О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 21.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 1045/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Н. В., чрез пълномощника й адв. В. М. срещу определение № 15994/ 03.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 8823/ 2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 17 състав.
Касаторката прави оплакване за неправилност на извода, че не е допустимо установяване на трудово правоотношение по съдебен ред. Счита, че производството по чл. 405-а ал.1 КТ е допълнителен способ, който не изключва исковото производство.Твърди, че има интерес от установяване съществуването на трудово правоотношение между страните, което ще даде възможност за преценка дали е законосъобразно неговото прекратяване. По същите съображения намира за допустими и останалите предявени искове. Моли да бъде отменено определението и делото върнато за разглеждане на исковите претенции.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото .
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 20567/2013 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 123 състав, с което е върната подадената от касаторката искова молба, като недопустима. В нея тя твърди, че е работила на постоянен трудов договор в периода 13.07.2005 г.-20.03.2013 г. като санитар. След прекратяване на трудовия договор, същия ден сключила с вече бившия си работодател граждански договор № 17/ 20.03.2013 г., от който за нея възникнали същите задължения, каквито изпълнявала по трудовото правоотношение. Счита, че по този начин е прикрито трудово правоотношение. Иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че сключеният граждански договор е трудов по смисъла на чл.1 ал.2 КТ и евентуално, да се признае прекратяването на същия за незаконно, да бъде възстановена на заеманата длъжност и да й бъде присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 321,28 лв., ведно със законната лихва, както и трудово възнаграждение в размер на сумата 386,88 лв.,ведно със законната лихва. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд , който е приел, че главният иск за признаване на сключения граждански договор за трудов, е недопустим. Счел е, че с чл.405-а КТ правомощието да се обяви договора за трудов с постановление, е възложено на контролните органи на инспекцията по труда. Направил е извод, че законът не допуска установяване на трудово правоотношение по съдебен ред и че евентуалните искове , като обусловени от главния, също са недопустими.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , касаторката поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните процесуалноправни въпроси:
-допустимо ли е съдът да откаже да разгледа иска по същество по въпроса дали даден договор е трудов или граждански;
-кое е решаващото условие за това дали един договор е трудов-неговото заглавие, или съдържанието му.
Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и поради това не е релевантен. Първият въпрос е обуславящ правните му изводи и с извеждането му е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. приема следното:
В чл.357 ал.1 КТ като трудови са определени споровете за възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, т.е. от съдържащите се в цитираната правна норма хипотези следва изводът, че е уредено предявяването на установителен иск за възникването или съществуването на трудово правоотношение, респективно трудов договор. Правната норма е ясна, няма законова пречка съществуването на трудовото правоотношение, да бъде предмет на установителен иск и в това отношение не е имало колебания в съдебната практика. Според съдържащото се в чл. 357, ал. 1 от КТ легално определение, спорът е трудов, в случая той има за предмет субективни права и задължения по трудово правоотношение, във връзка с неговото съществуване. Производството по чл.405-а КТ не изключва предявяването на иска пред съда.Правните изводи за недопустимост на предявения иск се отклоняват от приетите обратни разрешения в многобройни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика: решение № 482 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 5338/2008 г., IV г. о., решение № 450 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 140/ 2009 г., IV г. о.,решение № 251 от 3.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 173/2009 г., IV г. о., решение № 570 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 179/ 2009 г., IV г. о., решение № 666 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 331/2009 г., IV г. о. решение № 369 от 29.04.2010 г. по гр. д. № 462/ 2009 г., IV г. о., решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/ 2009 г., IV г. о., решение № 294 от 29.11.2013 г. по гр. д. № 292/2012 г., III г. о., и много други. В този смисъл са налице решения на състави на ВКС и при действието на отменения ГПК -решение № 1187 / 24.10.2009 г. по гр. д. № 1018/2005 г., II г. о., решение № 1357 / 22.12.2008 г. по гр. д. № 4637/2007 г., IV г. о.
Аналогично разрешение следва да бъде дадено и относно обусловените искове.
Относно цитираните в изложението съдебни актове следва да бъде посочено, че те не представляват съдебна практика. Определенията на ВКС по чл.288 ГПК не създават сила на пресъдено нещо, а решенията на ВАС също не принадлежат към нея, според разясненията , дадени в ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.№1/2009 г. ОСГТК, т.2 и т.3. С посоченото решение № 17/ 31.01.2013 г. по гр.д.№ 1168/2012 г.,ІV г.о. не е разгледан идентичен случай и то е неотносимо. Не е обосновано и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
При така дадения отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС на поставения въпрос, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15994/ 03.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 8823/ 2013 г. на Софийски градски съд, І г.о., 17 състав.
ОТМЕНЯ същото и потвърденото с него разпореждане от 20.05.2013 г. по гр.д.№20567/ 2013 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 123 състав, за връщане на исковата молба на М. Н. В.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: