3 Р Е Ш Е Н И Е № 186 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 1674/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв.В. Д. от АК-М. срещу въззивното решение на М. окръжен съд от 15.VІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 149/2009 г. , с което дружеството е осъдено да заплати на Н. С. Г. от[населено място] сумата 5000 лв за причинените неимуществени вреди по чл. 200 от КТ от професионалното заболяване “оловоносителство”. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 1600 от 26.ХІ.2009 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед наличие на противоречива съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК – решение № 1781 от 23.Х.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 408/2004 г. при уважаване на предявената претенция по чл. 200 от КТ при отсъствие на Решение на Т. или НЕЛК, установяващо професионалния характер на заболяването. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираното касационно основание за отмяна. Н. С. Г. от[населено място] е предявил иск с правно основание чл. 200 от КТ срещу [фирма]-[населено място] за сумата 9000 лв за причинените му неимуществени вреди от професионалното заболяване “оловоносителство”, тъй като работил повече от 20 години в ответното дружество и негови праводатели във вредна среда с непосредствен контакт с олово. Диагнозата е поставена в У. болница М. [фирма] – София- Клиника по хронични професионални интоксикации. Безспорно по делото е, че на него не му е определен с решение на Т., респ.НЕЛК % загубена трудоспособност. Професионалният характер на заболяването е установен въз основа на епикризата от Клиниката по хронични професионални интоксикации и заключението на назначената съдебно медицинска експертиза. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение с оглед установения стадий на развитие на заболяването – начален, при съобразяване с констатираните от експерта поражения върху здравето на ищеца и евентуалните техни последици, в размер на 5 000 лв, като в останалата част до предявения размер от 9000 лв е намерил иска за неоснователен. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, са постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на състави на ВКС на РБ, представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с разясненията на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ, а именно: Решение № 160 от 17.V.2010 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 29/2009 г., Решение № 207 от 28.ІV.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1521/2009 г. и Решение № 368 от 12.V.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1235/2009 г. Според тази практика обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия, което се обосновава с необходимостта да се възмездят всички преки и непосредствени последици от увреждането според разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, приложима и към обезщетенията по чл. 200 от КТ по силата на препращащата норма на чл. 212 от КТ. Тези три решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 от ГПК касаят установени вреди от такива заболявания в предходни периоди от време и ангажиране отговорността на работодателя за ексцес впоследствие. При спорове относно наличието на професионална болест или трудова злополука като предпоставка за възникване на отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ съобразно уредбата на трудовата злополука по чл. 56-57 от Правилника за прилагането на Закона за пенсиите от 1958 г.(отм.) наличието на трудова злополука като предпоставка за отговорността по чл. 200 от КТ може да се установява на общо основание с писмени и гласни доказателства и в осъдително исково производство по чл. 200 от КТ от пострадалия или неговите наследници, като се докаже наличието на функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия работник или служител. Тази уредба обаче сега е отменена и е заменена с уредбата на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55-67 от Кодекса за социално осигуряване в сила от 1.І.2000 г. Процесният спор е за вреди, причинени от професионална болест, настъпили при нейното действие, през 2005 г., поради което при отсъствие на решение на Т. или НЕЛК, установяващо професионалния характер на заболяването следва да се приеме, че не е доказано наличието на професионална болест на ищеца. Поради това настоящият състав на ВКС приема, че незаконосъобразно е уважена частично предявената претенция по чл. 200 от КТ на ищеца Н. С. Г. срещу жалбоподателя [фирма]. Допуснатото нарушение по чл. 281 т.3 от ГПК налага отмяната на въззивния съдебен акт и пререшаване на спора с отхвърляне на претенцията съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 15.VІ.2009 г. постановено от М. окръжен съд по в.гр.д.№ 149/2009 г. изцяло и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Г. от[населено място] против [фирма][населено място] иск за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 от КТ в размер на 9 000 лв от професионално заболяване “оловоносителство”, ведно със законната лихва считано от установяването му 21.ІІ.2005 г. като недоказан. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: