Р Е Ш Е Н И Е № 2 [населено място], 03.02.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1621 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Д. М. И. иск по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 316/05.06.2014г. по арб. дело №316/2014г. на арбитър Б.Г. за осъждане на молителя да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 1937,75лв., ведно със законната лихва от 05.06.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 336,27лв.- разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ Т. М. с рег.№803, с район на действие СГС. Поддържа, че решението е постановено по неарбитуем спор. В условията на евентуалност поддържа, че не е било сключвано арбитражно споразумение, също така не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по иска за отмяна „Профи Кредит България”ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД изразяват становища за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая в приложените копия от арбитражното дело липсват доказателства решението да е било връчено от арбитражния съд на ответника по арб. дело Д. М. И.. Нито една от представените в копие разписки не са редовно връчени на длъжника. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази връчено на 26.08.2020г. съобщение до длъжника за образувано против него изп.дело № 2020803400402 по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № 803, както и удостоверяването в писма от 05.10.2020г. и от 07.12.2020г., извършено от ЧСИ М. и ЧСИ А. по повод указания на ВКС. Изпращането на запорни съобщения са действия, адресирани до трети за спора лица и нямат отношение към уведомяването на длъжника. В уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД също не се съдържа изявление, насочващо към постановяване на арбитражно решение и неговото съдържание. С оглед на подаването на исковата молба на 11.09.2020г. същата се явява депозирана в рамките на преклузивния срок. По същество на молбата страната се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение. По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващия стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.2002г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски от „Профи Кредит България”ЕООД за държавна такса в размер на 91лв. и 2000лв. за заплатен адвокатско възнаграждение. Спрямо „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД молбата е неоснователна. Страна по арбитражното решение е „Профи Кредит България”ЕООД, като настъпилото след това правоприемство по материалното правоотношение на страната на кредитора не влияе на процеса по отмяна на решението. Частният правоприемник е обвързан от постановеното спрямо праводателя, на осн. чл.226, ал.1 ГПК. Както вече беше посочено исковата защита по реда на чл.47 ЗМТА е втори стадий на защита в арбитражния процес. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 316/05.06.2014г. по арб. дело № 316/2014г. на арбитър Б.Г. за осъждане на Д. М. И. да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата от 1937,75лв., ведно със законната лихва от 05.06.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 336,27лв.- разноски по арбитражното производство. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.47 ЗМТА на Д. М. И. спрямо „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД. ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, [населено място] да заплати на Д. М. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 2091лв., разноски по спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: