Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
С о ф и я, 27 април 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 а п р и л 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 302/2015 година.
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане по чл.420, ал.2 от НПК от защитника на осъдения Б. Ц. П. от София адв.Л.Й. от САК се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение от 04.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 89/2014 г. от Окръжен съд-Монтана с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и оправдаването му от касационната инстанция, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура оспорва искането и дава заключение за оставянето му без уважение.
Осъденият Б. П., лично и чрез защитника си адв.Л.Й. от САК поддържа искането и моли то да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното:
С присъда № 44 от 18.07.2014 г. по НОХД № 464/2014 г. на Ломския районен съд отговорността на осъдения Б. Ц. П. от София е ангажирана за осъществено на 02.07.2014 г. в [населено място], област М. престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 150 лв в полза на държавата, както и на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на П. по НОХД № 5894/2008 г. на районен съд-София наказание от 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
От това му наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане от 15.12.2012 г. до 06.03.2013 г.
Присъдени са в тежест на осъдения направените по делото разноски.
Присъдата е била обжалвана от осъдения с допълнение от защитника му адв.С.П. от АК-М. с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда от въззивния съд, но с решението си от 04.12.2014 г. Монтанският окръжен съд я е потвърдил изцяло.
С искането от 14.01.2015 г. защитникът на осъдения Б.П. адв.Л.Й. атакува решението с доводи за наличие на основанията по чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК заради съществени пропуски в доказателствения анализ на съдилищата и заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната му и оневиняване на осъдения от касационната инстанция, алтернативно след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разглеждано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
В подкрепа на заявените основания защитникът на осъдения се позовава на възприетата от последния теза, че не той, а съпругата му св.А.А. е управлявала собственото им МПС и затова той не може да бъде автор на инкриминираното деяние, защото, макар и употребил алкохол, в онзи момент не е бил водач на превозното средство. Тази му теза с основание е била отхвърлена както от разследващия орган и прокурора, така и от първоинстанционния съд при внесеното срещу П. обвинение за осъществяване на престъпление по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, с което въззивният съд се е съгласил. Още първата инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да събере доказателства както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от него за оневиняването му, които са били обсъдени обективно, според действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била постигната обективната истина по делото. Даден е обоснован отговор на доводите му защо не се дава вяра на неговите твърдения, защо те не могат да се възприемат и при подкрепата, която той търси в показанията на св.А., св.М.Я. и св.Г.Г., счетени за уклончиви. Правомощие да установяват фактите по делото е дадено на двете инстанции и те са го изпълнили съобразно изискванията на НПК. Не отговаря на истината нито че показанията на сочените свидетели не са обсъдени надлежно, нито че те са пренебрегнати неоснователно. Обратно, отхвърляйки ги, както и обясненията на П., съдилищата са изложили убедителни съображения защо намират истината за случилото се в показанията на св.В.В. и на полицейския служител св.Цв.Ц., като възникналите противоречия с показанията на горепосочените свидетели са били отстранени и с проведените очни ставки помежду им. Въззивният съд не просто се е съгласил с изводите на първоинстанционния, но е направил свой задълбочен анализ на доказателствените материали, изложил е съображенията си защо възприема показанията на последните и отхвърля тезата на осъдения, отговорил е на всички наведени му от защитника адв.П. доводи, с което в пълна степен е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не може да се приеме наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакванията в искането в тази насока са твърде схематични и не са съобразени с резултатите от съдебното следствие, поради което не могат да обосноват връщане на делото за ново разглеждане.
В рамките на възприетите факти материалният закон е приложен правилно, а и навеждането на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК е вследствие несъгласието на осъдения с извода на съда, че той е управлявал автомобила в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 промила, а именно 1,9 промила, но след като вече е бил осъждан за такова престъпление и за което не е реабилитиран. Този извод е надлежно направен при анализа на доказателствената основа по делото и законосъобразно е прието, че с деянието си П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и това основание за възобновяване и няма как да бъде уважено и искането му да бъде оправдан съобразно правомощията на ВКС по чл.425 от НПК, а не сочените от защитника в чл.354, ал.1 и 3 от НПК за касационното производство.
Извън горното, бланково наведеното основание за явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание също се явява несъстоятелно, тъй като то съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на изискванията на чл.36 от НК. С основание и въззивният съд се е впечатлил от дългата поредица от допускани от осъдения сериозни нарушения на правилата за движение, за което са му налагани тежки административни санкции, лишаван е от правоуправление неколкократно, включително и с присъди, една от които е за идентично на настоящето престъпление, имащо значение за квалификацията му. Поради това няма каквото и да е основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за смекчаване на определеното му наказание, включително и на срока на лишаването му от правоуправление на основание чл.343г от НК.
За прецизност следва да се посочи, че ако за първото си осъждане като непълнолетен П. е бил реабилитиран по право, то следващите три осъждания са за престъпления, явяващи се множество от престъпления и които следва да се считат за едно осъждане, макар и да не са били надлежно групирани. От влизане в законна сила на последната присъда на 06.03.2013 г. е започнал да тече срокът на „условното” му осъждане по НОХД № 5894/2008 г. на Софийския районен съд, в който срок на 02.07.2014 г. П. е осъществил инкриминираното по настоящето наказателно дело деяние и е наказан с лишаване от свобода, поради което и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и е приведено в изпълнение отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание от 3 години лишаване от свобода.
ВКС намира, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.426, вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Ц. П. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение от 04.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 89/2014 г. от Окръжен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |