Ключови фрази
договор за търговска продажба * форма на търговска сделка * Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * нищожност-липса на форма

____? ? ? ? ? ? ?

     Р    Е    Ш   Е   Н    И    Е 

 

71

 

     София, 22.06.2009 год.

 

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

             

                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  

                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА

                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА

при участието на секретаря  К.Атанасова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 11 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8509/12.11.2008 г. - сигнатура на Апелативен съд гр. Б., депозирана от “Б” О. гр. С., срещу въззивното решение № 106/09.10.2008 г. по в. гр. д. №186/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 53/20.05.2008 г. по т. д. № 417/2007 г. на Сливенски окръжен съд и е уважен иск за заплащане на сумата 24 000,80 лв. на “Б” О. с. О., съставляваща остатък от цена на два броя продадени трактори и кранове към тях, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че съдът погрешно е приложил материалния закон - чл. 327, ал. 1 ТЗ, преценката по чл. 188 ГПК не е основана на анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и е налице необоснованост на изводите на въззивния съд.

Като съществен за спора е релевиран въпросът за приложението на чл. 327 ТЗ, с оглед задължението на купувача за заплащане на цената при предаване на стоката и доказването на релевантните факти, свързани с изпълнението на това задължение. Обосновава се и втори съществен въпрос, свързан с произнасяне на съда служебно по действителността на търговската сделка, предвид регламента на чл. 293 ТЗ и отсъствие на позоваване на нищожност на договора на някоя от страните, както и за приложението на чл. 12 и § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ, въвеждащи изискване за форма при сключване на определен вид сделки, с които се прехвърля правото на собственост върху изброени в закона вещи, обединени под общото наименование ”самоходна техника”.

Ответникът по касационната жалба - “Б” О. не представя писмен отговор и не обосновава становище по основателността й.

С определение № 205/31.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложеното и обосновано в касационната жалба приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2, свързано с приложението на чл. 327, ал. 1 ТЗ и доказване на извършено плащане по търговската сделка, както и т. 3, предвид необходимостта от тълкуване на правната уредба, свързана с изискването на чл. 293 ТЗ за формата на търговската сделка и последиците от липсата й, както и преценка на относимостта на регламентацията на чл. 12 и § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК приема, следното:

С решение № 106/09.10.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. Бургаски апелативен съд е отменил първоинстанционото решение № 53 от 20.05.2208 г. по т. д. № 4* г. на Сливенски окръжен съд, и вместо него, по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е осъдил “Б” О. , гр. С. да заплати на “Б” О. , с. О. сумата 24 000, 80 лв., съставляваща остатък от цена на продадена земеделска техника по фактура № 0000000017/06.02.2007 г., ведно със законната лихва и разноските. Съдът е посочил, че не възприема решаващ мотив в първоинстанционния съдебен акт за нищожност на търговската сделка, поради отсъствие на предвидена от закона форма за валидност - чл.12 ЗРКЗГТ, налице е предположение за приложение на § 1, т. 12 от ДР на Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, което не се подкрепя нито от становищата на страните, които не са се позовали на нищожност на договора, нито от доказателствата по делото, предвид изискванията на закона за определена мощност на двигателите на тази техника. Предвид изложеното, в решението на въззивния съд не е предмет на спора редовността на сделката и прехвърлянето на собствеността върху вещите, предмет на продажбата, а е налице облигационен спор, свързан с претенции за заплащане на част от цената.

Според решаващите мотиви на въззивната инстанция за уважаване на иска, същият е основателен, тъй като твърдението на ответника за плащане на цената на продадените и предадени към датата на издаване на фактурата стоки, не се приемало за доказано. Съдебния състав е счел, че макар и да е налице издадена от продавача и подписана от представители на двете страни фактура в деня на сключване на сделката, и при съобразяване и с факта, който е изложен от ищеца и за него не се е спорило, че част от цената е платена, за което е бил издаден фискален бон от продавача - ищец, приобщен като доказателство, то представените от ответника в подкрепа на тезата си, че е платил цялата стойност, фискални бонове за останалата сума, издадени от същото фискално устройство, не мотивирали съда за установяване на безспорност на плащането на остатъка от цената.

Изводите на въззивния съд, свързани с определяне характера на действителните правоотношения между страните и приложимото материално право, относимо и към въпроса за нищожността на сделката, са правилни. Налице е търговска продажба на стоки, които попадат в обхвата на приложение и на специалния закон - Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ДВ, бр. 79/10.07.1998 г./ След като стоките, предмет на продажбата, съставляват самоходна техника по смисъла на специалния закон, би следвало да се съобрази и изискването на чл. 12 от ЗРКЗГТ за сключване на договор за прехвърляне правото на собственост на подобна техника с мощност на двигателя над 10 кв в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Пред първоинстанционния съд, въпросът за нищожността на договора, поради отсъствие на законовоустановена форма не е бил повдиган от страните, нито са били събирани доказателства в тази насока. Ищецът в качеството си на продавач на самоходна техника не е представил доказателства за изпълнение на това законово изискване, нито в рамките на съдебното производство е твърдял, че е била спазена формата. Напротив, обосновавайки тезата си за наличие на валиден договор, позовавал се е единствено на фактурата, която е представил, и по която страните не са спорили, че тя материализира техните договорни отношения. Ответникът също не се е позовал пред първоинстанционния съд на нищожност на договора, предвид отсъствие на форма, като неговата теза е била свързана с установяване на факта, че е изпълнил задължението си на купувач и е заплатил изцяло цената по фактурата.

След като процесната продажба съставлява търговска сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая, търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й.

Следователно, въззивният съд правилно е приложил материалноправните норми, свързани с определяне вида и характера на сделката - търговска продажба, както и правилата за определяне на нищожност на търговска сделка, поради отсъствие на форма.

Основателна е обаче касационната жалба в частта, с която се обосновава неправилност на въззивното решение и поддържа отклонение от практиката на ВКС, цитирана в определението по допускане на касационно обжалване и от практиката на друг апелативен съд.

Според жалбоподателя, несъстоятелен е изводът на въззивния съд в решението, че ответникът не е доказал плащане по фактурата на цялата стойност на вещите, след като фактурата, материализираща договорните правоотношения, е подписана от страните в деня на продажбата, представена е от ищеца - продавач, и не е била оспорвана в рамките на съдебното производство, при предадено владение на вещите на купувача в деня на сключване на сделката, и при представяне от купувача на 4 издадени фискални бонове за маркирани на касов апарат обороти. След като изискването за форма на сделката е било преодоляно, съобразно отразеното по-горе, следва да се приложи правилото на чл. 327 ТЗ, съгласно което купувачът дължи плащането на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Ищецът /продавач/ е твърдял, че в деня на продажбата на стоките по фактурата, купувачът му е платил само част от цената – 4 000 лв. и е представил в подкрепа на тезата си освен фактурата и фискален бон за тази сума. Позицията на ответника е била свързана с плащане на пълната стойност на стоките, като са представени четири фискални бона, които сумарно с първия фискален бон, депозиран от ищеца, съответстват на цената на стоките по фактурата. Експертното заключение съдържа изводи за неточно водено счетоводство от ищцовото дружество, както и за обстоятелството, че посочените фискални бонове са издадени от едно и също фискално устройство, което не съответства на номера на апарата на ищеца – продавач, нито на този при ответника, който е регистрирал фискално устройство в ТД на НАП на 15.06.2007 г. Според експертизата, в счетоводството на ответното дружество е отразено цялостното плащане на стойността по фактурата, има счетоводни записвания по съответните сметки, представен е хронологичен регистър и оборотна ведомост, сумите са декларирани пред ТД на НАП. Проверката в счетоводството на ищеца е установила, че на 31.03.2007 г. сметка клиенти е открита със салдо 24000,80 лв. и има осчетоводяване само на едно плащане по фактурата в размер на 4 000 лв., като към фактурата в счетоводството на ищеца е прикрепен ПКО от 16.02.2007 г. и служебен бон от касов апарат, номерът на който не се чете. При съобразяване на факта, че с исковата молба ищецът е представил в подкрепа на тезата си, че му е платена само част от цената с фискален бон с дата 16.02.2007 г. за сумата 4 000 лв., изходящ от фискално устройство с определен номер, би следвало да се зачетат като доказателство и представените от ответника още 4 броя фискални бонове, изхождащи от същото устройство, за същия период от време - различни дати на февруари 2007 г. за плащане на сумата 24 000,80 лв.

Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба - продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Въззивният съд е следвало да съобрази, че към 16.02.2007 г., когато е подписана фактурата, материализираща всички съществени елементи на договор за продажба, при наличие на отбелязване за начин на плащане “в брой” или “по сметка”, при съобразяване правилото в чл. 327 ТЗ, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, и при наличие на издадени фискални фонове от касов апарат за платени суми, сумарно съставляващи цената на продадените стоки по фактурата, и след като в деня на продажбата е предадено владението на вещите, че претенцията на продавача за заплащане на остатъка от цената се явява неоснователна. В този смисъл е и цитираната съдебна практика на ВКС, където е изложено разбиране за значението на фактурата, заедно с финансовия бон при търговска продажба и за възможността при този неформален договор тези документи да удостоверяват едновременно както основните параметри на осъществена търговска сделка – предаване на стоката, цената, количеството и пр., така и основните елементи на документ, съдържащ необходимите реквизити на една разписка, издадена и подписана от продавача относно изпълнено парично задължение за заплащане на стоката в брой от купувача по сделката.

При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 1010,50 лв., от които д. т. 510,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 106/09.10.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Бургаски апелативен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б” О. , с. О. против “Б” О. гр. С. иск за сумата 24 000,80 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на два броя трактори и два броя кранове по фактура № 00000000017/16.02.2007 г.

ОСЪЖДА “Б” О. , с. О. да заплати на “Б” О. гр. С. разноски за настоящото производство в размер на сумата 1010,50 / хиляда и десет лева и 0,50ст./.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: