Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр.София , 13 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 681/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на Глава ХХІІІ от НПК. Срещу въззивна присъда № 4 от 18.02.2015г., постановена по внохд № 8/2015г. по описа на Ловешки окръжен съд, са подадени касационни жалби: от упълномощен защитник на подс. Н. Р. Н. – адв. Ф. Ф. с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК и от адв. М. Я. – упълномощен защитник на подс. Х. И. Д., с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-2 от НПК. С присъда от 08.02.2013г. по нохд № 1439/2011г. по описа на Районен съд – гр.Ловеч, ІІ-ри наказателен състав, подсъдимият Н. Р. Н. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 5 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Х. И. Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 5 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Постановената присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалби, подадени от защитниците и на двамата подсъдими. С решение № 47 от 20.05.2013г. по внохд № 117/2013г. по описа на Ловешки окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена и делото е било върнато на Районна прокуратура Ловеч за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. След изготвяне на нов обвинителен акт и внасянето му в съда, е образувано нохд № 1051/2013г. по описа на Ловешки РС. С присъда № 19 от 12.03.2014г., постановена по посоченото дело, подсъдимият Н. Р. Н. е признат за виновен в това, че на 25.02.2010г. в землището на [населено място], област Л., при условия на посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място] и друго неустановено превозно средство – товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], област Л. извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото землище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440лв., като е оправдан по обвинението по чл. 235, ал. 3, т. 1 от НК да е извършил деянието при условията на предварителен сговор с Х. И. Д., поради което и на основание чл. 235, ал. 1, предл. 5 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Х. И. Д. е признат за невиновен в това на 25.02.2010г. в землището на [населено място], област Л., при условия на предварителен сговор с Н. Р. Н. и посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], [населено място] и друго неустановено превозно средство – товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], област Л. да е извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото землище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440 лева, поради което и основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал.1 предл. 5 от НК. Постановено е отнемане в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението - 1 440 лева за 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и е възложил разноските на осъдения подсъдим. По протест на прокурор в РП - Ловеч срещу постановената първоинстанционна присъда и по жалба от подсъдимия Н. Н. е образувано внохд № 8/2015г. по описа на Ловешки окръжен съд. С нова въззивна присъда № 4 от 18.02.2015г., постановена по посоченото дело, Ловешкият окръжен съд е отменил присъда №19/12.03.2014г. по нохд № 1051/2013г. на РС-Ловеч, в частта, с която е признат подсъдимия Н. Р. Н. за невиновен в това, че на 25.02.2010г. в землището на [населено място], обл. Л. при условия на предварителен сговор с Х. И. Д. и при условия на посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобилна марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-Т. и друго неустановено превозно средство товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], обл. Л. е извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото селище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440 лв. и го е оправдал по обвинението по чл. 235, ал. 3, т. 1 от НК, както и в частта, с която е признат подсъдимият Х. И. Д. за невиновен в това на 25.02.2010г. в землището на [населено място], Лов.област при условия на предварителен сговор с Н. Р. Н. и посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-Т. и друго неустановено превозно средство товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], обл. Л. е извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото селище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440 лв. и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, предл. 5 от НК, както и в частта, с която е постановено веществено доказателство товарен автомобил „ЗИЛ 157” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място] след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на собственика, като вместо това е: признал подсъдимия Н. Р. Н. за виновен в това, че на 25.02.2010г. в землището на [населено място], обл. Л. при условия на предварителен сговор с Х. И. Д. и посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобилна марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-Т. и друго неустановено превозно средство товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], обл. Л. е извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото селище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 5 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Х. И. Д. е признат за виновен в това на 25.02.2010г. в землището на [населено място], Л. област при условия на предварителен сговор с Н. Р. Н. и посредствено извършителство с Х. Р. Х., Х. Р. Х., К. П. К. и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобилна марка „ЗИЛ 157” рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]-Т. и друго неустановено превозно средство товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], обл. Л. е извозил от горския фонд до временен склад „Гробището” в същото селище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на стойност 1 440 лв., поради което и на основание чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 5 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Постановено е отнемане в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК на веществено доказателство Товарен автомобил ЗИЛ-157 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] – [населено място]. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и в допълнението към нея, подадени от упълномощения защитник на подс. Н. Р. Н., са заявени всички касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК. Развиват се подборно доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се оспорва доказателствентата дейност на въззивния съд. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свид. Х. Х., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, оспорва се и възприемането на показанията на свид. Делиахмедова, както и на св. К.. Оспорват се изводите на въззивния съд, свързани с обстоятелствата: кое лице е инициирало товаренето на дървения материал и какво отношение имат превозните билети, намирали се у подс. Н.. Посочва се, че съдът не е изложил съображения за кредитиране на определени свидетелски показания при констатираните противоречия, както и че не е изяснил всички релевантни обстоятелства. Излагат се твърдения за установеност на обстоятелството, че дърветата са добити правомерно от имота на свид. Ц. И.. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон, се сочи неправилност на извода, че извозените дървета са били без редовно позволително за сеч и извоз, доколкото са налице доказателства за законния произход на дървесината. Оспорва се квалификацията на деянието като извършено при предварителен сговор от двамата подсъдими. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на постановената въззивна присъда и оправдаване на подс. Н. по повдигнатото обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадена от упълномощения защитник на подс. Х. Д., се развиват доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се твърди превратен анализ на доказателствата и неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Посочва се липса на мотиви за кредитиране на определени доказателства. Във връзка с твърдяното неправилно приложение на закона, се посочва, че присъдата почива на предположения, че неправилно е прието, че дървесината е била обект на незаконна сеч и извоз, понеже са налице доказателства за законния й произход – позволително, издадено на Ц. И.. Посочва се, че в съдебния акт липсват фактически и правни съображения относно правната квалификация на деянието като извършено при предварителен сговор между двамата подсъдими. Прави се и довод за липсата на веществените доказателства, което сочи, че изводите са направени въз основа на предположения. Твърди се липса на мотиви по отношение на знанието на подс. Д. за извършването на извоз на незаконно добит дървен материал. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на подс. Н. – адв. В. К., поддържа жалбата. Излага подробно доводи за несъставомерност на деянието, извършено от подсъдимия, понеже в случая не е имало напълно натоварено превозно средство с отбелязвания на дървесината от подс. Н. в качеството му на горски стражар, нито превозен билет за тази дървесина, който да не отговаря на действителния й произход. Твърди, че липсват доказателства подс. Н. да е участвал в извоза на инкриминираната дървесина, още повече, това да е сторил след предварителен сговор с подс. Д.. Счита, че не е налице извоз, защото не може да бъде установено от къде произтича дървесината. Излага доводи и във връзка с приложените по делото два превозни билета, за които посочва, че не са идентични с иззетите от подс. Н.. Навежда и съображение за липса на коментар от въззивния съд на противоречията в свидетелските показания, дадени в различните етапи на производството. Поддържа исканията, направени в касационната жалба. Упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. М. Я., заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба. Излага доводи за нарушено право на защита на подсъдимия, поради това, че съдържанието на обвинителния акт не му дава възможност да разбере в какво е обвинен поради липса на изложени обстоятелства, аргументиращи обвинението. Счита, че присъдата почива на предположения в нарушение на принципа по чл. 303 от НПК. Излага доводи за необоснованост на приетото експертно заключение, като оспорва изводите на съда досежно произхода на дървесината. Твърди, че обвинението и присъдата представляват невъзможна правна конструкция, понеже към момента на деянието законовият регламент не е изисквал издаване на разрешение за извоз до временен склад. Посочва, че липсват доказателства, обосноваващи предварителен сговор между двата подсъдими. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Подс. Н. Н. заявява, че се счита за невинен и моли да бъде оправдан. Подс. Х. Д. също заявява, че е невинен и моли да бъда оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не изцяло на релевираните в тях доводи. При така изложените в жалбите и в допълнителните изложения към тях съображения във връзка с посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, касационната инстанция дължи проверка на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Тази проверка е необходима, тъй като въззивната инстанция е последната по фактите и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява правилното приложение на материалния закон. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Контролът, който касационната инстанция упражнява, се отнася до решаване на въпроса дали за обосноваване на фактическите изводи са ценени годни доказателства и доказателствени средства. Касае също и въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства. Отнася се и до това, дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. В настоящия случай въззивната инстанция е постановила нова въззивна присъда, с която е осъдила оправдания от районния съд подсъдим Д. по обвинението, поддържано срещу него и е осъдила подсъдимият Н. за по-тежко наказуемо престъпление, каквото обвинение е имало пред първата инстанция. Осъществяването от окръжния съд на правомощията по чл. 336 от НПК е тясно свързано с необходимостта съдебният състав да изготви мотиви в съответствие с изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК, включващи посочване на доказателствена основа на възприетите фактически обстоятелства и обсъждане на противоречията между доказателствените материали, с мотивиране на изводите за кредитирането им. Ловешкият окръжен съд не е изпълнил в дължимата степен посочените задължения. Вярно е, че решаващият съд подробно е формулирал фактическите обстоятелства, които е приел за установени и че е извеждал аргументи от доказателствените източници, но същевременно на практика липсва анализ на противоречията в доказателствата, както и излагане на мотиви защо се кредитират едни, а на други не се дава вяра. Липсата на дължимия анализ на доказателствата при налични противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат основанията за постановяване на съдебния акт. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е проведен разпит на свидетелите, както и е осъществявана процедурата по чл. 281 от НПК на различни основания, предвидени в нормата, за прочитане на техни показания, дадени на досъдебното производство и пред друг състав на съда. Обсъждайки тези свидетелски показания, и след като е констатирал противоречия в показанията на част от свидетелите, дадени в различните фази на производството, при това, за факти, които са от съществено значение за предмета на доказване, въззивният съд на практика не е изложил съображения защо дава вяра на определени показания. В мотивите се съдържа само общо посочване, че се възприемат свидетелските показания, дадени на досъдебното производство, поради времевата им близост до момента на събитието. Това декларативно изречение не удовлетворява изискването за конкретен анализ на противоречията в свидетелските показания, още повече, че се касае до показания, давани неколкократно в хода на производството. Освен това, някои свидетелски показания са били интерпретирани от решаващия съд произволно, като от тях съдът е възприемал обстоятелства, несъдържащи се в заявеното от съответния свидетел. Също така, някои доказателствени източници са тълкувани не според действителното им съдържание. Такива пороци в процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд се констатират по отношение на показанията на свид. Х. Р. Хюсенин. В мотивите на въззивната присъда се приема по фактите (л. 10), че „този свидетел Х. Р. Х. е заявил, че въпросният ден, отивайки на работа е срещнал майката на Х. Д. А., която му казала, че Х. й се обадил, за да й каже кой какво да работи и че е наредил този ден да се натовари камион ЗИЛ 157, който стои пред дома на А., след което той е наредил да го закара на гробищата в [населено място]”. Такива факти, каквито са формулирани от съда се съдържат единствено в показания на св. Х. Х. на досъдебното производство (приобщени), дадени при разпит на 10.06.2011г. (л. 353 от ДП). Липсва каквато и да е съпоставка между показанията на цитирания свидетел, дадени при проведени му три други разпита – на досъдебното производство, при предходно разглеждане на делото и пред първостепения съд. А такава е била необходима, понеже в тези разпити свидетелят е посочил, че му се е обадила майката на подс. Д., да товари камиона ЗИЛ с дърва на поляната при гробищата. Съдът изобщо не е посочил защо кредитира именно тези показания, с цитираната информация, което, освен че е пречка за контрол върху процеса на формиране на вътрешното му убеждение, сочи и на избирателна оценка на доказателствата. Направеният от съда извод въз основа на показанията на свидетелите Р. и К., за това, че „по поръчка на подс. Д. свидетелите Р. и К. посетили отдел 403 в землището на [населено място] и натоварили дървата, които Р. извозил до м. „Гробището”, е некоректен. Това е така, поради изложените вече съображения в предходния абзац по отношение оценката на показанията на свид. Х. Р. Х., а и защото подобен извод не може да бъде изведен от показанията на свид. К.. В приобщените си показания на досъдебното производство и тези пред съда, свидетелят е потвърдил, че е работил за подс. Д. – извършвал е сеч и товарене на дървен материал и той му е плащал, но тези данни не могат да послужат за обосноваване на извод, че именно на инкриминираната дата свидетелят е изпратен точно от този подсъдим да товари дървен материал на посоченото място. Липсва съща така обективирана от въззивния съд преценка на това, кои показания, дадени от свид. Х. Р. Х., възприема като достоверни и поради какви съображения. Това е било необходимо не само защото показанията на посочения свидетел са значими по отношение на предмета на доказване, но и защото се констатират съществени противоречия между свидетелстването му в различните фази на производството във връзка с действията на подс. Н.. В разпита си на досъдебното производство (л. 329) свид. Х. Х. е заявил, че баба А. му се е обадила и му е казала на следващия ден да отидат да товарят в местността „Дипчи” и че около 16,30ч. се е срещнал с горския – подс. Н., с когото заедно са отишли до поляната, от където трябвало да товарят. В показанията си при първото разглеждане на делото е заявил други факти по отношение на участието на подс. Н. – че са го срещнали с камиона по пътя при товаренето. В такъв смисъл са и показанията му пред първоинстанционния съд, че в деня на товаренето видели горския (Н.) до гробищата и той маркирал дърветата. При тези противоречия съдът не е аргументирал извод за това, защо кредитира определени изявления на свидетеля. Подобен недостатък в доказателствената дейност на въззивния съд се констатира и по отношение на показанията на свид. А. Делиахмедова. Тази свидетелка е разпитвана два пъти на досъдебното производство и два пъти в съдебната фаза, като се набелязват противоречия в показанията й по отношение на действията, извършени от подс. Н.. Първо заявява (в разпит на 28.02.2011г., л. 323) че „горският” й се обадил по телефона, за да изпрати камион за товарене на дървесината, в следващия разпит на досъдебното производство (л. 351) твърди, че на 25.02.2010г. тя му се е обадила, в разпита си при първото разглеждане на делото заявява, че е попитала подс. Н. дали ще возят в гората докато той е минавал покрай тях. Тези противоречия не са били обсъдени в съдебния акт, като липсват съображения защо е прието като достоверно именно свидетелстването й, че Н. й се е обадил по телефона. Правилно към показанията на тази свидетелка съдът е подходил внимателно, предвид близката родствена връзка с подс. Д.. Също така, обосновано е направил извод за установеност на факта за размяна на информация между свидетелката и подс. Н. във връзка с товаренето на дървения материал, но обстоятелството кой е инициирал тези действия е важно за изясняване на обстоятелствата по делото и е изисквало съответен анализ. Никъде съдът не е обективирал съображения защо възприема заявеното на досъдебното производство от свид. М. К. – по отношение на това, че подс. Д. му се е обадил да отиде с товарен автомобил на инкриминираната дата в [населено място], до гробището, като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е демонстрирал липса на спомен за това обстоятелство. В допълнение към констатациите, касаещи преценката на показанията на отделни свидетели, следва да се отбележи, че макар съдът да е декларирал, че е оценил доказателствата в тяхната съвкупност, липсва конкретно съпоставяне на изводимото от гласните доказателствени средства – дали те са еднопосочни по отношение на фактическите обстоятелства, или са в противоречие помежду си. Така например, не са изяснени противоречия в заявеното от свид. А. Делиахмедова за това, че не е знаела къде се товари и не е казвала на свидетелите, сочени от обвинението като посредствени извършители, къде да отидат, от една страна и от друга – твърденията в показанията на св. Х. Х., че А. му казала да отидат да товарят в местността „Дипчи”. Не е ясно въз основа на кои доказателствени източници съдът приема описаното на л. 11 от мотивите по отношение на обяснението, което подс. Н. е дал пред проверяващите А. и А., че действително няма позволително за сеч и че другият подсъдим е извършвал добив на дървесина в отдел 403 през 2009г. Такива данни не се съдържат в показанията на свидетелите А. и А. нито пред съда, нито на досъдебното производство. Освен това, се касае до производни по характера си доказателства, чието използване в процеса на доказване е подчинено на правилото за недопускане на подмяна на първични с производни доказателства. Посочените нарушения при оценката на доказателствата, които са опорочили процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, както и основаването на изводи по фактите въз основа на предположения, са довели и до неправилно установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване. Така, изводът, че процесната дървесина е била добита от поляна край отдел 403 в землището на [населено място], на практика е произволен, поради липсата на доказателствена обезпеченост. Без съмнение, на това място са били складирани прясно отсечени дърва, основно от бук, но този факт не може да бъде идентифициран с възприетото от съда „добиване”, в смисъл, че това е мястото, от където са отсечени дърветата. Изцяло декларативни и изградени въз основа на предположения, в нарушение на забраната по чл. 303, ал. 1 от НПК, са изводите (л. 18-19 от мотивите), за това, че от разпита на свидетелите е установено по делото, че контакт между двамата подсъдими „е бил несъмнено осъществен и преди извозването на конкретните дърва, по повод предаване на документите за тях и самата организация”. Този извод, използван от съда за да обоснове от фактическа страна и правната квалификация на извършеното като предварителен сговор между двамата подсъдими, не почива на изводими от доказателствените средства факти, а изцяло на предположения. В тази връзка, неоснователно е оплакването в жалбата от защитника на подс. Д. за липса на мотиви на решаващия съд по отношение на правната квалификация на деянието. Съдът е посочил защо счита, че от обективна и субективна страна този подсъдим е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, но обоснованото на тези изводи е направено по недопустим начин въз основа на предположения. Въззивният съд е допуснал също така процесуално нарушение, като е основал изводите си по фактите на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред. Така, на стр. 11 и на стр. 17 от мотивите, съдебният състав е направил изводи за определени фактически положения въз основа на отразените обстоятелства в съставените от свидетелите А. и А. констативни протоколи, актове за установяване на административно нарушение, както и на писмени обяснения по случая от подс. Н.. Посочените констативни протоколи, приложени по делото, не могат да бъдат ценени по отношение на обстоятелствата, отразени в тях, понеже не материализират способ за събиране на доказателства, предвиден в НПК. Саморъчни обяснения на подсъдимо лице, независимо дали са дадени в рамките на досъдебното производство или в рамките на процедура по констатиране на нарушение, не съставляват годен доказателствен източник, защото предвиденият в процесуалния закон ред за приобщаване на обяснения на обвиняем/подсъдим е неговият разпит. Изложените съображения сочат на допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалните правила при събирането и при оценката на доказателствата и доказателствените средства, които са се отразили на правото на защита на подсъдимите и съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и обосновават отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и да бъдат спазени правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Съобразно фактическите и правни рамки на обвинението, следва да бъдат установени по правилата за събиране и проверка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, обстоятелствата, имащи значение за съставомерността на деянието. Установените факти за това, че дърва за огрев от бук са били извозени от съответните лица, посочени от прокуратурата, до временен склад „Гробището” в землището на [населено място], следва да бъдат преценени във връзка с изясняване на въпроса за това, дали дървесината е със законен произход или не. Даже и да не може да се установи с категоричност обстоятелството от кой парцел и имот произхожда тази дървесина, липсата на редовно позволително за сеч и извоз би сочело на това, че дървеният материал е незаконно добит. Съобразно действащият към момента на осъществяване на деянието регламент на Закона за горите от 1997г. (отм.), е било необходимо издаване на писмено позволително за сеч и извоз до временен склад и на плоскостта на този регламент следва да се преценяват установените факти. Въпросите за това, дали е изяснена проблематиката, свързана с намиращите се у подс. Н. превозни билети, поставени в жалбата от неговия защитник, са неотносими. Тези позволителни не касаят процесния дървен материал, а и превозните билети нямат отношение към преценката за законността на добиването на инкриминирания дървен материал, защото от обвинението са описани действия, включващи извоз до временен склад и тези действия изискват наличие на разрешително за сеч и извоз. При новото разглеждане на делото следва внимателно да бъде преценена доказателствената съвкупност за изясняване на конкретното поведение на всеки един от двамата подсъдими и да бъдат изложени съображения за правната оценка на това поведение, включително и аргументите за възприемане или не, на по-тежката правна квалификация на деянието като извършено от подсъдимите при предварителен сговор. По отношение на доводите на защитника на подс. Д., свързани със съдържанието на обвинителния акт и годността му да удовлетвори изискванията за пълноценно осъществяване на правото на защита от подсъдимия, тези доводи не могат да бъдат възприети. В обвинителния акт прокуратурата е изложила фактическите обстоятелства, въз основа на които претендира осъждане по предявеното обвинение, като тези обстоятелства включват и участието на този подсъдим в осъществяване на деянието. Освен това, в конкретния случай подсъдимият Д. се е защитавал по повдигнатото му обвинение, включително и след изменението му в съдебно заседание, така че е бил наясно в какво е обвинен. Доводите в касационната жалба на адв. Я., свързани с липсата на веществените доказателства по делото – инкриминираното количество дървен материал, също не могат да бъдат възприети. Обстоятелството, че тези веществени доказателства са отчуждени, не може да обоснове само по себе си несъставомерност на деянието. То не може да е и пречка за установяване на обективната истина, защото фактите в наказателния процес подлежат на установяване чрез всички доказателствени средства. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. Поради това претенцията за оправдаване на подсъдимите от касационната инстанция не може да бъде удовлетворена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивна присъда № 4 от 18.02.2015г., постановена по внохд № 8/2015г. на Ловешки окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.