4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 21 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2186 по описа за 2013 година. С присъда по нохд №351/12 г. Районният съд – гр.Тетевен осъдил подсъдимия А. Р. А. на основание чл.129, ал.1, във връзка с чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години. С решение № 42 от 10.05.2013 г. по внохд № 28/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Ловеч потвърдил присъдата на ТРС. Съгласно чл.412, ал.2, т.1 НПК въззивното решение влязло в сила на 10.05.2013 г. Осъденият А. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, по реда на чл.420, ал.2, във връзка с чл.421, ал.3 НПК, с което възразява, че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1 НПК. Пред ВКС осъденият поддържа искането като намира, че делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че липсват основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. При разглеждане на делото са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което предопределя отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане – не са изпълнени задължителни указания на съда; обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са останали неизяснени; редица от разпитите на свидетелите по делото са проведени по начин, който препятства достигането до обективната истина. Тези нарушения най-напред са допуснати от първостепенния съд, а при въззивната проверка не са констатирани и отстранени. Съображенията за тези изводи са следните: 1. С определение № 1 от 03.01.2012 г. по чнд № 504/11 г. ТРС, в производство по реда на чл.243, ал.3 НПК е дал редица указания, като част от тях не са изпълнени от органите на досъдебното производство, а именно – не е извършен следствен експеримент за проверка на показанията на свидетелите М. Р. и Ибришим М.. След връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, разследващите са извършили огледи на местопроизшествие, правилно отхвърлени от предходните съдилища, като събрани не по реда и при условията, предвидени в НПК. Следствен експеримент, съобразно правилата по чл.166-168 НПК, не е извършен. Дадените от ТРС указания, за които стана дума, са задължителни не само за органите на досъдебното производство, но и за всеки следващ съдебен състав. Поради това съдия-докладчик по делото е бил длъжен при проверката по реда на чл.248 ал.1, т.3 НПК да осъществи правомощията си по чл.249, ал.2 НПК. В хода на съдебното следствие не е извършван следствен експеримент, с който допуснатото от органите на досъдебното производство нарушение би било отстранено от съда. А такъв експеримент е задължителен, тъй като има своето основание, за което ще стане дума по-долу. 2. Обстоятелствата дали св.М.Р. и М. са се намирали на мястото на инкримиринираното събитие, къде точно са били и имали ли са обективна възможност да възприемат детайли от това събитие, не са изяснени по несъмнен и категоричен начин от съвкупния доказателствен материал – виж показанията на св.О. Р. (л.39), св.К. (л.43), св.М.Р. (л.52 и сл.) и св.М. (л.69 и сл.). 3. От фактическа страна съдът по същество е приел, че инкриминираният инцидент е станал след 22.00 часа на 18.06.2011 г., щом е приел, че около този час подсъдимият е извикал майка си и сестра си (л.3 от мотивите). От показанията на св.М.Р. (л.52), извод относно времето не може да бъде направен, а от показанията на св.М. – не следва такъв (л.69), още по-малко от показанията на св.С. Р. (л.96). Нещо повече, очевидно е, че показанията на последния, депозирани в досъдебното производство (л.63), в тази им част, са различни, но съдът не е предприел необходимото за изясняване на причините за противоречието и при нужда – за приобщаването им по реда на чл.281 НПК. 4. Не само времето на инцидента е останало неустановено по несъмнен и категоричен начин. Не е ясно и мястото на същия. В тази връзка редица от свидетелите са дали противоречиви показания, а от показанията на някои от тях не може да се направи категоричен и несъмнен извод за това. Достатъчно е само да се посочи, че според св.Т. (л.47) инцидентът е станал на моста, а според показанията на св.М. (л.49) „...има един мост, 7-8 метра по надолу, вляво..там беше паднал..” Т.. Последно цитираното достатъчно добре показва, че начинът по който св.М. е заявил възприетото от него, не позволява правилната му оценка. ВКС намира за необходимо да посочи, че когато показанията на свидетелите са свързани с посоки, различни обекти и отстояния, съдът следва да изисква от тях, при разпита им, изготвянето на съответни скици. 5. На следващо място, за достигане да обективната истина е необходимо да се изясни посредством всички предвидени в НПК доказателствени средства и способи, на инкриминираната по делото дата, място и време (след установяване на последните, надлежно) имало ли е осветеност на мястото на събитието и какви възприятия е позволявала тя. Показанията на множество от разпитаните свидетели, в тази им част, са крайно противоречиви – виж показанията на св.О.Р. (л.42), св.К. (л.44), св.М.Р. (л.52), св.М. (л.69), св.Д.Р. (л.68), св.С.Р. (л.96), св.А.О. (л.100). 6. От показанията на св.О. Р. (л.42) се установява, че посетеното от него място е било обикаляно, при което е намерена една шапка. По идентичен начин, с оглед на казаното по-горе относно св.М., и тук при разпита на свидетеля съдът не е положил усилия да изясни максимално обстоятелствата, които така най-общо са заявени. Не става ясно къде и кои лица са обикаляли, къде е намерена въпросната шапка, за която свидетелят, според спомена му, твърди, че принадлежи на св.Т.. 7.Показанията на св.А. О. (л.100) са останали вън от погледа на решаващия съд. От тях произтичат обстоятелства, различни от заявеното от св.Т. и М.. В тази връзка и при съобразяване на показанията на св.Ф.С. (л.104), съдът следва да изясни кога по време в населеното място са пристигнали органите на Полицията и бърза помощ. Все в същата посока е наложително установяването на самоличността на лицето Б., чиято помощ св.М. е ползвал за превозване на св.Т. до болнично заведение. ВКС намира за необходимо да посочи и това, че разпитите на свидетелите в досъдебното производство не могат да бъдат игнорирани, когато същите свидетели се разпитват в хода на съдебното следствие, както се установява в настоящата проверка. В случаите на липсата на спомен или умълчаване на определени факти, от значение за правилното решаване на делото, съдът е длъжен да предприеме нужното за приобщаването им по реда на чл.281 НПК. При така констатираното заявеното от първостепенния съд – на л.5 от мотивите, относно характеризирането на поведението на подсъдимия (агресивен, озлобен и нападателен), е повече от недопустимо. Оценката е субективна и поради това лишена от доказателствена основа. Водим от изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 42 от 10.05.2013 г., постановено по внохд № 28/13 г. на Окръжния съд – гр.Ловеч и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: