4 Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр.София, 30 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 593 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. А. И., чрез пълномощника М. П. Н. срещу въззивно решение № 7542 от 17.10.2016 г. по в.гр.д. № 7145/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 185/21.03.2016 г. по гр. дело № 41799/2015 г. на Софийски районен съд, 57 състав и са уважени предявените от Н. Г. Г. срещу [фирма] искове за признаване на незаконно и отмяна на Заповед № 49/19.05.2015 г. за уволнението на Н. Г. Г. като Ръководител отдел „Инженерни дейности”, на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и за обезщетение в размер на 19 578 лева, за оставането й без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото въпрос, при нов договор за възлагане на управлението има ли значение обстоятелството дали икономическият план (т.н. стратегия, бизнес програма) е бил изменян преди или след сключване на договора за управление, респективно дали бизнес програмата е нова, сходна или идентично по съдържание с предходната, с оглед правата по чл.328, ал.2 КТ. Отговор на поставения материалноправен въпрос е даден в постановени от Върховния касационен съд решения за уеднаквяване на съдебната практика по чл.290 ГПК – решение № 76/27.03.2012 г. по гр.д. № 937/2011 г., на ВКС, ІІІ г.о и решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г., на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираните решение по чл.290 ГПК, но счита, че няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват в бъдеще. Тази стопанска цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването на самия договор. Същественото в случая е, че при възлагане на управлението се преследва определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, касационната жалба е основателна. За да постанови решението, въззивният съд правилно е приел, че ищцата е заемала ръководна длъжност по безсрочно трудово правоотношение при ответника, прекратено със Заповед № 49/19.05.2015 г. на изпълнителния директор, на основание чл.328, ал.2 КТ, който има материална компетентност да упражни правото на възложителя по чл.328, ал.2 КТ. Съдът е установил, че в предприятието е бил сключен нов договор за управление от 03.12.2014 г., поради което правото по чл.328, ал.2 КТ трябва да се упражни в деветмесечен срок, който също е бил спазен. В нарушение на материалния закон, обаче, според въззивния съд липсва актуална бизнес програма за целия срок на действие на договора, изтичащ на 01.07.2016 г., което е основание за отмяна на уволнението. поради липса на изискванията на чл.328, ал.2 КТ. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. От данните по делото е видно, че в случая е сключен нов договор за управление, неразделна част от който е бизнес програма на дружеството за 2012-2014 г., приета с решение на СД на [фирма] в протокол № 5/09.02.2012 г. Оспорваната Заповед № 49 от 19.05.2015 г. за уволнение на ищцата е издадена от изпълнителния директор на дружеството в законовия срок от 9 месеца, предоставен му за сформиране на нов управленски екип, поради което са били налице всички изисквания на чл.328, ал.2 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания срещу крайните изводи на съда в обжалваното решение, че е необходимо с договора за управление от 03.12.2014 г. на новия управител да се представи и бизнес програма с конкретни икономически показатели, възложена от изпълнителния директор на дружеството принципал, като условие за законосъобразно упражняване правото на работодателя на основание чл.328, ал.2 КТ. Предвид изложените по-горе съображения и данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите за основателни. След като в предприятието са били поставени за изпълнение определени стопански цели, въз основа на бизнес план за предходен период, който продължава да бъде изпълняван и поради това е сключен нов договор за управление, няма значение дали задачите и бизнес програмата са нови и кога са били възложени - преди или след възлагане на управлението, доколкото съществуването им е от значение за самото сформиране на управленски екип от управляващия предприятието в законовия деветмесечен срок и това следва от съдържанието на сключения договор за управление. Ето защо няма законова пречка лицето, на което е възложено да продължи да изпълнява одобрения за предходен период бизнес план, в деветмесечния срок да прекрати трудовото правоотношение на лице от ръководство на предприятието, по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, като упражни правото по чл.328, ал.2 КТ. Предвид изложените съображения, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Касаторът [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. А. И., чрез пълномощника М. П. Н., е поискал направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на общо 1781,48 лева, включително и юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ решение № 7542 от 17.10.2016 г. по в.гр.д. № 7145/2016 г. на Софийски градски съд и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН] против [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. А. И., чрез пълномощника М. П. Н., на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноските по делото в размер на общо 1781,48 (хиляда седемстотин осемдесет и един лева, четиридесет и осем стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.