Ключови фрази
Отменителен /Павлов/ иск * недействителност на действия и сделки * договор за дарение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 140
София, 14.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№711/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК с предмет касационна жалба на Е. Г. К. и М. С. Н. срещу решение №383 от 29.11.2016г. по т.д.№392/2016г. на Пловдивски апелативен съд в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение №132 от 22.03.2016г. по т.д.№163/2015г. на Пловдивски окръжен съд за обявяване за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка” АД на договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване правото на ползване, сключен на 20.10.2013г., с който Е. Г. К. е учредила в полза на С. Ж. Н. правото на ползване и е дарила на М. С. Н. ½ ид.ч. от от правото на собственост върху апартамент №7 с избено помещение, мансарда №1 и партерно помещение №2 в сградата находяща се в [населено място], [улица] припадащите им се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж №3, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в сградата, находяща се в [населено място], [улица] на ½ ид.ч. от незастроено дворно място, представляващо УПИ V-228 от кв.13 по регулационния план на [населено място], [община].
В посочената част с определение №492/28.07.2017г., постановено на основание чл.288 ГПК. въззивното решение е допуснато до касация за проверка на неговата допустимост. С определението не е допуснато до касационно обжалване решението на първата инстанция и същото влязло в сила в частта му, с която е потвърдено решението на окръжния съд за обявяване на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД за недействителен брачния договор, сключен на 27.12.2012г., по силата на който С. Н. дарява на Е. К. ½ ид.ч. от описаните по горе имоти.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по отделен иск от главния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Според касаторите доколкото се касае за един иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение №122 от 13.09.2016г. по гр.д.№5533/2015г. на ВКС, ІV г.о., въпросът за относителната недействителност на всяка една от поредицата от увреждащи сделки, не може да бъде разглеждан в самостоятелно производство по чл.135, ал.1 ЗЗД отделно от останалите. Сочи се, че въпросът за относителната недействителност следва да бъде решен в рамките на един иск за недействителност на цялата поредица от сделки при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки. Същевременно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображение, че не са били налице предпоставките за уважаване на главния иск за обявяване недействителността на брачния договор от 27.12.2012г. между С. Н. и Е. К..
В писмения отговор на касационната жалба на „Първа инвестиционна банка” АД се поддържа, че въззивното решение не е недопустимо, тъй като не е постановено в противоречие с принципните постановки, възприети в решение №122/13.09.2016г. по гр.д.№5533/2015г. на ВКС, ІV г.о. Отделно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
С определение от 15.07.2019г. касационния състав е възобновил производството по настоящото дело, спряно на основание чл.292 ГПК с определение от 22.11.2017г. до приемане на решение по Тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното открито заседание на 25.09.2019г. касаторите Е. К. и М. Н., както и С. Ж. Н.–необходим другар на Е. К., не се явяват. Пълномощникът на ответника по касация „Първа инвестиционна банка” АД поддържа, че в допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е допустимо и правилно съобразно разясненията, дадени в Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС и че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С влязло в сила решение по т.д.№392/2016г. на Пловдивски апелативен съд (в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване), е уважен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД иск на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен брачния договор, сключен на 27.12.2012г. между С. Н. и Е. К., по силата на който С. Н. дарява на Е. К. ½ ид.част от правото на собственост върху апартамент №7 с избено помещение, мансарда №1 и партерно помещение №2 в сградата находяща се в [населено място], [улица] припадащите им се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, на ½ ид.ч. от правото на собственост върху гараж №3, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в сградата, находяща се в [населено място], [улица] на ½ ид.ч. от незастроено дворно място, представляващо УПИ V-228 от кв.13 по регулационния план на [населено място], [община].
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е обявен за недействителен по отношение на ищеца последващия договор за дарение и учредяване на право на ползване, сключен на 20.12.2013г., с нот.акт №10, т.ІІІ, рег.№3549, д.№388 на нотариус Р. Т., с който втората ответница Е. К. е надарила дъщеря си М. Н. с придобитите имоти в резултат на брачния договор и с който е учредила в полза на С. Н. безвъзмездно право на ползване върху тези имоти, въззивният състав е приел, че решението на окръжния съд в тази му част е допустимо. Според апелативния съд кредиторът има възможност да иска по реда на чл.135 ал.1 от ЗЗД да бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не само първата сделка с имуществото на длъжника, но и последващите сделки, ако те го увреждат, като спорът следва да се реши в производство за обявяване на относителната недействителност на поредицата от сделки в какъвто смисъл е и решението по чл.290 от ГПК №122 /13.09.2016 г. по гр.д.№5533/2015 на ВКС, ГО.
По същество въззивният състав е приел, че последващата сделка уврежда ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, който не може да се удовлетвори от имотите. Акцентирайки върху безвъзмездния характер на договора за дарение от 20.12.2013г. и безвъзмездното учредяване на правото на ползване (в който случай не се изследва нито добросъвестност, нито датата на вписване на исковата молба) въззивният съд е стигнал до извода за основателност на претенцията на „Първа инвестиционна банка” АД за обявяване недействителността на сделката, сключена на 20.12.2013г.
По допустимостта на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
В т.3 от Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС (тълкувателното решение е постановено в хода на производството по чл.290, ал.1 ГПК), е прието, че „защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.”. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо с оглед разясненията, дадени в т.3 от посоченото тълкувателно решение, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл.135, ал.1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка), като се има предвид направеното тълкуване от ОСГТК на ВКС, че исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство (какъвто е настоящия случай).
По правилността на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В случая не е налице хипотезата на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД, запазваща правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. С атакуваната от кредитора последваща сделка последните приобретатели М. Н. и С. Н. са придобили безвъзмездно съответно право на собственост и право на ползване върху имущество на техния праводател Е. К., която също безвъзмездно е придобила това имущество, което обуславя основателност на претенцията за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото. В същия смисъл са и мотивите към т.3 на Тълк.решение №2/09.07.2019г. по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №382 от 29.11.2016г., постановено по в.т.д.№392/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №132/22.03.2016г. по т.д.№163/2015г. на Пловдивски окръжен съд за обявяване за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка” АД в качеството й на кредитор на С. Ж. Н., на договор за дарение на недвижими имоти и за учредяване право на ползване, сключен на 20.10.2013г. с нот.акт №10, т.ІІІ, рег.№3549, д.№388 на нотариус Р. Т. с рег.№341, вписан в СВ П. под №37385, вх.рег.36016, акт.т.1-4, №189 и № по описната книга 18515, по силата на който договор Е. Г. К. е дарила на М. С. Н. и е учредила безвъзмездно право на ползване на С. Ж. Н. на ½ ид.ч. от описаните в нотариалния акт имоти.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: