Р Е Ш Е Н И Е № 372 гр. София, 14.11.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 4956 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 4830/08.07.2014 г., конкретизирана с молба вх. № 8682/08.10.2014 г. от ищеца В. Н. Г. от [населено място], общ. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 440/09.10.2012 г. по гр.дело № 501/2012 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от молителя иск против [фирма] [населено място] иск с пр.осн.чл. 214 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 52 126.53 лв. за незаконното му отстраняване от работа като неоснователен и недоказан. Заявеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Към молбата за отмяна са приложени допълнително споразумение към трудов договор от 01.12.1996 г., допълнително споразумение към трудов договор без дата и посочени имена на работника или служителя страна по този договор и Заповед от 20.05.1999 г., издадено от изп.директор на [фирма] [населено място], с която е отменена заповед № 73/01.08.96 г. за възстановяване на работа на В. Н. И.. Според доводите в молбата за отмяна с оглед на така представените нови писмени доказателства предявеният иск от молителя за присъждане на претендираното трудово възнаграждение за незаконното му отстраняване от работа е основателен. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 440/09.10.2012 г. по гр.дело № 501/2012 г. на Врачанския окръжен съд, което е потвърдено с решение № 1311/27.06.2013 г. по гр. дело № 4341/2012 г. на Софийски апелативен съд е подадена от надлежно легитимирана страна – ищец, в тримесечния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК и в същата е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Следователно молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна е поискана - № 440/09.10.2012 г. по гр.дело № 501/2012 г. на Врачанския окръжен съд, влязло в сила на 10.01.2014 г. е отхвърлен предявения от В. Н. Г. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 52126.53 лв. за незаконното му отстраняване от работа, като неоснователен. Съдът е приел, че не е установен фактическия състав на чл.214 КТ – ищецът, въпреки дадените указания не е уточнил на каква длъжност е работил и къде, от каква длъжност е бил отстранен и от кого, съответно не е установил размера на брутното трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Приел е, че от приложената по делото заповед от 20.05.1999 г. е установено, че работодателят е отменил своя заповед за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението в изпълнение на съдебно решение на ВКС, с което са отменени решения на ВРС и на ВОС. Прието е, че не е установено незаконно отстраняване от работа, след като ищецът не е бил възстановен на тази работа. Изложени са и съображения за погасяване по давност на предявената претенция, тъй като се касае за трудов спор и от 31.12.2007 г. до който момент ищецът претендира процесната сума до предявяване на иска е изтекъл предвидения тригодшен давностен срок по чл.358,ал.1,т.3 КТ. С решение № 1311/27.06.2013 г. по гр.дело № 4341/2012 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Врачанския окръжен съд по гр.дело № 501/2012 г. С въззивното решение е прието, че ответникът по молбата и ответник по иска [фирма] [населено място] е универсален правоприемник на работодателя на ищеца [фирма] [населено място], поради вливане на последното дружество в [фирма] [населено място]. Според въззивния съд обезщетение по чл.214 КТ се дължи при незаконно отстраняване от работа при наличие на трудово правоотношение, съответно неправомерно отстраняване от работа по реда на чл.199 КТ, без да са налице предпоставките за това. Прието е също, че при прекратено трудово правоотношение не е налице незаконно отстраняване от работа. Въззивният съд е приел, че през процесния период 21.05.99 г. до 31.12.2007 г. молителят-ищец и ответника по иска не са били обвързани от трудово правоотношение. Прието е, че считано от 31.07.1995 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение, като впоследствие решението на ВРС, с което заповедта за уволнение е отменена и ищецът е възстановен на работа е отменено по реда на надзора, считано от 07.07.97 г. преди началния момент на процесния период 21.05.99 г. По отношение на сключения договор с молителя-ищец с работодателя от 02.08.96 г. след влизане в сила на решението на ВРС е прието, че прекратеното трудово правоотношение на молителя е възстановено с влизане в сила на решението на районния съд, с което искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1и т.2 ГПК е уважен и че е необходимо работникът в този случай да се яви в двуседмичен срок от съобщението за това решение при работодателя за да заеме предишната работа. Прието е, че към момента на подписване на трудовия договор от 02.08.96 г. възоснова на влязлото в сила решение на ВРС от 01.12.95 г. страните вече са били обвързани от трудово правоотношение. Поради това според съда този договор не е могъл да породи самостоятелно действие, а представлява само формален акт на работодателя. Прието е, че с отмяна на решението на ВРС от 01.12.95 г., считано от 07.07.97 г. през процесния период от време страните не са били обвързани от трудово правоотношение. Съдът е приел, че не е налице и временно отстраняване от работа при условията на чл.199 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения и при основателност на исковата претенция по чл.214 КТ. Прието е, че искът е погасен по давност. В тази насока е взел предвид, че падежът за последния месец от периода с оглед разпоредбите на чл.128 КТ, вр.чл.270,ал.2 КТ е 31.12.2007 г. и от този момент започва да тече тригодишния давностен срок по чл.358,т.3 КТ. Приел е също, че този срок е изтекъл на 31.12.2010 г. преди предявяване на иска на 09.07.2912 г. При тези съобржения първоинстанционното решение е потвърдено. Молителят е представил новооткрити писмени доказателства – допълнително споразумение към трудов договор от 01.12.96 г., допълнително споразумение към трудов договор без дата и обозначение на имената на работника или служителя, който е страна по същото споразумение и заповед от 20.05.1999 г. на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място], с която е отменена заповед № 73/01.08.1996 г. за възстановяване на работа на молителя-ищец. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Представеното допълнително споразумение към трудов договор от 01.12.96 г. е било известно на молителя В. Г. при решаване на делото пред първоинстанционния съд и същият е могъл да се снабди своевременно с това доказателство, съответно да го представи по делото. Настоящият съдебен състав преценява, че посоченото писмено доказателство не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителят В. Г. при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото е имал възможност да се снабди с това писмено доказателство и да го представи по делото. Освен изложеното съдът преценява, че описаното писмено доказателство не е от съществено значение за делото – същото не би променило нито фактическите, нито правни изводи на съда по предявения иск с пр.осн.чл.214 КТ. Съдът намира, че не представлява ново писмено доказателство и представеното ксероксно копие от заповед от 20.05.1999 г., издадена от изпълнителния директор на [фирма] [населено място], чиито правоприемник е ответника по молбата за отмяна. Това доказателство е представено в хода на първоинстанционното разглеждане на делото/л.3/, съответно пред въззивната инстанция/л.25/ и е обсъдено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Не е ново писмено доказателство и приложеното към молбата допълнително споразумение към трудов договор, тъй като същото е без дата и обозначение на имената на работника или служителя, който е страна по същото споразумение. От това допълнително споразумение не се установява същото да касае именно молителя-ищец В. Г., съответно да е относимо към предмета на спора между страните по делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на соченото от молителя В. Г. основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 440/09.10.2012 г. по гр.дело № 501/2012 г. на Врачанския окръжен съд, потвърдено с решение № 1311/27.06.2013 г. по гр.дело № 4341/2012 г. на Софийски апелативен съд. Доводите в молбата за отмяна, за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на молителя са изцяло неоснователни. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 4830/08.07.2014 г., неразделна част от която е молба вх.№ 8682/08.10.2014 г., подадена от ищеца В. Н. Г. от [населено място], [община], обл.В. за отмяна на влязло в сила решение № 440/09.10.2012 г. по гр.дело № 501/2012 г. на Врачанския окръжен съд, потвърдено с решение № 1311/27.06.2013 г. по гр.дело № 4341/2012 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: