Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 20 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 382 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Т. Т. Г., Т. М. Н. и А. М. Н. против въззивно решение № 21/04.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 318/2015 г., с което са били потвърдени наложените на всеки един от тях наказания по присъда № 57/06.10.2015 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 596/2015 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимите и техния защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляване на наказанията, която позиция се заявява от подсъдимите и в последната им дума. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда окръжният съд е признал подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б „а“ и „б“, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - за Т. Т. Г., по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63 ал. 2, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - за А. М. Н., и по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК - за Т. М. Н., за това, че на 01.09.2014 г. в землището на [населено място], обл. Пл., в поземлени имоти № 019001 и № 020005, при условията на опасен рецидив – за Т. Г., и като непълнолетен, навършил 16 години, но могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си – за А. Н., в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи – 500 кг. слънчоглед на стойност 250 лв., от владението на собственика [фирма] – [населено място], представлявано от Д. И. М. от [населено място], без съгласието на негов представител, с намерението противозаконно да ги присвоят, като заварени на мястото на престъплението употребили сила спрямо Д. И. М., с цел да запазят владението върху откраднатия слънчоглед, като му нанесли удари с дървени колове, с което му причинили средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на кост на палеца на дясна ръка, довела до трайно затруднение на движението на десен горен крайник, поради което е наложил на всеки един от тях наказание както следва: - На Т. Т. Г., на основание чл. 54 от НК, лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца, което при условията на чл. 58а ал. 1 от НК намалил с 1/3 в окончателен размер от 4 години и 4 месеца, като определил първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и зачел предварителното му задържане, считано от 04.09.2014 г.; - На А. М. Н., на основание чл. 54 от НК, лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, което при условията на чл. 58а ал. 1 от НК намалил с 1/3 в окончателен размер от 1 години и 8 месеца, и на основание чл. 69 ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 от НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила; - На Т. М. Н., на основание чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, лишаване от свобода за срок от 3 години, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила; Осъдил е подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец Д. И. М. сумата от 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 01.09.2014 г. до окончателното й изплащане, а на държавата - 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200 лева. Осъдил е подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана и протестирана в частта, относно наказанията, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същата е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В съдебната си практика ВКС е имал множество поводи да заяви, че предвид личния характер на наказателната отговорност, съдържанието на последната се определя самостоятелно спрямо всеки един от подсъдимите по делото. Правилната индивидуализация на наказанието винаги е съпроводена с преценка относно характера и степента на участие на всеки от съучастниците в престъплението, като е необходимо да бъде съобразена както индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение в отделните случаи, така и комплексът от данни за личността на всеки от дейците, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. Съобразявайки се с гореизложените положения, както окръжният, така и апелативният съд надлежно са оценили всички съществени обстоятелства, необходими за законосъобразното определяне съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимите, съответно с техния обем и значение. Доводите за явна несправедливост на наложените от първата и потвърдени от въззивната инстанция наказания, поради неотчитане на част от установени по делото смекчаващи обстоятелства и неприлагане на разпоредбата по чл. 55 от НК по отношение на Т. Г. и А. Н., са неоснователни. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, изискваща приложение на чл. 373 ал. 2 от НПК, правилно при определяне на наказанието на Т. Т. Г. и на А. М. Н. е ползвана процесуалната техника по чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК, а не тази по чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, за която не са били налице необходимите предпоставки. Обратно, по отношение на Т. М. Н. законосъобразно се е стигнало до приложението на чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, предвид наличието на всички необходими условия за това. Видно от материалите по делото, въззивната инстанция напълно е възприела извършеното от първоинстанционния съд коректно и последователно открояване обема от смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тримата подсъдими. Противно на изложеното в касационната жалба, в тази категория за Т. Г., А. Н. и Т. Н. са били включени неграмотността им и тежкото им семейно и социално положение, отчетена е неблагоприятната среда, в която са израснали А. Н. и Т. Н. и обстоятелството, че последните не са осъждани, както и младостта на Т. Г. и Т. Н.. По отношение на Т. Г. е взето предвид, че по време на съдебното следствие последният е възстановил причинените с деянието имуществени вреди. ВКС намира за неоснователно и твърдението на защитата, че неоправдано като смекчаващо обстоятелство не е било отчето съдействието на подсъдимите за разкриването на истината. Признанията, обуславящи процедурата по глава 27 от НПК, не следва да се третират като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство (виж. ТР № 1/2009 г.). Последните трябва да бъдат взимани предвид единствено ако съставляват елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговите извършители, каквото поведение в процесния случай от страна на подсъдимите не е било налице. За пълнота съдебният състав счита за необходимо да отбележи, че изразеното от подсъдимите разкаяние и съжаление за стореното, както и доброто им процесуално поведение, не са фактори със самостоятелно значение, повлияващи необходимост от по-голямо смекчаване на наказанията. Твърденията на Т. Г. за тежко здравословно състояние, изтъквани в съдебното заседание пред настоящата инстанция, явно не са подкрепени с медицински документи, поради което и не могат да бъдат съобразявани. Обобщено, ВКС намира, че смекчаващите обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние и с установените по делото отегчаващи обстоятелства за тримата подсъдими (високата обществена опасност на престъпното деяние, недобрите им характеристични данни, както и наличието на предходни осъждания за подсъдимия Т. Г. - извън онези, обхванати от квалификацията за опасен рецидив) не оправдават по голямо смекчаване на наложените им наказания. В потвърдения размер последните съответстват на извършеното и се явяват достатъчни за постигането на целите по чл. 36 от НК Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21/04.02.2016 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 318/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: