5
Р Е Ш Е Н И Е № 376/12 г. София, 12.03. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 260/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 594 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 800/2011 г. на Врачанския окръжен съд е признато за установено по отношение на В. М. Йорданов, че Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. са собственици на дворно място, съставляващо имот пл. № 1944 от кв. 138 по плана на [населено място], с идентификатор 37798.507.84 по кадастрална карта, с всички подобрения в него, и ответникът е осъден да предаде на собствениците владението на имота. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника 397 920 лева, съставляващи увеличената стойност на имота вследствие извършени подобрения, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса в размер на 15 916 лева, а в останалата част за разликата до 530 082 лева претенцията е отхвърлена; до заплащане на подобренията на ответника е признато правото да задържи имота.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение въззивният съд приел, че ответникът В. Йорданов не е придобил собствеността върху имота по исковата молба по силата на покупко-продажба, сключена с н. а. № 198 от 04.04.2003 г., тъй като праводателката му Д. Д., както и нейните праводатели - продавачите по н. а. № 76 от 17.02.2003 г. Р. и Пролет Б., не са били собственици. Сделките, макар да не са нищожни, не са произвели вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е продаден чужд имот - собственост на ищците по силата на нотариален акт от 1987 г. и наследствено правоприемство. Това е така, защото н. а. № 156 от 31.01.2000 г., с който е извършено разпореждане от името на ищците чрез пълномощник М. С. П., в полза на Р. Б., е документ с неверно съдържание: копието от нотариалния акт не кореспондира с акта под същия номер в актовата книга на службата по вписванията в [населено място], а касае други лица и имот; оригинал от този нотариален акт не съществува; не е доказано наличие на пълномощно за сключване на сделка. Такава не е осъществена поради липса на съгласие на продавачите и н. а. № 156/2000 г. не е породил правни последици.
Същевременно съдът взел предвид, че е налице годно правно основание - н. а. № 198/2003 г., като предписаната от закона форма не е била опорочена, ответникът е завладял имота без да знае, че праводателката му не е собственик и затова има качеството на добросъвестен владелец. В случая, обаче, владението му е обезпокоено още през м. юни 2007 г., когато е образувано досъдебно производство № 244/2007 г. на Районната прокуратура [населено място] по жалба на ищцата Б. С. за установяване кой е упълномощил М. П., като ответникът е разпитан и е дал обяснения относно придобиването на имота. Наказателното производство по повод оспорената му собственост по н. а. № 198/2003 г. е смутило владението, осъществявано от ответника и той не е придобил имота по давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
По заявеното чрез възражение искане за присъждане стойността на извършени подобрения, дължими при евентуално уважаване на иска за ревандикация, с цел признаване право на задържане на имота, въззивният съд приел, че пазарната стойност към момента на постановяване на решението на ремонтираните полумасивна лятна кухня и стопанска постройка е 6 580 лева, а пазарната цена на останалите подобрения е 404 500 лева. Ответникът е извършил подобренията в качеството на добросъвестен владелец и затова му се дължи сумата 397 920 лева, с която се е увеличила стойността на имота.
С определение № 673 от 31.07.2012 г. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., е допуснал касационната жалба, подадена от ищците, за разглеждане по същество по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е това решение, с което ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот се осъжда да заплати на ответника по този иск подобрения в имота, претендирани под формата на възражение, с оглед упражняване правото на задържане на имота при евентуално уважаване на иска.
Със същото определение за разглеждане по същество при основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допусната и касационната жалба, подадена от ответника по иска, по въпроса: счита ли се владението на недвижим имот смутено, а придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота с твърдение за извършено престъпление във връзка с придобиването на имота.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че на първо място следва да се произнесе по въпроса, поставен за разглеждане от ответника по иска за ревандикация, защото неговото разрешаване ще предопредели допустимостта на решението по претендираните чрез възражение подобрения в имота.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
За да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика /напр. р. № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, І-во г. о./.
Според чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/.
С оглед изложеното не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго лице, без да е продаван, и за връщане на имота на собствениците му. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота.
По касационната жалба на ответника:
С оглед на този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно в обжалваното решение е прието, че владението на ответника е обезпокоено през м. юни 2007 г. Тогава, по повод жалба на ищцата Б. С. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК и е започнала проверка за установяване кой е упълномощил М. П. да извърши продажба на имота. В хода на производството ответникът по иска за ревандикация В. Йорданов е дал обяснения във връзка със закупуването на имота.
Тези действия не са довели до смущаване на владението, защото не съставляват противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост на осъществяваното от ответника владение и не засягат упражняваното от него фактическо господство над вещта. Те не могат да бъдат квалифицирани като пречене или осуетяване на владението и затова не са превърнали спокойното - установено и поддържано без насилие, владение, в обезпокоявано и не са прекъснали започналата да тече придобивна давност, с начало на срока закупуването на имота с н. а. № 198 от 04.04.2003 г. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че един от признаците на владението, а именно същото да е спокойно /необезпокоявано, несмущавано/, в случая не е налице. Изводът не се променя от обстоятелството, че наказателното досъдебно производство е спряно, защото евентуалното приключване на същото с влязла в сила присъда би довело до установяване извършителя на престъпление по чл. 308, ал. 1 НК - факт, ирелевантен за предмета на спора за собственост.
С оглед разпоредбата на чл. 116, б. «б», предл. 2 ЗЗД давността не е била прекъсната и с подаването на 30.06.2008 г. на искова молба № 1409 от Б. М. С. като пълномощник на Д. и В. Я. С., защото решението по образуваното въз основа на нея гр. д. № 775/2008 г. на Козлодуйския районен съд е обезсилено с решение № 521 от 30.06.2009 г. по гр. д. № 309/2009 г. на Врачанския окръжен съд, и производство по делото - прекратено, а и молбата е следвала изтичането на 5-годишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Този срок е изтекъл и към момента на подаване на исковата молба по гр. д. № 1026/2009 г. на Козлодуйския районен съд - 20.10.2009 г., и правопрекратяващото възражение на ответника, че е придобил имота по давност, е основателно. Същевременно осъществяването на посоченото придобивно основание е довело до изгубване от ищците на правото им на собственост /чл. 99 ЗС/ и предявеният от тях иск за ревандикация като неоснователен следва да се отхвърли.
По въпроса, поставен от касаторите-ищци: допустимо ли е това решение, с което ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот се осъжда да заплати на ответника по този иск подобрения в имота, претендирани под формата на възражение, с оглед упражняване правото на задържане на имота при евентуално уважаване на иска, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
В защитата си по същество по предявения срещу него иск за ревандикация ответникът е поискал да му бъде признато право на задържане на имота, предмет на спора, до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършени от него подобрения. Макар поначало възражението да е средство за защита по предявения срещу него иск, с възражение ответникът може да предяви и свои права срещу ищеца. За някои права законът изрично допуска това. И без изрично посочване то е допустимо, когато правото на ответника налага искът да се отхвърли, да се уважи частично или когато осъждането на ответника следва да се обуслови от удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Когато уважаването на иска не зависи от претендираните от ответника насрещни права, те не могат да бъдат заявени с възражение. За упражняването им е необходимо да бъде предявен насрещен иск.
Тъй като недобросъвестният владелец няма право на задържане, то вземания за извършени от него подобрения срещу предявен ревандикационен иск не могат да се упражнят чрез възражение, а ако са предявени с това процесуално средство, за съда не възниква задължение да се произнесе по основателността на искането. Обратното, възражението е допустимо процесуално средство за предявяване на вземане за подобрения, извършени от добросъвестен владелец, който упражнява правото си на задържане по предявен срещу него ревандикационен иск.
По касационната жалба на ищците:
С оглед отхвърлянето на иска за ревандикация съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника правоотлагащо възражение. По тази причина, макар правилно да е прието, че като добросъвестен владелец ответникът може да заяви паричното си вземане чрез възражение, решението на окръжния съд в тази част следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника В. Йорданов следва да се присъдят разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 838.16 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 594 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 800/2011 г. на Врачанския окръжен съд в частта по иска за ревандикация и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. срещу В. М. Йорданов за ревандикация на дворно място, съставляващо имот пл. № 1944 от кв. 138 по плана на [населено място], с идентификатор 37798.507.84 по кадастрална карта, с всички подобрения в него.
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 594 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 800/2011 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. са осъдени да заплатят на В. М. Йорданов 397 920 лева, съставляващи увеличената стойност на имота вследствие извършени подобрения, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г. до окончателното изплащане и 15 916 лева държавна такса, и до заплащане на подобренията на ответника е признато правото да задържи имота.
ОСЪЖДА Б. М. С., Д. Я. С. и В. Я. С. да заплатят на В. М. Йорданов 2 838.16 /две хиляди осемстотин тридесет и осем лв. и 16 ст./ лева разноски за водене на делото във всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|