4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1429/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е №456 гр.София, 8 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1429/2015 година Главният прокурор е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено наказателно дело, проведено по реда на глава тридесет и пета от НПК, раздел VІ (едно от особените производства във връзка с изпълнение на наказанията – замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода). Делото е частно наказателно – 246/2015, на Сливенския окръжен съд и с неговото определение, отразено в протокола от съдебното заседание на 31.VІІ.2015 год., е заменено наказанието пробация, което е било наложено на осъдения В. Б. Б. по друго, предишно дело на Бургаския районен съд – нохд 148/2013. След замяната Б. трябва да изтърпи 6 месеца и 28 дни лишаване от свобода, за които СлОС определил първоначален общ режим. При същия режим било определено изтърпяването и на предишното условно наказание 4 месеца лишаване от свобода, отново по предишно дело на БРС-нохд 1399/2007, в тригодишния изпитателен срок на което осъденият се отклонил от изтърпяването на пробацията и така предизвикал замяната ѝ с лишаване от свобода от СлОС. Частното наказателно дело на СлОС е преминало само в една инстанция и затова в искането за възобновяване главният прокурор има предвид само него. Основанията за възобновяване са видяни в свързаните с касационните по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, като материалноправното е във връзка с неправилно определения първоначален режим на изтърпяване на лишаването от свобода (общ, вместо строг), а процесуалноправното – с некомпетентността на СлОС (без да се уточнява компетентният друг съд). Претендира се след възобновяване на делото и отмяна на оспорения съдебен акт, ново разглеждане в първата инстанция. В съдебното заседание на ВКС прокурорът поддържа искането на главния прокурор, а служебният защитник на осъдения – искането да бъде отхвърлено като процесуално недопустимо. ВКС намери, че искането на главния прокурор е основателно само в материалноправната му част. І. СлОС наистина е нарушил специалния ЗИНЗС, като се е позовал на чл.59, ал.1 и на чл.61, т.3 от него, приемайки очевидно, че Б. се явява „осъден […] за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления”(цитатът е от първата разпоредба) и за двете отделни наказания лишаване от свобода – предишното условно (4 м.) и заменящото пробацията (6 м. и 28 д.). За ВКС обаче е също така очевидно, че поне заменящото лишаване от свобода не е „за първи път” – чл.59, ал.1 ЗИНЗС не изключва възможността първото по ред лишаване от свобода да е условно. Що се отнася до самото условно наказание, то на общо основание се включва в хипотезите по чл.60, ал.1 ЗИНЗС, тъй като към момента на „привеждането му в изпълнение” е вече налице и заменящото пробацията лишаване от свобода, т.е. към този момент и то вече не се явява първо по ред (вж. повече в р.493/10-І, Бюл.12/10, както и други аргументи за това разбиране в р.287/10-І, Бюл.8/10 и в р.213/10-І, Бюл.7/10). ІІ. Процесуалното основание за възобновяване на делото, на което се е позовал главният прокурор, не е налице според ВКС. Липсва такова основание и във възражението на служебния защитник на осъдения за процесуална недопустимост на искането на главния прокурор. Може да се предположи, че със своето позоваване в искането на чл.306, ал.1, т.3 от НПК главният прокурор има предвид допълването на разпоредбата през 2010 год. (ДВ, бр.32), според което първа инстанция по прилагането на чл.68, ал.3 НК се явява „първоинстанционният съд, постановил условното наказание”. Внимателният прочит обаче сочи, че новоуредената първоинстанционна съдебна компетентност (а и по чл.70, ал.7 НК) е отнесена единствено към пробационните мерки, които не са израз на вида наказание по чл.37 НК, а представляват само т.нар. в теорията „мерки за пробационен надзор” (промените в НК от 2009 год. – ДВ, бр.27 – утвърждават това различие, но за съжаление не съвсем последователно – в самия чл.70, ал.7 НК например продължава да се говори за „пробация”). Без допълването на т.3 в чл.306, ал.1 НПК всъщност е липсвала изрична уредба в тази насока – специалната уредба по глава тридесет и пета, раздел VІ е приложима само към наказанието пробация. СлОС, с други думи, като е приложил чл.68, ал.1 (а освен това-не 68, ал.3!)НК, е упражнил свое, а не чуждо правомощие (евентуално-на БРС, вж. по-горе) – в случая той е бил в положението на всеки друг съд, който разглежда дело за престъпление, което осъденият условно е извършил в дадения му изпитателен срок; това е така още повече след издаването на ТР 6/2014-2013-ОСНК (вж. по-специално първите две точки от тълкувателното решение). Вярно е, че разлика от положението, когато чл.68, ал.1 се прилага в същия наказателен процес, оспореното сега приложение е извършено в особено наказателно производство, предназначено поначало да осъществява задачи след приключване на производството по общия ред. В случая обаче няма причини решението да не бъде подчинено на процесуалната целесъобразност, на която отговарят впрочем и някои от хипотезите по чл.306 НПК – самото нейно допълнение от 2010 год. например. Във възражението на служебния защитник, накрая, не е обърнато внимание, че в чл.419, ал.1 има препращане към чл.341, ал.1 НПК, където именно изрично е посочено определението по чл.452, ал.1 НПК, каквото е и сега оспореното от главния прокурор. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.3, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела определението на Сливенския окръжен съд, отразено в протокола на съдебното заседание, проведено на 31.VІІ.2015 год. по чнд 246/15, и му ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ