4 Р Е Ш Е Н И Е № 289/2019 г. София, 26.02.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 950 по описа за 2019 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 614/ 18.07.2019 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на „Антик 2004“ООД срещу решение № 76/ 26.11.2018 год., постановено по в. гр. д. № 287/2018 год.на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 267/ 20.07.2018 год. по гр.д.№ 1773/2017 год. на Бургаски окръжен съд,в частта,с която „Антик 2004“ООД е осъден да заплати на А. К. С. на основание чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД сумата от 58 500 евро,представляваща даденото по прекратен предварителен договор от 24.08.2016 г.,сключен между страните.Първоинстанционното решение в частта,с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.19,ал.3 ЗЗД не е било обжалвано и е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение ,след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум,т.е. налице ли е произнасяне на въззивния съд по ненаведени твърдения и искания в исковата молба и уточненията към нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: Апелативен съд-Бургас е бил сезиран с жалба от „Антик 2004“ ООД и се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от А. К. С. против „Антик 2004“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 58 500 евро. Посочил е, че с исковата си молба ищцата е претендирала ответникът да бъде осъден да ѝ върне заплатените от нея по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място] суми. Договорът бил сключен на 24.08.2016 г., уговорено било цената в размер на 68 247 евро да бъде платена на вноски. Със споразумение от 23.10.2017 г. страните прекратили по взаимно съгласие сключения предварителен договор,като продавачът се задължил да върне на купувача преведената от нея сума по банков път в размер на 25 000 евро, като в определен срок я преведе по посочена от нея банкова сметка. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че А. К. С. е превела по банков път на „Антик 2004“ ООД сумата от 25 000 евро, а видно от представените разписки в брой е изплатила вноски по предварителния договор в общ размер от 33 500 евро. Платила е 5 000 евро на П. И. - управител на дружеството - продавач и 28 500 евро на П. Т. – служител в дружеството на продавача. Втората е разпитана като свидетел в първоинстанционното производство и от показанията ѝ се установява, че получената сума е оставила в касата на дружеството. При тези данни съдът е приел, че на А. К. С. се дължи връщане на платената от нея сума от общо 58 500 евро. Съдът е приел, че сумата посочена в сключеното споразумение за прекратяване на предварителния договор обхваща само парите, преведени по банков път от купувача. Посочил е, че този извод се подкрепя и от изявлението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба. Счел е за неоснователен довода на „Антик 2004“ ООД, че споразумението е нов самостоятелен договор, уреждащ други отношения между страните. Напротив, АС-Бургас е приел, че то урежда последиците от прекратяването на сключения предварителен договор. Изразено е съгласието на страните, че договорната връзка между тях е прекратена и отпада договорът като основание за възникване на права и задължения, поради което и всичко получено от тях в изпълнение на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД подлежи на връщане, поради което и възражението на продавача по прекратения предварителен договор, че отговорността му може да бъде ангажирана само на договорно основание, е неоснователно. Претендираните от А. К. С. суми не са на основание неизпълнение на валиден и действащ договор, а като последица от прекратен договор, което прекратяване задължава страните да върнат полученото. АС-Бургас е счел за неоснователно и възражението, че страните се договорили да бъде върната единствено сума в размер на 25 000 евро – платена по банков път, тъй като сумите платени в брой вече били върнати. Посочил е, че споразумението е частен документ и съдът не е обвързан от посоченото в него, а е длъжен да изследва всички доказателства по делото. Освен това „Антик 2004“ ООД не е представило никакви доказателства, че вече е върнало получените на отпаднало основание суми. Ето защо е потвърдено първостепенното решение, с което е уважена исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 58 500 евро, представляваща сбор от платените по банкова сметка суми в размер на 25 000 евро и платените в брой 28 500 лв. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира следното: Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца/ решение по гр.д. №127/10 г. на четвърто г.о./. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговора на процесуалноправния въпрос.Въззивното решение е процесуално недопустимо поради това,че въззивният съд е разгледал иск на непредявено основание – неоснователно обогатяване,т.е. прилага последиците от разваляне на предварителния договор,каквито твърдения липсват,а не е разгледал иска на предявеното основание – връщане на дължимото по прекратен извънсъдебно предварителен договор по взаимно съгласие на страните.Със сключване на споразумение между страните винаги може да се постигне съгласие за съществените условия на сделката, различно от клаузите на предварителния договор, поради което волеизявленията за прекратяване действието на предходните уговорки между договарящите трябва да са обективирани по такъв начин, че при тълкуването им да може да се направи несъмнен извод за смисъла на постигнатото взаимно съгласие. Когато в споразумение за прекратяване на предварителен договор не се съдържа изявление за запазване действието на отделни клаузи в договора, споразумението отменя всички уговорки в предварителния договор , независимо от техния характер. Недопустимостта на атакуваното решение е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.Съда не излага становище по правилността на обжалваното решение с оглед изложеното становище за недопустимост на въззивното решение. С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на предявеното основание. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 76/ 26.11.2018 год. на Апелативен съд - Бургас, постановено по в. гр. д. № 287/2018 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: