Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * доказателствена тежест


4

РЕШЕНИЕ

№ 80
София, 03.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Ванюша Стоилова
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6235/2015 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. С. от [населено място], подадена чрез особения представител адв.Е. В. от АК-П. срещу решение № 369 от 16.10.2015 г, постановено по гр.дело № 450/15 г на Пернишки окръжен съд, Трети състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 445/16.4.2014 г по гр.дело № 6775/13 г по описа на Пернишки районен съд, поправено с решение от 30.3.15 г и допълнено с решение от 3.4.15 г, е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Р. Й. С. срещу [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.2013 г-2.2.2014 г като неоснователен.
С определение № 69 от 21.1.2016 г, постановено по делото, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по процесуалноправните въпроси :
1/ Следва ли да бъде уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ, когато в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцата е представила трудовата си книжка в оригинал за извършване на съдебна констатация и
2/ Може ли въззивната инстанция да излезе извън рамките на законовите й правомощия, като отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск, на незаявено с въззивната жалба твърдение за неправилност на решението.
Отговор на първия от поставените въпроси е даден по задължителен начин с Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.7.2014 г по тълкувателно дело № 6/13 г, с което е прието следното : оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Отговор на втория от поставените въпроси е даден по задължителен начин с решение № 255 от 11.7.11 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.дело № 587/2010 г, с което е прието следното : съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му-само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведени във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
С оглед отговора на поставените процесуалноправния въпроси и по оплакванията в жалбата.
Въззивният съд е потвърдил решението на Пернишки районен съд, с което са уважени предявените от Р. Й. С. срещу [фирма] обективно съединени искове иск по чл.344 ал.1 т.1, 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност.Приел е, че искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.13 г-2.2.14 г е останал недоказан от страна на ищцата, тъй като същата е представила в съдебно заседание оригинала на трудовата си книжка за извършване на съдебна констатация, но извършената такава от първоинстанционния съд е отразила друго-идентичност на копието, приложено с исковата молба с нейния оригинал.
В нарушение на съдопроизводствените правила, и интерпретирайки неправилно обстоятелствена, предмет на действително извършената в съдебно заседание пред първоинстанционния съд констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата, въззивният съд е приел за недоказан факта на оставане без работа след незаконното уволнение.Фактът на оставане без работа може да бъде установен с всички допустими от закона доказателствени средства, вкл и чрез констатация по трудовата книжка на работника.Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./.От извършената констатация е било установено, че в трудовата книжка на ищцата няма отбелязване за започване на работа при друг работодател, което е достатъчно за установяване факта на безработицата.
Основателно е и касационното оплакване за нарушение на чл.269 от ГПК.Във въззивната жалба не е имало оплакване от жалбоподателя относно допустимостта на доказателственото средство-констатация по оригинала на трудовата книжка на работника, нито по начина на нейното извършване и констатираните обстоятелства.Приемайки, че фактът на оставане на уволнената служителка без работа не е установен , поради липса на точно извършена констатация, въззивният съд е надхвърлил правомощията си и е формирал неправилен правен извод за неоснователността на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 от ГПК и постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск по чл.344 ал.1 т..3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде уважен като основателен. С оглед представените по делото доказателства за размера на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този на уволнението искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде уважен за сумата 1860 лв за времето от 2.8.13 г до 2.2.14 г, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора ответникът по касация дължи заплащането на държавна такса в размер на 74,40 лв.


Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 369 от 16.10.2015 г, постановено по гр.дело № 450/15 г на Пернишки окръжен съд, Трети състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. Й. С. срещу [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.2013 г-2.2.2014 г, както и в частта, с която Р. Й. С. е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 96 лв и вместо това ПОСТАНОВАВЯ :

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. Й. С. на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.2013 г-2.2.2014 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 74 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.



2.