6 Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр.София 12.07.2018 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 728/2017 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. С. Ч., чрез адв. Д. З. от АК Кюстендил, срещу въззивно решение № 277/16.11.2016 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр.д. № 298/2016 г. Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: подлежи ли на доказване размерът на претърпените вреди от едностранното прекъсване на електроснабдяването, когато се търси обезщетение съобразно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изм. и доп. С Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение за потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Клаузата е неустоечна, което значи, че съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от посоченото в случая неизпълнение на продавача, без да е нужно те да се доказват. Това е така, защото неустойката представлява предварителната оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнението на едно задължение, с което страните по договора са се съгласили. Следователно определената в чл. 30, ал. 1 от ОУ имуществена отговорност е за всички видове вреди – имуществени и неимуществени, като ищецът не е длъжен да ги определя по вид и размер в исковата си молба, нито да доказва настъпването им, съответно размера на обезщетението за всяко отделно увреждане. По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. Насрещната страна [фирма], чрез пълномощника юрисконсулт Л. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния съд, отхвърлил иска на А. С. Ч. против [фирма] за заплащане на обезщетение, на основание чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], за оставяне жилището й без електрическа енергия в продължение на повече от 24 часа, на обща стойност от 13 310 лева, дължима както следва: за периода от 13.09.2012 г. до 14.09.2012 г. обезщетение в размер на 30 лева и за периода от 15.09.2012 г. до 12.08.2013 г. (вкл.) обезщетение в размер на 13 280 лева за 333 денонощия без електрическа енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. За да постанови този резултат, Кюстендилският окръжен съд установил, че А. Ч. е потребител на електроенергия, доставяна в частен имот, находящ се в [населено място]. Между страните съществува договорно правоотношение, по силата на което търговското дружество се задължава да доставя електричество въз основа на предварително установени Общи условия, които влизат в сила и се прилагали по отношение на клиентите на крайния снабдител без изрично тяхно писмено приемане. С влязло в сила на 01.04.2014г. решение на Кюстендилския районен съд е признато за установено по отношение на [фирма], че Ч. не дължи сумата от 398.79 лева, начислена като корекция за потребена електроенергия за периода от 15.04.2012 г. до 13.07.2012 г. по фактури № [ЕГН]:19.04.2013 г. за 260,89 лв., № [ЕГН]/19.07.2012 г. за 73,96 лв. и № [ЕГН]/19.07.2012 г. за 63,94 лв. Въззивният съд, от една страна, приел за установено от свидетелски показания, че електрозахранването в имота е било преустановено, от друга, като посочил, че този въпрос е спорен по делото, не дал категорично заключение какво приема, а е направил единствено извод, че дори и да е било преустановено електроснабдяването, то липсват доказателства, че е по причини, свързани с дейността на обществения снабдител. Последното е поради това, че съгласно чл. 123а ЗЕ в редакцията й ДВ бр. 74/2006 г., крайният снабдител не преустановява фактически преноса на електроенергия, а прави съответното искане за това до преносно или разпределително предприятие, а в случая липсва подобно искане (вещото лице не открило необходимите документи при проверка в дружеството – ответник). Съдът, също така, развил съображения за статута на обществения доставчик, притежаващ монополно положение на съответния продуктов пазар и за забраната едностранно да преустановява доставката на електрическа енергия до потребителя, с изключение на изчерпателно уредените в чл. 123, ал. 1 ЗЕ случаи, което следва да става само след уведомление на потребителя, като му предостави разумен срок за изпълнение на своето парично задължение. Посочил, че по делото било установено, че Ч. повече от 10 дни не е изпълнила задължението си да заплати дължими суми за доставена и използвана електроенергия (не е уточнено за коя сума, по коя фактура става реч и дали приема все пак, че има прекъсване и, че то е именно поради неплащане от страна на потребителя). Съдът посочил още, че ищецът не е установила нито вида, нито размера на претърпените имуществени вреди. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор. Основателни са и оплакванията за противоречиви и неясни мотиви, неизлагане на съображения относно релевантни за спора обстоятелства, необоснованост в изводите. В заключение, въззивното решение е неправилно и следва да бъде касирано, като спорът се разреши по същество от настоящия състав на Върховния касационен съд. Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от данните по делото се установява, че А. Ч. е потребител на електроенергия, доставяна в частен имот, находящ се в [населено място] по силата на договорно правоотношение, като търговското дружество – ответник е длъжно да доставя електричество въз основа на предварително установени Общи условия, които влизат в сила и се прилагали по отношение на клиентите на крайния снабдител без изрично тяхно писмено приемане. От показанията на свидетелите З. Е. Т. и А. Б. П., чийто показания съдът кредитира изцяло като резултат на непосредствени впечатления, безпристрастно и обективно дадени, ведно с писмените доказателства по делото – заявления на ищцата до търговеца, уведомителни писма на последния до потребителя Ч., включително признание от ответника, че след заведено дело по реда на чл. 422 ГПК, той е възстановил електрозахранването на обекта, се установява, че от 13.09.2012 г. до 12.06.2013 г. включително, Ч. е останала без електрозахранване. То е прекъснато, а впоследствие възстановено от ответника. Прекъсването е извършено поради претенция на Ч. „Е.-Б.“ за неплатени фактури, като в писмо до Ч. търговецът заявява, че спирането е извършено на основание чл. 123, ал. 1 ЗЕ и е законосъобразно. Действията на доставчика са противоправни. Съгласно чл. 123, ал. 1 от Закона за енергетиката (редакцията след изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Към спорния период от време чл. 123а ЗЕ е отменен и поради това, неприложим в случая. Както е изяснено в решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 4348/2016 г. на ІV г.о. ВКС в хипотези, когато е установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, то прекъсването е нерегламентирано и е по вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши на основание чл. 42 от ОУ и чл. 123 от ЗЕ. С оглед на това, дружеството дължи на потребителя неустойката, уговорена в чл. 30, ал. 1 от ОУ, което ясно следва както от заглавието на клаузата: „отговорност на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача“, така и от самото ѝ съдържание. Случаят е точно такъв, с влязло в сила на 01.04.2014г. решение на Кюстендилския районен съд е признато за установено по отношение на [фирма], че Ч. не дължи сумата от 398.79 лева, начислена като корекция за потребена електроенергия за периода от 15.04.2012 г. до 13.07.2012 г. по фактури № [ЕГН]/19.04.2013 г. за 260,89 лв., № [ЕГН]/19.07.2012 г. за 73,96 лв. и № [ЕГН]/19.07.2012 г. за 63,94 лв. При така установеното, искът за присъждане на неустойка по чл. 30, ал. 1 ОУ е основателен и следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорният – за законната лихва върху главницата, считано от датата на забава – подаване на исковата молба – 03.07.2015 г. до окончателното издължаване. По съдебноделоводните разноски Ответникът по иска дължи на ищцата сторените по делото съдебноделоводни разноски – общо 1895 лв. Дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба е в размер на 266, 20 лв., като с определение № 341/10.10.2017 г. съставът на ВКС е освободил касаторът А. Ч. от заплащане на такси и разноски по делото. Горната сума следва да се заплати от ответника по сметка на ВКС, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 277/16.11.2016 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр.д. № 298/2016 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], с Е.[ЕИК], [населено място], да заплати на А. С. Ч. Е. [ЕГН] от [населено място], [улица], обезщетение за оставяне жилището й без електрическа енергия в продължение на повече от 24 часа, на обща стойност от 13 310 лева, дължима както следва: за периода от 13.09.2012 г. до 14.09.2012 г. обезщетение в размер на 30 лева и за периода от 15.09.2012 г. до 12.08.2013 г., включително обезщетение в размер на 13 280 лева за 333 денонощия без електрическа енергия, на осн. чл. 92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.07.2015 г. до окончателното издължаване, както и 1895 лв. съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], с Е.[ЕИК], [населено място], да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд сумата 266,20 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: