Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 14 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ив. Илиева........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 524/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Т. Х. З. и жалба на гражданските ищци и частни обвинители И. Д. и Д. Д. срещу въззивно решение № 160, постановено на 27.11. 2012 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 293/2012 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото в гражданскоосъдителната част, като са били намалени присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. С първоинстанционна присъда № 20, постановена от Пазарджишкия окръжен съд на 23.05.2012 г. по НОХД № 175/2012 г., подс. Т. З. e бил признат за виновен за това, че на 04.11.2010 г. в [населено място] е причинил смъртта на В. Д. Д. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл. 196 вр. чл. 183 и чл. 184 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради което и на осн. чл. 123 ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подс. З. е бил осъден да заплати на гражданските ищци И. А. Д. и Д. В.Д. сумите от по 150 хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им. Касационната жалба на подсъдимия релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилната оценка на доказателствата, извършена от съда, която е довела до неверен правен извод за неговата виновност в извършване на престъплението. Твърди, че не би могъл да е субект на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като не той е извършвал дейността, при който е настъпила смъртта на пострадалия, както и, че тя не е правнорегламентирана, тъй като към момента на деянието не е бил налице нормативен акт, който да урежда правила за извършването й. Допълва се, че е игнорирана предпоставка за приложение на привилегирования състав на чл. 123 ал.4 от НК. В допълнение към жалбата сочи наличие на предпоставките на чл. 15 от НК, поради което моли за оправдаване. В жалбата се съдържа довод и за наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК с единствен аргумент, че доказателствата не са получили правилна оценка, поради което и не е приложен правилно материалния закон. С оглед искането за оправдаване се иска и отхвърляне на предявените граждански искове. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци съдържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание, което намират за занижено. Иска се увеличаване на размера на наказанието и отмяна на приложението на чл. 66 от НК /каквото правомощие касационната инстанция няма/, както и увеличаване на размерите на присъдените обезщетения. Пред касационната инстанция защитата на подс. З. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения. Самият подсъдим в своя защита твърди, че е създал всички условия за безопасност на труда, както и че причината за смъртта на пострадалия не е злополуката с пожарогасителя, а друга. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа тяхната жалба. Счита, че неправилно са били намалени размерите на присъдените на родителите на починалия обезщетения, като е прието наличие на съпричиняване от негова страна. Счита, че стягата, намерена в помещението, не е била никога използвана и не е имало начин тя да бъде монтирана върху плота, на който е било извършвано пълненето на пожарогасителите. Иска увеличаване на обезщетенията до пълните им предявени размери, както и присъждане на всички разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено в наказателната му част. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци намира за основателна само в гражданската й част и предлага на съда да увеличи размера на обезщетенията по справедливост. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите –Пазарджишки окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 123 от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 123 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. З. не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. По същество защитата не оспорва с каквато и да е конкретика твърдението си за наличие на съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата. ВКС служебно не констатира такива както в хода на първоинстанционното производство, така и в хода на въззивното производство. Анализът на доказателствената съвкупност е изчерпателен и задълбочен, нито едно доказателство не е било игнорирано от двете контролирани инстанции, както и не се установява да липсва отговор в мотивите на съдебните актове на защитните аргументи на подсъдимия. В резултат на прецизния доказателствен анализ инстанциите по фактите са приели обстоятелства, при които е настъпила смъртта на В. Д., за които отговорност носи подсъдимия З.. Не почива нито на доказателствената съвкупност, нито на наказателноправната теория и практика аргументът на защитата, че подс. З. не може да е субект на престъпление по чл. 123 от НК. Този аргумент се основава с твърдението, че смъртта на пострадалия е настъпила не в резултат на упражняването на дейността от подсъдимия по пълненето на пожарогасителя, а в резултат на дейността на самия пострадал. Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е ангажирал пострадалия да му помага в работата по проверка и пълнене на пожарогасители, постъпили за профилактика. Той е собственик на [фирма], чийто предмет на дейност е именно свързан с тази дейност. Самият З. дълги години е работил на длъжност, свързана с организацията и контрола на противопожарната безопасност, както е и имал образование, завършено във ВИ на МВР, факултет „Противопожарна безопасност”. Дейността, предмет на обвинението по делото, е извършвал сам и със съдействието на съпругата си и пострадалия В. Д. в помещение в дома си, което било пригодено за тази цел. По същество спрямо последните двама той се явява възложител на работата, която е източник на повишена опасност предвид работата с рискови вещества и материали, прилагането на механизъм при пълнене на бутилките, който крие потенциален риск за живота и здравето. За да гарантира тяхната безопасност, подс. З. е следвало да обезпечи безопасни условия за изпълнение на дейността, като осигури предпазни устройства, съответстващи на опасностите, както и тяхното стабилизиране по начин, че да не се създава риск за здравето и живота на работниците. Поведението на подс. З., инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показания на свидетелите Ф. А. и Е. З. безпротиворечиво установяват, че в помещението, в което е извършвано пълненето на пожарогасителите, не е намерено устройство, което да е било използвано за неподвижно закрепване на пожарогасителите преди да започне зареждането им. Тези свидетели безпротиворечиво установяват, че не е имало каквато и да е документация за обекта, за оценка на риска, за установяване на правила за работа, както и книга за инструктаж. Това обстоятелство е установено и чрез писменото доказателствено средство – протокол за оглед /л.27 и 28 от досъдебното производство/ и ясно видимо на приложения фотоалбум /л.29-34/. Твърдението на подсъдимия, че сам е взел мерки за обезопасяване на работещия с пожарогасителя, като е „изобретил” стяга, която да се ползва за застопоряване при пълненето на бутилките, се опровергава от събраните по делото доказателства. Свидетелите А. и З. са категорични, че такава стяга им е била показана от подсъдимия, но тя се е намирала в дъното на помещението под други вещи, а на плота, на който се е работило / стар хладилник/ не е имало никакви дупки за захващане на стягата. Тези гласни доказателства правилно са били съпоставени с данните от протокола за оглед и фотоалбума към него /изготвени на датата на инцидента/, където не се установяват твърдените от подсъдимия обстоятелства. Съвкупната им оценка не би могла да установи достоверност на обясненията на подс. З., поради което правилно те не са били кредитирани от предходните инстанции. Не се констатират нарушения и при оценката на заключението на техническата експертиза, назначена в хода на съдебното производство / л. 48 и сл. от първоинст. дело/. Експертът е извършил констатации една година и шест месеца след деянието, поради което те не биха могли да се противопоставят на изводите на съдебните инстанции относно обективната наличност на обезопасяващо труда средство и дали то е било използвано към 04.11.2010 г. Очевидно подсъдимият като работодател не е отчел риска за живота и здравето на лицата, работещи с пожарогасители /извършващи проверка и пълнене/ и фактът, че е възложил на пострадалия да борави с тях, не го освобождава от задължението да обезопаси работното място според изискването на чл. 196 вр. чл. 183 и чл.184 от Наредба №7/23.09.1999 г. В този смисъл е неоснователен доводът на подсъдимия, че пострадалият Д. сам се е поставил в положение да предизвика злополука, тъй като е започнал пълнене на пожарогасител, без да е използвал стягата. Дори и да се приеме, че пострадалият не е проявила особена бдителност и загриженост за своята безопасност, то бездействието на подсъдимия да обезопаси плота за работа с оглед нормативното изискване за това, е в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Това е така, тъй като, ако беше спазено изискването на Наредбата, то плотът за работа е следвало да бъде снабден с устройство за статично закрепване на бутилката пожарогасител, което също да бъде стабилизирано по начин, че в случай на експлозия /както е в настоящия случай/, бутилката да остане неподвижна. Очевидно това не е спазено и е резултат не от незнанието на задължението от страна на подсъдимия, а на неговото немарливо отношение към условията за безопасност за дейността в работилницата, създадена, управлявана и организирана от него. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали доводите на защитата за невъзможността на подсъдимия да е субект на престъплението по чл. 123 от НК, предвид на това, че бил „търговец”. Именно в качеството му на такъв той е осъществявал правнорегламентирана дейност /профилактика и пълнене на пожарогасители/, която е източник на повишена опасност /тъй като крие риск за здравето и живота на осъществяващите фактическите действия по дейността/. Като търговец той е бил и работодател, като е ангажирал за тази дейност и други лица, а като такъв е носел отговорност да осигури на същите здравословни и безопасни условия на труда им. Не е нарушен материалният закон от въззивния съд, който аргументирано е отказал да приеме, че подсъдимият е изпълнил задълженията си да създаде безопасни условия за труд, а пострадалият В. Д. сам по собствена инициатива е започнал да работи по пълненето на пожарогасител, каквато работа не му е била възлагана и то в отсъствие на подсъдимия. От гласните доказателствени източници – показанията на родителите на починалия, се установява, че вечерта преди инцидента синът им се е прибрал късно, като е бил с автомобила на подсъдимия и е заявил, че както той, така и ключ от помещението за работа, са му предоставени от подс. З., за да може на следващия ден да започне работа по-рано, тъй като подсъдимият щял да закъснее. Следователно, подсъдимият З. е знаел, че пострадалият ще извършва дейност в работното помещение, която самият той му е възложил като вид и време. Не почива на доказателствената съвкупност и твърдението, че неправилно ПлАС е отказал приложението на по-благоприятен закон – чл. 123 ал.4 от НК. Междувпрочем такъв довод е правен и пред въззивния съд, който е изложил достатъчно на брой и убедителни аргументи /стр.14 от решението/ за липса на основание за преквалифициране на престъплението в искания смисъл. С тях настоящият състав на ВКС напълно се съгласява. Не се установяват доказателства, които да могат да обусловят наличието на „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. Подс. З. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасни последици от дейността, която се е извършвала в неговото помещение. Той безспорно е притежавал необходимите теоретични знания и практически умения сам да извършва профилактиката и пълненето на пожарогасители. Той е имал съответното образование, бил е дългогодишен отговорен служител по пожарната безопасност, което го поставя в ситуация да познава подробно дейността, което се е заел да извършва и рисковете, свързани с нея. Той в същото време е и могъл да предвиди вероятността от настъпването на тези общественоопасин последици, доколкото е измислил стяга, очевидно съзнавайки риска при работата, и малкото работно пространство, в което се е извършвала тя. Подсъдимият е бил наясно и е знаел какви са изискванията за осъществяване на дейността в работилницата. В случая обаче той не се е съобразил с тези изисквания за правилното провеждане на дейността, като е започнал да я извършва и я е извършвал въпреки липсата на изискуемите от нормативните актове предпоставки за осигурена безопасност на труда на работещите, в резултат на което изпълнението на дейността се е оказало „немарливо”. Като пряка последица от това се явява и настъпилата смърт на пострадалия Д.. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. При констатираното от касационната инстанция правилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд, решението му се явява и справедливо с оглед наложеното наказание на подс. З.. Предходните съдебни инстанции са изложили убедителни аргументи за определяне на наказание “лишаване от свобода” за срок от две години. Правилно са отчетени степента на обществена опасност на деянието, което е непредпазливо такова, както и ниската степен на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни и чистосърдечното разкаяние. Преценявайки всички тези обективни данни, правилно съдебните инстанции са приели, че отговорността на подсъдимия следва да се реализира с налагане на наказание значително под средния размер на предвиденото в закона. Според касационния съд този размер напълно съответства на тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца и ще реализира целите на чл. 36 от НК. Справедлива е присъдата и с оглед приложението на чл. 66 от НК, съгласно което изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от четири години. В този смисъл жалбата на частните обвинители се явява неоснователна /още повече, че в нея не се излагат каквито и да е съображения по отношение на основанието за касационен контрол по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, а такива не се изтъкват и пред ВКС/. Основателна е жалбата на гражданските ищци Д. срещу въззивното решение в гражданско – осъдителната му част, с което е намален размера на обезщетенията, присъдени от първоинстанционния съд на родителите на пострадалия. За да намали същите, въззивният съд е изложил аргументи за прилагане на разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, предвид приетото от него съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия. Същите се свеждат до обстоятелството, че ако стягата, намираща се работното помещение, е била използвана от В. Д., то общественоопасният резултат – неговата смърт, не би настъпил. Тези изводи противоречат на приетото от самия въззивен съд в мотивите на решението /стр.11 и 12/. Безспорно е било прието, че към датата на деянието върху работния плот не е имало пробити дупки за монтиране на стягата. Същата се е намирала на място, доста отдалечено от работното, затрупана под други вещи. Очевидно е, че с нея не е работено не само в деня на деянието, но и доста преди това /най-вероятно изобщо не е била ползвана/. Липсва книга за инструктаж, от която да се установи, че подс. З. е инструктирал пострадалия как да работи и какви средства за безопасност да ползва. Вечерта преди инцидента подсъдимият и пострадалият са работили до късно, а самият пострадал на следващия ден е трябвало да започне работа рано сутринта. Не е логично стягата, ако е била монтирана, да бъде демонтирана вечерта, за да се монтира отново на другата сутрин. Помещението се е ползвало единствено за дейността по профилактика на пожарогасители и не е имало причина, която да налага промяна на работните условия на труд в него. В тази насока, като е отчел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон /чл. 51 от ЗДД/, доколкото не са налице каквито и да е действия или бездействия от негова страна, с които сам да е изложил на риск живота си и да е допринесъл за настъпване на собствената си смърт. Размерите на обезщетенията, присъдени на неговите родители от първоинстанционния съд, са били по-справедливи, тъй като напълно съответстват на претърпените техни болки и страдания, в състояние са да ги обезщетят и корелират с изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо въззивното решение следва да бъде изменено, като ВКС упражни правомощието си по чл. 354 ал.2 т.5 от НПК и увеличи размера на обезщетенията по гражданските искове в пълните им предявени и уважени от първоинстанционния съд размери. С оглед на това ВКС и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и ал.2 т.5 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 160, постановено на 27.11. 2012 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 293/2012 г., като УВЕЛИЧАВА размерите на присъдените обезщетения на И. А. Д. и Д. В. Д. от по 80 000 за всеки от тях на по 150 000 за всеки от тях. ОСЪЖДА подс. Т. Х. З. да заплати допълнително държавна такса в полза на държавата върху увеличените размери на гражданските искове в размер на 5600 лева, както и 2000 лева в полза на гражданските ищци за направените от тях разноски пред касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.