4 гр. д. №160/2011 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 99 София, 29.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ЛИЛИЯ РИКЕВСКА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гражданско дело N 160/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 04.11.2011 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 170 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която е уважена претенция по сметките на основание чл. 286 ГПК (отм.) и касаторът е осъден да заплати на Д. А., П. Ч. и М. Д. по 3000 лв., обезщетение за ползване на съсобствени по наследяване земеделски земи за времето от 1994 г. до 2007 г. Касационната проверка е допусната по разрешените с него материалноправени въпроси за правното основание на предявените претенции по чл. 286 ГПК отм., както и за началния момент, от който се дължи обезщетение за ползване на съсобствен имот и размера на дължимото обезщетение, когато имотът е отдаван под наем или аренда, които са решени в противоречие със задължителната практика. Касационните доводи са за необоснованост на решението в тази част и за постановяване му при неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.12.2004 г. по гр. д. № 1324/1996 г. Ямболски районен съд е допуснал да се извърши делба между Д. А., П. Ч., М. Д. и П. П. на: нива от 50.038 дка, съставляваща имот № 2020 по ПЗ; нива от 49.956 дка, съставляваща имот № 5015 по ПЗ; нива с площ от 20.006 дка, съставляваща имот № 11001 и нива от 51.988 дка, съставляваща имот № 11025 по ПЗ всички в землището на [населено място] и на дворно място, съставляващо УПИ в кв. 13 по плана на същото село при права: 2/5 за П. П. и по 1/5 за Д. А., П. Ч., М. Д. по отношение на земеделските земи и при квоти 11/20 ид. ч. за П. и по 3/20 за А., Ч. и Д. по отношение на жилищния имот. В производството по извършване на делбата съделителките Д. А., П. Ч. и М. Д. на основание чл. 286 ГПК отм. са заявили срещу П. П., претенции за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствените земеделски земи. Твърдяли са, че той ги е ползвал от откриване на наследството, но те претендират обезщетение за периода от:.. „завеждане на делото до настоящия момент”, а това е проведеното съдебно заседание на 17.04.2007 г., когато искането е депозирано както в писмен вид така и потвърдено устно. Поддържали са, че основанието, на което съсобственика е ползвал имотите е отпаднало, поради обявяване на завещанието направено в негова полза от наследодателя за нищожно с решението по допускане на делбата. Основание за претенциите намират в това, че съделителят се е обогатил за тяхна сметка като е обработвал земеделските земи сам, а също и събирайки рента от тях, след като ги е отдавал за ползване на трети лица, а съсобствениците, които са били лишени от ползването на имотите, са обеднели. С приета счетоводна експертиза е установен средния месечен наем за земеделски земи за периода от 1994 г. до 2006 г., до когато ищците по претенцията са уточнили, че не са ползвали придобитите по наследяване части от имотите. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че претенцията е доказана за периода от 1994 г. – годината на откриване на наследството, до 2007 г., както и че тя намира правно основание в нормата на чл. 55, ал.1, т. 3 ЗЗД, поради това, че завещанието, от което П. е черпил права, е обявено за нищожно с решението по допускане на делбата. Възприел е определения размер на обезщетение с приетата техническа експертиза, който е изчислен на база наем за земеделска земя от 10 лв. за целия период от 1994-2007 г., без да е посочено този наем дали е за 1 дка и за какъв период от време е. Изводите са направени при неправилно прилагане на закона. При приемане на заявената претенция съдът не е констатирал, че същата е следвало да бъде уточнена, след като ищците по нея твърдят, че земите са били обработвани както лично от съсобственика П. така и понякога от трети лица, на които ги е отдавал под наем. Следвало е тези обстоятелства да бъдат конкретизирани, тъй като те са от значение за определяне размера на следващото се обезщетение за ползването. Когато съсобственият имот е отдаван под наем или под аренда, съсобственикът се е обогатил до размера на получения доход, надвишаващ правата му в съсобствения имот, поради което от него следва да се определи обезщетение за ползването на имота, което ще възлиза на част от него, съответстваща на правата на съсобствениците - ищци върху общия имот. Размерът на полученият доход е могъл да се установи и с икономическа експертиза, на която да се възложи извършване на проверка по счетоводните документи на арендатора за изплатените на арендодателя суми. Неправилно съдът е определил правната квалификация на претенциите като такава само по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Не е съобразено това, че завещателят се е разпоредил само с ¼ ид. ч. от земеделските земи. Съгласно чл. 30 и чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на съсобствения имот съобразно частта си, като при служене с общия имот е длъжен да не пречи на другите съсобственици да си служат с него според правата си. Оттук следва да се приеме, че всеки от сънаследниците има право да получи припадащата му се част от събраните доходи от общия имот още от деня на откриването на наследството. Следователно наследникът, който е прибрал целия доход, дължи да заплати на останалите сънаследници припадащата им се от този доход част и претенецията намира правно основание в чл. 31, ал.1 ЗС За времето, през което П. е ползвал лично съсобствените имоти, правното основание на претенциите за обезщетение е по чл. 31, ал. 2 ЗС и обезщетението се дължи от писменото поискване. По своят характер искът по чл. 32, ал. 1 ЗС е осъдителен и предпоставя изискуемо вземане. Претенциите са непрецизно заявени, тъй като не е било конкетизирано кои имоти и в кои периоди от време съсобственикът П. е ползвал лично и е отдавал под наем или аренда. Присъждането на обезщетение за ползване на имотите за периода от 1994 г. до 03.07.1996 г. е недопустимо, тъй като е постановено по не предявен иск. В молбата без дата, в която е заявена претенцията по сметките, която следва да се счита от 17.04.2007 г., когато е заявена и в проведеното съдебно заседание, изрично е направено искане обезщетението да се присъди от завеждане на делото, т. е. 03.07.1996 г. Съобразно това в тази част решението следва да бъде обезсилено. Решението по претенциите по сметките е постановено преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението в тази част. Тъй като се налагат да бъдат извършени допълнителни съдопроизводствени действия по конкретизиране на претенциите и по изслушване на счетоводна експертиза за установяване получените доходи от наем или аренда за исковия период, след отмяна на решението в обжалваната част делото ще бъде върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане. При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касация ще бъдат осъдени да заплатят на П. П. направените от него разноски в размер на 420 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 и 4 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 170 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която П. П. е осъден да заплати Д. А., П. Ч. и М. Д. обезщетение за ползване на съсобствените земеделски земи за времето от 1994 г. до 03.07.1996 г. ОТМЕНЯВА решение № 170 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която П. П. е осъден да заплати Д. А., П. Ч. и М. Д. обезщетение за ползване на съсобствените земеделски земи на основание чл. 286 ГПК отм. във вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД в размер на по 3000 лв. на всяка от тях. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Ямболски окръжен съд. ОСЪЖДА Д. Т. А., от [населено място], П. Т. Ч. от [населено място], [улица] М. Т. Д. от [населено място], [улица] да заплатят на П. Т. П. от [населено място], [улица] сумата 420 (четиристотин и двадесет) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: