Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 95
гр. София, 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебна заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3892 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № VI-120/ 14.06.2016 г. по гр. д. № 1669/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 87/ 29.05.2015 г. по гр. д. № 815/ 2014 г. на Районен съд – Карнобат, признава за установено по отношение на [фирма], че на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от В. В. Н., починала на 16.11.2001 г., М. В. М. и Н. В. Н. притежават по 1/ 30 ид. части от правото на собственост върху два поземлени имота в землището на [населено място], Общ. К., Обл. Б..
Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по следния процесуалноправен въпрос: Предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва ли течението на срока на давностно владение за идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици?
Касаторът [фирма] иска решението да бъде отменено като неправилно поради постановяването му в нарушение на чл. 70, ал. 1, ал. 2 ЗС и на чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответниците по касация М. М. и Н. Н. възразяват, че решението е правилно. Претендират разноските пред тази инстанция.
По повдигнатия въпрос:
В решение № 705/ 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во ГО и в решение № 111/ 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/ 2016 г., ВКС, II-ро ГО, постановени по реда на чл. 290 - 293 ГПК, същият въпрос е повдигнат и е отговорено, че предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя този отговор. Изложеното изключва необходимостта да излага собствени мотиви.
С оглед отговора на въпроса и по въведените касационни основания от чл. 281, т. 1 ГПК, решението е неправилно. Съображенията са следните:
Ответниците по касация са предявили исковете в защита на своето право на собственост (всеки на 1/ 30 ид. части върху от двата имота). Правния си интерес са обосновали с твърденията, че касаторът притежава титул за собственост за същите имоти – договор за покупко-продажба по н. а. № 47/ 22.12.2011 г.
Касаторът ги е оспорил с възраженията, че той е собственикът на имотите на основание договора за покупко-продажба (основно възражение); евентуално - по давностно владение. Заявил е, че присъединява владението си към това на продавача по договора и на неговите праводатели назад във времето, считано от сключване на договора за покупко-продажба по н. а. № 146/ 02.06.2009 г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че правата на ответниците по касация (по 1/ 30 ид. части) върху двата имота произтичат от решение № 05/ 06.06.2003 г. на ОСЗГ [населено място] за възстановяване на правото на собственост на С. В. С. и от наследствено правоприемство от В. Н., единият от неговите наследници. Приел е, че техните права не са погасени (прехвърлени) с договора за покупко-продажба по н. а. № 186/ 22.04.2009 г., с който едно трето за възстановената собственост лице с неистинско удостоверение за наследници на бившия собственик на имотите и неистинско пълномощно ги продава лично на себе си. Добавил е, че доколкото следващите разпоредителни действия приключват с договора по н. а. № 47/ 22.12.2011 г., по който купувач е касаторът, но не са извършвани от ответниците по касация, неоснователно е основното възражение, че договорът го легитимира като собственик на спорните идеални части.
След това е пристъпил към разглеждане на евентуалното възражение за придобивна давност. Съобразил е, че чрез него касаторът заявява присъединяване на своето владение към това на продавачите и на техните праводатели назад във времето, считано от сключеният договор по н. а. № 146/ 02.06.2009 г. (чл. 82 ЗС). С този договор едно трето за процеса лице (свидетелят А. А.) е купило имотите от купувача по договора по н. а. № 186/ 22.04.2009 г., който е бил сключен без представителна власт за касаторите и другите наследници на бившия собственик, чиито права са възстановени по ЗСПЗЗ. Въззивният съд е отрекъл предпоставките на оригинерния способ с две групи мотиви.
Първо, отказал е да квалифицира А. А. като добросъвестен владелец. Приел е, че към сключването на договора той е знаел, че купува от лице, което не е собственик на имотите. Презумпцията от чл. 70, ал. 2 ЗС е намерил да опровергават събраните доказателства. Позовал се е на показанията на самия А., разпитан като свидетел по делото и на възприетата фактическа обстановка по постановлението от 03.01.2014 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 51/ 2013 г. на О. в ОП-Я.. Приел е, че така събраните доказателства установяват релевантния факт. След това е проследил веригата разпоредителни действия, които следват този договор, за да заключи, че последен я авършва договорът по н. а. № 47/ 22.12.2011 г., сключен с касатора. Добавил е, че при това положение е излишно да обсъжда дали останалите праводатели са добросъвестни владелци, тъй като когато владението е разнородно, а недобросъвестно е владението на А., придобивната давност следва да осъществи изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС. Периодът от 02.06.2009 г. до 17.11.2014 г. (датата на предявяване на исковете) обаче е недостатъчен, за да осъществи изискването за 10 годишен срок на владението.
Втората група мотиви, с които въззивният съд е отрекъл материалната легитимация на касатора по оригинерното основание, въведено с евентуалното възражение, е обосновавал с предвиденото в чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ основание за прекъсване на давността. Посочил е, че дори да квалифицира като добросъвестно владението, установено от свидетеля А. А. към сключването на договора от 02.06.2009 г., течението на срока на придобивната давност прекъсват ревандикационните искове, които други наследници на бившия собственик на двата имота С. С. са предявили срещу касатора през 2013 г. и влязлото в сила решение, с което са уважени (чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД). И при тази група съображения въззивният съд е приел, че съществуват (не са погасени) правата, които ответниците по касация са придобили по реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от В. Н., единият от наследниците на бившия собственик с дял от 1/ 15 ид. части от наследството на С. С.. Заключил е, че са основателни искове, които ответниците по касация са предявили, и е установил заявените техни права от по 1/ 30 ид. части от правото на собственост върху двата имота.
К. състав намира за неправилен извода, че обратното доказване на презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС е било успешно проведено и чл. 84, вр. чл. 116, б. „б“ е приложен неправилно. Спорът следва да се реши по същество, тъй като допуснатите грешки от въззивния съд не налагат повтарянето или извършването на нови процесуални действия.
От разпита на свидетеля А. се установява, че към момента, в който е купил имотите с договора по н. а. № 146/ 22.04.2009 г. той е установил владение върху двата имота. Това е и моментът, релевантен за преценката за неговата добросъвестност (арг. от чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС). Показанията на А. обаче са, че той е узнал за претенциите на наследниците на С. С. два-три месеца след сключването на договора. Знанието му датира от момента, в който е бил призован и е разпитван по наказателното производство, образувано за извършено престъпление по чл. 209 НК. Точно такава е и фактическата обстановка, възприета в постановлението от 03.01.2014 г. за спиране на това производство по ДП № 51/ 2013 г. на О. в ОП-Я.. Това означава, че показанията на св. А. са достоверни (извода произтича от тяхното съответствие с тази група писмени доказателства и от предвиденото в чл. 172 ГПК). Следователно установеното от св. А., купувачът по договора по н. а. № 146/ 02.06.2009 г. владение е добросъвестно, а това налага да бъде преценена добросъвестността и на другите правоприемници на владението до завършване на веригата с договора по н. а. № 47/ 22.12.2011 г., по който двата имота купува касатора.
С договора по н. а. № 158/ 05.06.2009 г. А. А. ги продава на [фирма] – дружество, на което самият той е управител. Предвиденото в чл. 38 ЗЗД не поставя под съмнение валидното действие на този договор (така т. 2 ТР № 3/ 15.11.2013 г. ОСГТК на ВКС), а този договор е сключен три дни след договора по н. а. № 146/ 02.06.2009 г. Той също удовлетворява изискванията за форма (чл. 18 ЗЗД), а събраните доказателства, че и към този момент свидетелят А. все още не е узнал за претенциите на наследниците на С. С., обосновават, а не отричат презюмирания факт от чл. 70, ал. 2 ЗС. Следователно [фирма] е също добросъвестен владелец на имотите.
С н. а. № 182/ 10.06.2009 г. [фирма] учредява договорна ипотека върху двата имота в обезпечение на задължения към [фирма]. Впоследствие принудителното изпълнение е насочено върху тях, а ипотекарния кредитор ги придобива след публична продан и по постановление, с което имотите са възложени в негова собственост.
С договора по н. а. № 47/ 22.12.2011 г. [фирма] продава имотите на касатора. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К. К. сочат, че със сключването на този договор касаторът е установил своето владение върху имота. По делото липсват доказателства, които да провеждат обратното доказване по презумпцията от чл. 70, ал. 2 ЗС по отношение на [фирма] и по отношение на касатора. Това задължава касационният състав да приеме, че и тяхното владение е добросъвестно.
Следователно непрекъснатата верига от установени върху двата имота владения с начало - това на свидетеля А. и край - това на касатора, тяхната еднородност (все добросъвестни) и срокът от 02.06.2009 г. (датата на сключеният договор по н. а. № 146/ 02.06.2009 г.) до 17.11.2014 г. (тази на предявяване на исковете), удовлетворяват изискванията на чл. 79, ал. 2 ЗС. Предявените ревандикационни искове от другите наследници на бившия техен собственик С. С., чиито права (също) са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, уважаването на исковете, а и периода на висящност на приключилото дело по тях, не осъществяват основанията за спиране и прекъсване на срока на придобивната давност по 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗС. Предприетите и успешно проведени действия по защита на правата на другите съсобственици не рефлектират върху правната сфера на ответниците по касация. Осъщественото оригинерно основание от чл. 79, ал. 2 ЗС е погасило правата от по 1/ 30 ид. части върху двата имота, които ответниците по касация са придобили по земеделска реституция и наследствено правоприемство. Предявените искове са неоснователни, а след отмяна на неправилното въззивно решение, подлежат на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответниците по касация следва да се възложат разноските, които касаторът е направил по делото. Тяхната отговорност е деликтна и те следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
По аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците по касация остават направените по делото разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № VI-120/ 14.06.2016 г. по гр. д. № 1669/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете да признае за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], ЕИК[ЕИК], че по решение № 05/ 06.06.2003 г. на ОСЗ - [населено място] за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. В. С. и правоприемство от В. В. Н., един от наследниците на бившия собственик, М. В. М. от [населено място],[жк]бл. № 38, вх. 1, ет. 2, ЕГН [ЕГН] и на Н. В. Н. от [населено място],[жк]бл. № 36А, вх. 1, ет. 6, ап. № 18, ЕГН [ЕГН] притежават по 1/ 30 ид. части от правото на собственост върху следните имоти в землището на [населено място], [община], Област Б., ЕКАТТЕ 20417, както следва:
· поземлен имот с площ от 198, 324 дка с идентификатор 026109 по КВС на землището на селото, находящ се в местността „М.“, пета категория с НТП – полска култура, при граници: ПИ № 000249 – полски път на [община], ПИ № 026084 – лозе на [фирма], ПИ № 000172 – пасище, мера на [община], ПИ № 000145 – полски път на [община], ПИ № 000179 – водоем на Държавен поземлен фонд – МЗГ, ПИ № 026102 – полски път на [община], ПИ № 026103 – нива на наследниците на С. К. П., ПИ № 026048 – полска култура на М. Ж. А. и
· поземлен имот с площ 1, 676 дка с идентификатор 026116 по КВС на землището на селото, находящ се в местността „М.“, пета категория с НТП – полска култура, при граници: ПИ № 000249 – полски път на [община], ПИ № 000403 – полски път на [община], ПИ № 026048 – полска култура на М. Ж. А., ПИ № 026109 – полска кулгура на [фирма].
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. М. и Н. В. Н. да заплатят солидарно на [фирма] сумата 2 155 лв. – направените по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.