1 Р Е Ш Е Н И Е № 614 С., 07.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Д. О. К. при участие на секретар Ц. Н., като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 971/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. „Български художник”, [населено място] чрез адвокат С. Р. М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІV „А” гр. с-в от 12.03.2009 г. по гр. д. № 1397/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 48 състав от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 11502/2006 г., с което е отхвърлен предявения от Ж. „Български художник”, [населено място] против В. М. Т. и М. Й. Н.-Т. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000.00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение за ползване без правно основание на процесния апартамент за периода 19.05.2002 г.-23.05.2006 г. С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация В. М. Т. и М. Й. Н.-Т. не са изразили становище. С определение № 1151/24.09.2009 г. по гр. д. № 871/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид противоречиви разрешения в практиката на съдилищата по материалноправния въпрос за правото на собственика на основание чл. 59 ЗЗД да претендира от владеещия без правно основание имота обезщетение за ползите, от които е лишен, респ. легитимирана ли е Ж. да претендира с иск по чл. 59 ЗЗД имуществено изравняване от трето лице. Отговор на поставения правен въпрос: В съдебната практика на Върховен касационен съд /Р. № 874/18.12.2006 г., ІІ г. о.; Р. № 318/21.05.2009 г. по гр. д. № 403/2008 г., ІІ г. о./ е прието, че макар и собственик на жилищния имот до снабдяване на всички член-кооператори с нотариални актове за отделни апартаменти Ж. не може да пропусне ползи от ползването без основание на ответните апартаменти в случай, че същите са вече разпределени по реда на ЗЖСК. Със сумата-обезщетение за ползване на недвижим имот без основание биха се обеднили член-кооператорите, за които имотът е предназначен по разпределение, а не Ж.. Възможността да се реализира ползата, предмет на иска по чл. 59 ЗЗД самият закон предоставя на член-кооператора-бъдещ собственик на конкретен апартамент. Разрешението следва от нормата на чл. 38а ЗЖСК и съдебната практика в този смисъл е правилна /Р. № 533/17.06.2010 г. по гр. д. № 1685/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Не е доказано от страна на ищцовата Ж., че през процесния период е настъпило намаление на имуществото на ищеца във връзка с обогатяване на ответниците. Не е налице законова възможност Ж. да реализира ползи, предвид специалната цел Ж. да се създава за снабдяване на членовете й със собствени жилища, гаражи и ателиета чрез организиране на строителна дейност, след което Ж. да се прекратява /чл. 1, ал. 1 ЗЖСК/. Специфичният предмет на дейност на Ж., включващ възможност за участие в гражданския оборот за извършване на фактически и правни действия, насочени към построяването на сграда и снабдяването на член-кооператорите й с нотариални актове за разпределените им обекти, не включва право на разпореждане с построените обекти и/или извличане на полза от същите с цел печалба. За ищцовата Ж. не е могло да настъпи обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД предвид липсата на възможност Ж. да ползва апартамента. По твърдения в исковата молба /признание на неизгодни за ищеца обстоятелства/ сградата на Ж. „Български художник” не е въведена в експлоатация по установения в закона ред, поради което и ползването й е забранено /чл. 178, ал. 1 ЗУТ/. Установено е и че е наложена принудителна административна мярка „забрана за ползване на строежа”, прекъсване на електроснабдяване и водоснабдяване и за ползването на имота са били налице обективно правни и фактически пречки. Решението е правилно. Искът с правно основание чл. 59 ЗЗД би следвало да се уважи ако ищецът /в случая Ж./ установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имота, за който твърди, че е налице неоснователно обогатяване; да установи, че този имот не е разпределен на член-кооператор; да установи, че в резултат на владението на имота от страна на ответника е настъпило обедняването му, респ. обогатяване за ответника. В конкретния случай от страна на ищцовата Ж. не е доказано притежавано право на собственост върху процесния апартамент. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че с представените два нотариална акта е установено право на собственост върху имота, тъй като не е установено, че описания в тези нотариални актове имот е идентичен с имота, върху който е построена сградата, в която се намира процесния апартамент № 102. Не е установено, че процесният апартамент не е разпределен на член-кооператор, Не е установена корелация между владението на апартамента от страна на ответниците и обедняване на ищеца. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „а” въззивен състав от 12.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1397/2008 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: