Р Е Ш Е Н И Е №453 гр. София, 06.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 815 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав, № 40 от 09.03.2010г. по гр.д. № 648/2009г., с което е отменено решение на Казанлъшки районен съд от 18.09.2009г. по гр.д. № 1720/2007г. и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма] и [фирма],[населено място] срещу И. А. Д. и Снежанка С. Д. иск по чл. 109 ЗС за премахване на обект КОО-м. № 5 с площ 13 кв.м., поставен на тротоара на ул.”Й.С.” в[населено място] на западната регулационна граница на УПИ I- за ЖС и КОО в кв.215 до западната фасада на обект „кафене”, представляващ обособена част от подблоково пространство в жилищна сграда, построена в посоченото УПИ в кв. 215, кад. район 504 на бул.”Ал. Б.” № 3 по плана на[населено място], собственост на [фирма] и до западната фасада на сграда - ниско тяло, собственост на [фирма], представляваща бивш Е.. Жалбоподателите [фирма] и [фирма] поддържат, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съдът е пренебрегнал установените факти, че процесният павилион няма надлежен законен статут по З. и ЗУТ, както и че пречи и ограничава ищците да упражняват правото си на собственост върху своите имоти. Констатациите на съда от техническо и градоустройствено естество са неточни и противоречиви. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС за премахване на павилиона. Ответниците по жалбата И. А. Д. и С. С. Д. я оспорват. С определение № 750 от 12.07.2010г. на настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на решението с влязло в сила решение № 142 от 30.04.2009г. по гр.д. № 123/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което е разрешен идентичен спор касаещ съседен павилион – павилион № 8. Консататираното противоречие касае въпроса за вещноправния и градоустройствения статут на спорните магазини /павилиони/ . Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 109 ЗС. Ищецът [фирма] е собственик на търговски обект – кафене с площ 82,69 кв.м, реално обособена част от подблоково пространство на жилищен блок на ул. „Ал.Б.” № 3. С разрешение от 2004г. е разрешено преустройство с подобряване на западната фасада и пространството около него. Ищецът [фирма] е придобил от Общински съвет К. с договор за продажба от 21.08.2002г. общински обект „Е.” на [улица], представляващ самостоятелна масивна сграда на един етаж с площ 538 кв.м. С разрешение за строеж от 14.03.2005г. е разрешено преустройство на част от обекта в „магазин за промишлени стоки и кафе” с площ 146 кв.м. Ответниците И. и С. Д. се легитимират с констативен нотариален акт № 41 от 2005г. за собственици на недвижим имот: обект КОО-магазин № 5 с площ 13 кв.м., построен върху държавна земя въз основа на отстъпено право на строеж с договор от 10.11.1995г. За процесния магазин, както и за магазини №№ 6 и 7 е издадено разрешение за ползване от 1998г., в което посочено строително разрешение № 72/151 от 1992г. Приетата техническа експертиза установява, че павилион № 5 граничи със западната фасада на кафене „С.”, построено на западната регулационна линия на УПИ I, кв. 215, както и граничи със западната фасада на незавършен строеж - преустройство на бивш Е.. Според действащия регулационен план от 2002г. магазинът на ответниците е извън границите на УПИ, а лежи на тротоара на [улица], т.е. попада в уличната регулация, който терен има статут на публична общинска собственост и за него не е предвидено застрояване. Магазинът е поставен на бетонова настилка, която е елемент от трайно закрепване към терена и поради това вещото лице счита, че павилионът представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Експертизата е установила, че ищците нямат достъп до част от западната фасада на постройките – кафене „С.” и бивш „Е.”. При горните констатации съдът е счел, че не е налице твърдяното от ищците неоснователно противоправно действие на ответниците, ограничаващо собствеността им. Според него изграденият от ответниците павилион е отговарял на всички нормативни изисквания към момента на построяването си и не е незаконен. На ищците е разрешен строеж и преустройство на собствените им обекти и именно с тези преустройства се засягат правата на ответниците, които права са предоставени по-рано от същата Община. Затова реализирането на СМР на ищците не може да стане в ущърб на ответниците, чийто магазин е изграден законно. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпросите за градоустройствения и вещноправния статут на процесния павилион и на друг такъв, съседен нему, а именно павилион № 8, по идентичен правен спор. С влязлото в сила решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 123/2009г. е прието, че павилионите – осем броя /сред които и процесния № 5/, са със статут на временни преместваеми съоръжения по чл. 120, ал.5 ППЗТСУ/отм./ и за поставянето им няма разрешения, поради което е направен извод, че спорния по това дело павилион № 8 е незаконен строеж. Относно учреденото от общината право на строеж в полза на ответниците съдът е изразил становище, че същото е извършено след поставяне на павилионите и без след това да е реализирано строителство, още повече, че такова не се предвижда по градоустройствения статут на терена. Поради това искът по чл. 109 ЗС на дружеството[фирма] – ищец и в настоящия процес, е уважен. А в обжалваното решение друг състав на Старозагорски окръжен съд е счел, че павилионът представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ и към момента на изграждането му са спазени всички законови изисквания, т.е. че строежът е законен, като е без значение липсата на строителни книжа, на траен градоустройствен статут и неотразяването му в кадастъра. Настоящият състав намира за правилна практиката в решението на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 123/2009г. Предвид непредставянето на строителните разрешения, цитирани в разрешението за ползване, на договора за учредяване право на строеж и на схемата за поставяне от 14.02.2001г., не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали павилионите представляват временни преместваеми обекти по чл. 120, ал. 4 или 5 ППЗТСУ, съотв. по чл. 56 ЗУТ или са строежи по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Независимо от това, след като не са налице понастоящем строителни книжа относно монтираните през 1992г. метални павилиони, представляващи магазини, а правото на строеж за тях е учредено през 1995г., т.е. след поставянето им и след като в имота не е предвидено застрояване, както по предходния, така и по действащия устройствен план, то следва да се приеме, че те представляват незаконни строежи без градоустройствен статут. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Ищците претендират, че павилионът на ответниците, като незаконен обект, пречи на нормалното ползване и обслужване на имотите им, затруднява свободния достъп до тях и прави невъзможно осъществяването на законно разрешените им преустройства.Поради това искат неговото премахване. В тежест на ответниците е да установят вида на обекта, неговата законност, съответствието му с благоустройствените правила и норми, както и евентуалното незасягане правата на ищците. При събраните доказателства не може да бъде направен извод за законност на притежавания от ответниците магазин. По делото не са представени нито строителното разрешение, нито договорът за учредяване право на строеж, нито схемата за поставяне - те са цитирани в констативния нотариален акт и в писмото на Р.-С. З. от 19.10.2005г. В последното е описано, че павилионът е изграден през 1992г. въз основа на издадено разрешение за строеж № 72 от 16.04.1992г. на името на ответника за ползване на части от тротоари и свободни обществени места на осн. чл. 197 З. във вр. с чл. 120 ППЗТСУ, т.е. статутът на този и на останалите павилиони е бил временен; с договор от на ответника Д. 10.11.1995г. е учредено право на строеж върху държавна земя за 13 кв.м. застроена площ; през 2001г. е издадена скица - схема за поставяне на 8 бр. павилиони, които не са трайно свързани с терена, а преместваеми. Същевременно, според допълнителното заключение на приетата експертиза магазинът е трайно прикрепен към терена. /В същия смисъл са и мотивите в решение на Върховния административен съд № 8109 от 18.06.2009г. по адм.д. № 3942/2009г. относно павилион № 7./ Установено е също така, че купувачите на павилионите с молба от 10.11.1995г. са поискали от кмета да приеме, че правото на строеж е осъществено чрез вече изградените павилиони. На името на ответника И. Д. е издадено разрешение № 36 от 06.03.1998г. за ползване на търговски обект, където обаче е цитирано разрешение за строеж с номер, съчетаващ номерата на две строителни разрешения от 1992г. Въз основа тези данни е недоказано твърдението на ответниците, че след учредяването на правото на строеж е изграден нов магазин, различен от по-рано съществуващия. В обобщение може да се направи извод, че обектът не е законно построен - липсват строителни книжа, а и няма траен градоустройствен статут – не е предвидено застрояване, както към момента на изграждането, така и според сега действащия устройствен план. Строежът е разположен на тротоара и се намира на регулационната граница с УПИ І, кв.215, като е залепен на западната фасада на обектите, собственост на двете ищцови дружества. С оглед на това е несъмнено, че павилионът пречи на нормалното ползване на постройките на ищците, дори без оглед на разрешените им преустройства. Тук следва да се отчете, че когато правото на собственост е накърнено с незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея отстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му, а е необходимо само да изложи твърдения дали накърнението произтича от нарушението на благоустройствените норми, което е сторено от ищците. В този смисъл е Решение № 430 от 27.10.2010г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 312/2010г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поради това самия характер на обекта като незаконен и благоустройствено недопустим строеж, намиращ се на регулационната линия, обуславя накърнението на правото на собственост на ищците. Необосновано е схващането на въззивния съд, което е обусловило изхода на спора, че магазинът на ответниците съществува преди ищците да придобият своите обекти на собственост и поради това не може да е пречка за правото им на собственост, а напротив - разрешените преустройства на ищците пречат на магазина на ответниците. При преценката на предпоставките на чл. 109 ЗС не е от значение кой от собствениците на съседни имоти е придобил първи собствеността, а дали е налице пречка за упражняването на правото на собственост, за която пък е релевантно съобразяването на строежа с установените строителни правила и норми. С оглед на гореизложеното обжалваното решение, с което исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени, се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поради това решението следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново решение за уважаване на претенцията. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторите - ищци в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 300лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 40 от 09.03.2010г. по гр.д. № 648/2009г. Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав и вместо него постановява: ОСЪЖДА И. А. Д. ЕГН [ЕГН] и С. С. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], [улица], ет.2 на основание чл. 109 ЗС за премахнат магазин № 5, с площ 13 кв.м., представляващ метален павилион, поставен върху тротоара на ул. „Й. С.” в[населено място] по западната регулационна граница на УПИ І-за ЖС и КОО в кв.215, намиращ се до западната фасада на търговски обект - кафене, представляващо обособена част от подблоково пространство в жилищна сграда на бул.”Ал. Б.” № 3 в[населено място], собственост на [фирма] и до западната фасада на сграда в същия УПИ, представляваща ниско тяло - бивш Е., собственост на [фирма]. ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН [ЕГН] и С. С. Д. ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] -[населено място], [улица], вх.А, ап.6 и на [фирма] –[населено място], [улица] сумата 300/триста/лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: