Р Е Ш Е Н И Е № 50100 Гр. С., 23.11.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 1554 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „М. транс строй“ ЕООД срещу решение № 14 от 10.01.2022г. по т.д. № 496/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 15 от 21.04.2021г. по т.д. 68/2020г. по описа на ОС – Смолян, в частта, с която по предявен иск от „Х. комерс“ ЕООД на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено прекратяване на „М. транс строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – висящ преюдициален спор по предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнението. Позовава се на задължителната съдебна практика по ТР 1 от 09.07.2019г. по т.д. 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност излага, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения – незаконосъобразни откази за попълване на делото със сочени от ответника доказателства. Позовава се и на необоснованост на съдебния акт предвид необсъждане на възраженията по въззивната жалба и на всички събрани по делото доказателства. По тези доводи моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде обезсилено, евентуално отменено. Ответникът по касация, „Х. комерс“ ЕООД, с депозиран в срок писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е допустимо и правилно. С писмена молба от 20.10.2022г. уведомява съда, че е получил пълно плащане от длъжника ЕТ Съби Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Съби Б.“, с два превода по банковите му сметки на 12.10.2022г. и 19.10.2022г., с което са погасени изцяло вземанията му по изпълнително дело № 279/2020г. по описа на ЧСИ С. Д., и декларира, че няма правен интерес от предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на търговско дружество „М. транс строй“ ЕООД. По тези доводи моли производството по делото да бъде прекратено. С определение № 50316 от 15.06.2023г. по т. дело № 1554/2022г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка неговата допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Въззивният съд с решението, в обжалваната му част, е приел, че по делото се установяват всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Изложил е съображения, че от представеното по делото постановление № 942/30.09.2020г. по изп. дело № 279/2020г. по описа на ЧСИ С. Д., № 917 на Камарата на ЧСИ, се установява, че ищецът „Х. комерс“ ЕООД – взискател по посоченото изпълнително дело, е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Съобразил е, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2020г. по ч.гр.д. № 229/2020г. на РС – Девин, издаден въз основа на заповед за изпълнение срещу Съби Я. Б., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Съби Б.“, в полза на кредитора „Х. комерс“ ЕООД за сумата 57 000 лв. – дължима по споразумение между страните от 17.12.2019г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от 57 000 лв., считано от 10.08.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 4 640 лв. – разноски. Отчел е, че по изпълнителното дело присъединен взискател е и държавата за сумите 32 459,70 лв. и 2 601,10 лв. Съобразил е, че от представено по делото удостоверение № 1863/01.02.2021г. на ЧСИ С. Д. се установява, че към 01.02.2021г. задълженията на Съби Б., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Съби Б.“, към „Х. комерс“ ЕООД са в размери: главница 19 939,42 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода 19.01.2021г. до 01.02.2021г. в размер на 72 лева, и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 4 200,12 лв. Въззивният съд се е позовал на заключението по събраната ССчЕ и приел, че са извършени плащания за погасяване на задължениято по изпълнителното дело, за което по делото са представени платежни нареждания, но не се установява твърдяното от ответника пълно погасяване на дълга. По тези мотиви е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е основателен и потвърдил първоинстанционното решение, в частта, с която на основание последната норма е постановено прекратяване на „М. транс строй“ ЕООД. Пред касационната инстанция е събрано удостоверение изх.н. 76697/24.07.2023г. по изп. дело № 20209170400279 по описа на ЧСИ С. Д. рег.н. 917 с район на действие ОС – Смолян, видно от което с постановление на съдебния изпълнител от 20.10.2022г., влязло в сила на 07.11.2022г., е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 20209170400279 по молба на взискателя „Х. комерс“ ЕООД поради пълното удовлетворяване на вземанията му и на основание чл. 433, ал. 2 ГПК наложените обезпечителни мерки в изпълнителното производство са вдигнати. Вдигането на запора върху дружествените дялове на ответника „М. транс строй“ ЕООД се установява и от извършеното на 26.10.2022г. вписване по партидата на търговеца в общодостъпния ТР. При така установените факти настоящият състав на съда приема, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо поради недопустимост на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК по следните съображения: Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК е конститутивен и с него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала да прекрати търговското дружество, за да удовлетвори вземането си от ликвидационният дял на длъжника. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Прекратяването на изпълнителното производство в хода на съдебния процес по предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК има за последица отпадане на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск – ищецът няма качеството на взискател в изпълнителния процес, както и е отпаднало овластяването му да предяви иска, което води до недопустимост на образуваното по иска съдебно производство. В последния смисъл е утвърдената практика на ВКС по решение 104 от 10.07.2014г. по т.д. 2144/2013г., ТК, II ТО на ВКС, решение 138 от 12.07.2017г. по т.д. 1753/2016г., ТК, І ТО на ВКС и решение 60 от 10.07.2012г. по т.д. 134/2012г., ТК, І ТО на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда. Предвид горните констатации на Върховния касационен съд в хода на делото, след постановяване на обжалваното въззивно решение, е прекратено изпълнителното производство, в което ищецът е взискател, овластен да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, и за ищеца е отпадала активната процесуална легитимация по предявения конститутивен иск. На последното основание – недопустимост на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, за което Върховният касационен съд следи служебно, недопустими са и постановените по иска съдебни решения, и в изпълнение правомощията си по чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК ВКС ще обезсили въззивното решение в обжалваната му част, както и потвърденото с него в тази му част първоинстанционно решение, и ще прекрати производството по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 14 от 10.01.2022г. по т.д. № 496/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваната част, и потвърдено с него решение № 15 от 21.04.2021г. по т.д. 68/2020г. по описа на ОС – Смолян, в частта, с която по предявен иск от „Х. комерс“ ЕООД на основание чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено прекратяване на „М. транс строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Х. комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „М. транс строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Решението в окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: