Ключови фрази
несъстоятелност * подобрения * обедняване * обогатяване * владение * държане

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

 

571

 

София.14.10.2008 година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 6 октомври две хиляди и  осма година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров

           ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева

                                     Емил Марков

                                                       

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 313 /2008 год.

 

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. в н.-Русе против решение № 334/28.02.2008 г. по в.гр.д. № 323/2007 г. на Великотърновски АС. . в частта, с която по същество по иска по чл.694,ал.1 ТЗ се признава за установено по отношение на длъжника Д. А. в н., че съществува в полза на Ф. 98 ООД-Велико Търново вземане в размер на 59 340 лв. от направени в нает имот подобрения, което е било изключено от съда по несъстоятелността с определение от 5.01.2007 г. по т.д. № 1/95 г. на Русенски ОС. . .

Ответникът по касационната жалба е подал писмено становище, че касационната жалба е просрочена, и че подобренията в имота са надвишили неговата стойност.

ВКС. . -І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Касационната жалба от особения представител на Д. А. в н. е подадена в срок. Доколко при разглеждането на иска по чл.694,ал.1 ТЗ, длъжникът се представлява от своя управителен орган, /а не от синдика,/ или от особен представител, не е предмет на това производство. По принцип по исковете с правно основание чл.694 ТЗ органите, които представляват дружеството, което преди обявяването му в н. , е било в ликвидация, са: управителят, ликвидаторът, назначеният представител ад хок. В случая, налице е определение от 12.07.2007 г. на ВТАС. . , с което е назначен особен представител на ответника Д в н. пред въззивната инстанция, на когото да се заплати възнаграждение от масата на несъстоятелността. Това определение не подлежи на контрол и затова следва да се зачете процесуалното действие по уведомяването на назначения особен представител и подадената от него касационна жалба.

2. С. . решението в обжалваната част е прието, че наемателят е извършил подобрения в наетия имот, включително и преустройство, които са били приети и включени в цената на същия имот, който по-късно бил продаден. С. . тези подобрения се била увеличила стойността на имота. Но тези изводи са направени от АС. . въз основа заключението на С. . ТЕ от в.л. Велизаров, което е дало пазарни цени на извършените С. . МР и подобрения за преустройството на наетия по договор за наем от 28.07.2000 г. бивш салон за хранене на Д. А. в н., съобразно поставената му задача. В с.з. на 24.04.2007 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника да бъде поставена допълнителна задача на това вещо лице, тъй като същата била неотносима към предмета на делото. Този пропуск на ОС. . не е бил отстранен от АС. . , което налага извършване на нови съдопроизводствени действия от АС. . след прецизиране на т.нар. “допълнителната задача”, която вече по смисъла на чл.201 ГПК не представлява възлагане на допълнително заключение, а възлагане на експертиза-чл.197 ГПК.

3. В приложеното към жалбата по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се е позовал на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Посоченият от касатора съществен въпрос е този за иска /вземането/, който може да предяви подобрител на недвижим имот, който няма качеството на владелец по смисъла на чл.68 ЗС. . .

Касаторът твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практиката на ВС. . -ПП № 6/74 г. и № 1/79 г.

С. . ъгласно ППВС. . № 6/74 г., право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и 74 ЗС. . има само владелецът, а не и държателят-т.1. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му-т.6 ППВС. . № 6/74 г.

С. . ъгласно ППВС. . № 1/79 г., когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.

В случая, ППВС. . № 6/74 г. няма пряко отношение, тъй като искът не е предявен от владелец, а от държател и затова следва да намери приложение ППВС. . № 1/79 г. Както вече се каза по-горе, в този случай обедняването е налице не само при увеличение имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. С. . ъгласно т.4, в случаите на чл.59,ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

По изложените съображения, налице е приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което е допуснато с определение № 7/7.07.2008 г.

4. Решението е неправилно.

Терминът подобрения е вещно-правен. Когато се говори за подобрения на чужд имот, то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Понятията сделка и подобрения са несъвместими. Ако направата на подобрения се основава на договор, то в същност не се касае за подобрения, а за изработка, строителство, ремонт, реална престация по облигационно задължение и др.

Ако извършването на подобрения е облечено в някаква форма /предвидено в писмен акт/, ако действително се касае за подобрения, то актът има значение на съгласие или несъгласие на собственика на имота за осъществяването им, но не и на договор по отношение на тях. С. . ъгласието или несъгласието на собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя-владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие. С. . оглед на качеството му е и размерът на паричното задължение-само разходите, увеличената стойност и пр.

С. . въззивното решение ВТАС. . се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС. . по въпроса за вземането-иска, който може да предяви подобрител на недвижим имот, който няма качеството на владелец. С. . ъдът не е посочил правната квалификация на този иск. Освен това, АС. . смесва увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение, но този въпрос касае ППВС. . № 6/74 г., а в случая следва да намери приложение ППВС. . № 1/79 г. Тъй като се налага възлагане на нова експертиза с правилно поставена задача, съобразно цитираната практика на ВС. . , / виж първия абзац на т.2 на стр.2/, затова след отмяна на решението в обжалваната част, делото следва да се върне в същата част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС. . -І т.о.

 

Р Е Ш И:

 

Отменя решение № 334/28.02.2008 г. по в.гр.д. № 323/2007 г. на ВТАС. . в обжалваната част, с която по същество установителния иск по чл.694 ТЗ е уважен.

Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски АС. . .

 

 

ПРЕДС. . ЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: