Ключови фрази
вписване на искова молба * делба * нередовност на исковата молба * обжалване отказ на съдия по вписванията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260

 

София, 16.06.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при секретар

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело № 221/2009  година

Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Б. Г. Д. от гр. С. против определение №110/16.02.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №114/2009г. по описа на същия съд.

С определението,предмет на настоящата частна касационна жалба е оставено в сила определение от 19.09.2009г.,постановено от съдията по вписванията към службата по вписванията гр. П.,с което отказва вписването на искова молба на недвижимия имот,подробно описан в същото.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,жалбоподателят Д. ,заявява,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,който се решава различно от съдилищата,свързан с обстоятелството какво следва да предприеме съдията по вписванията,при констатиране на нередовност на исковата молба или какъвто и да е акт,подлежащ на вписване,т.е. следва ли да се приложи член 129 ал.2 във връзка с член 540 от ГПК. За да обоснове наличието на горепосочената хипотеза,жалбоподателят се позовава на цитираните в изложението и приложени към същата определения,постановени от съдилища ,долустоящи на ВКС,с които се приема,противно на приетото с обжалваното с частната касационна жалба определение на съда,а именно ,че при констатирана нередовност на молбата е следвало съдията по вписванията да приложи член 540 във връзка с член 129 ал.2 от ГПК,като остави същата без движение ,да даде указания за отстраняване на нередовността и определи срок за това,като едва след изпълнение на гореизложеното и в зависимост от предприетото от молителя в тази връзка,съдията по вписванията следва да се произнесе с молбата си.

Наред с това, в изложението си,жалбоподателят твърди,че липсва практика на ВКС по този въпрос,което обосновава извода за наличие на предпоставките по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.

Касационният съд намира,с оглед направените доводи от жалбоподателя,че е налице в случая само хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което следва да се допусне касационно обжалване на постановеното определение на това основание.

По отношение на твърдението за наличие на предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,обосноваващо произнасянето на ВКС,което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,съдът намира,че същата не е налице,тъй като при тази хипотеза се изиска наличие на неяснота или непълнота на правната уредба,която следва да бъде отстранена по пътя на тълкуването.

В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи,че след като съдията по вписванията води едно своеобразно охранително производство,то следва хода си по разпоредбите на ГПК и в съответствие с тези разпоредби,съдията по вписванията при констатирана нередовност на акта,подлежащ на вписване,следва да посочи и даде възможност на молителя за отстраняване на констатираната нередовност. Тези оплаквания са неоснователни.

Преди всичко,при произнасянето си по поставения съществен въпрос,свързан с приложението на съответните разпоредби ,посочени в обжалваното определение и обуславящ, както възможносттите ,така и задълженията на съдията по вписванията,последният следва да се съобрази с предвиденото в П. за вписванията. В случая е поискано вписване на искова молба,с която се иска делба на описания в същата недвижим имот. За да извърши вписването,съгласно предвидено в член 12 от П. за вписванията,се изисква представянето на исковата молба, отправена до съда,по която е събрана държавната такса за образуваното производство,препис или препис извлечение на молбата. Исковата молба,по отношение на която се иска да бъде извършено вписването,следва да отговаря в случая на изискванията на член 6 ал.3 от П. за вписванията,според който,когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта,какъвто безспорно е имота ,посочен в исковата молба,описанията се извършват съобразно данните по член 60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър,като в тези случаи се прилага към акта скица –копие от кадастралната карта. Тази именно нередовност на исковата молба е била констатирана от съдия по вписванията и правилно на това основание последният е отказал да извърши вписването. При положение,че съдията по вписванията е сезиран с една нередовна искова молба,както е в случая,неотговаряща на нормативните изисквания,последният не би могъл да приложи правилата ,предвидени в ГПК за отстраняване на нередовностите ,отнасящи се до исковото производство,защото в случая за съдията по вписванията важат разпоредбите ,предвидени в друг нормативен акт,уреждащ вписването-а именно П. за вписванията,който предвижда в разпоредбата на член 12 ал.2 ,че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията като актът се записва незабавно,в рамките на работния ден в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът под който е записан в регистъра,датата,както и томът и страницата на партидната книга,в която е нанесено вписването. Следователно,изискването,постановено с горепосоченото разпоредба за незабавно вписване на акта,не предполага никаква възможност за прилагане на предвиденото в исковото производство,в хипотезата на член 129 от ГПК. Посоченото като общо правилно в член 540 от ГПК,на който са се позовали съдилищата в актовете,постановени в идентични случаи,приложени към изложението на жалбоподателя,уреждат общото приложение на правилата на исковото производство при охранителното производство. Тази хипотеза би могла да бъде налице,само при липсва на правила изрично уреждащи развитието на охранителното производство,като в случая такива правила,на които съдията по вписванията се подчинява са предвидени в П. за вписванията. Ето защо,с постановеното определение,предмет на настоящата частна жалба,съдът правилно се е произнесъл по съществения процесуално правен въпрос,като е потвърдил отказа на съдията по вписванията.

 

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №110/16.02.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №114/2009г. по описа на същия съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: