверност да не се кредитират показанията на свидетеля Е. З., чиито анализ при съвкупната преценка с останалия доказателствен материал, е обосновал изводи за непоследователност и противоречие с останалите източници. ПАС е спазил стриктно процесуалните си задължения си по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, защото възоснова на самостоятелен, обективен, всестранен и пълен анализ на наличната доказателствена съвкупност е възприел фактическите положения, установени и от първоинстанционният съд, които са му позволили да направи законосъобразни правни изводи относно съставомерността на деянието по чл. 142, ал. 1 НК. Обстоятелствата за съставомерното участие на К. в неговото извършване са изведени по несъмнен начин, в съответствие с изискването на чл. 302, ал. 2 НПК, от разпитите на свидетелите Й. П. и Д. П., разпознаването от последния на К., изслушаните и приети експертизи и веществените доказателствени средства по ЗСРС. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че наличната доказателствена маса субсумира признаците на извършените от касатора престъпления по чл. 142, ал. 1 НК, както и това по чл. чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Установените по несъмнен начин и доминиращи при упражняването на принудата користни мотиви, обективирани в поведението на касатора и неговите съучастници, да освободят пострадалият св. Д. П. срещу откуп от 70 000 евро, които да бъде заплатен от неговите близки разкриват съставомерните признаци по основния състав чл.214, ал.2, т.1 НК. В тази част бланкетното възражение за отсъствие на принуда с цел получаване на инкриминираната сума е получило, обоснован с надлежна доказателствена основа, убедителен отказ да бъде прието за основателно и поради отсъствие на други различни от претендираните с въззивната жалба нарушения по това обвинение, касационната инстанция, по арг. от чл.347, ал.1 НПК, няма задължението да извършва служебна проверка на постановения съдебен акт и на непосочени в касационната жалба отменителни основания. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните нарушения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 172 от 14.11.2011 г., постановено по в.н.о.х.д. № 437/2011 г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда № 9/06.07.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 186/2008 г. на Окръжен съд – Кърджали. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.