3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 992/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр.София, 18 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 992/2015 година Прокурор в апелативната прокуратура-В., е оспорил по касационен ред оправдаването на подсъдимата А. Ц. Г., съответно – потвърждаването от Варненския апелативен съд на нейното оправдаване от Варненския окръжен съд. Оправдателната присъда на ВОС е № 104/26.ХІ.2014 год. по нохд 93/14 и е по обвинението срещу А.Г. по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.2 и 7 НК – че е избягнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери (данък върху добавената стойност в размер на 15 300 лева) чрез потвърждаването на неистина в данъчната справка-декларация, която тя подала на 11.VІІІ.2011 год. в качеството си на управител на [фирма], включвайки в декларацията 3 фактури с издател [фирма] с неосъществени доставки по тях и така приспадайки данъчен кредит в посочения размер. Оправдаването на Г. е съпроводено с отхвърлянето на гражданския иск срещу нея за същата сума, който предявил министърът на финансите като представител на държавата. Потвърдителното въззивно решение на ВАС е № 47/19.ІІІ.2015 год. по внохд 1/15 и е постановено не само по протест, както сега от съответния прокурор, а и по жалба от министъра на финансите като представител на гражданския ищец. Касационният протест е основан на разбирането, че оправдаването на подсъдимата противоречи на закона по смисъла на първото от основанията по чл.348 НПК. Прокурорът смята, че доводите, които е изложил в протеста, му позволяват да иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съда, който го е постановил. Протестът не е поддържан от прокурора пред ВКС, а за неговото отхвърляне е и защитникът на подсъдимата. ВКС намери, че протестираното решение трябва да бъде оставено в сила. Неоснователността на протеста се вижда още в него самия – даже преди запознаването със съдебните актове, които има предвид. Причината за това не е толкова във възпроизведените от прокурора факти от обвинението, колкото на липсата между тях на факти, които да позволят евентуално да бъде носена претендираната наказателна отговорност за данъчно престъпление. В касационния протест са припомнени основните аргументи в подкрепа на обвинителната теза. Трите фактури, които правят неверна подадената от подсъдимата Г. данъчна справка-декларация, били неверни като издадени без да е извършена доставка по тях – издателят им [фирма] е фактурирал през месец VІІ.2011 год. стока, която е придобита от [фирма], през следващия м.VІІІ. На такава хронологична невъзможност сочело и датирането на договора за тази стока между двете търговски дружества. От м.VІІІ.2011 год. били също превозните документи (товарителниците) за стоката, предмет на договора и на трите инкриминирани фактури, а пък шофьорът, посочен като извършител на превоза, отрекъл като свидетел да го е извършил реално, въпреки участието си в документалното му оформяне. „Каква е била целта от съставянето на тези документи с невярно съдържание – задава въпрос протестиралият прокурор – ако не с тях именно да се направи опит за създаване на впечатление, за реалност на сделките?”. Задавайки обаче риторичния въпрос, прокурорът е пропуснал да съобрази, че между „тези документи” единствено данъчната справка-декларация е била съставена от подсъдимата, а за някакво нейно участие при съставянето на останалите не е казано нищо нито в обвинителния, нито в съдебните актове. Очевидно е при това положение, че и нейно знание за неверността на документите би могло само да се предполага, а в наказателния процес подобно предположение е недостатъчно за наличността на умисъл, и то на пряк умисъл. Положението остава същото за наказателния процес, въпреки резултата от проведеното административно производство в полза на обвинението, затова и позоваването в касационния протест на влезлия в сила ревизионен акт за спорното данъчно задължение не допринася за уважаването му. Пропуските в обвинителната теза вероятно биха изглеждали не толкова съществени при опровергаване на инкриминираните документи по друг път – ако беше доказано, че те са неверни не само хронологически, но и за връзката им с реална строителна дейност. В този смисъл прокурорът не е прав да отрича в протеста като своя подобна доказателствена задача – друг е въпросът доколко такава задача е поначало решима чрез експертното изследване, каквото е назначил съдът (дали строителни материали, определени само по своя род – чл.24, ал.2 ЗЗД, са действително вложени в завършен строителен обект). Ръководен от изложеното и с оглед още на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47/19.ІІІ.2015 год. по внохд 1/15 на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ