Р Е Ш Е Н И Е № 612 София, 22.03.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1024 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Б. К. Б. от[населено място] срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд /ВОС/ от 27.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 579/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 151 от 03.ІІ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос за непреценка от въззивния съд на възраженията на касатора-ответник по приложението в случая на разпоредбите на чл.74, чл.75 и чл.8 ал.2 от КТ, както и за недобросъвестно упражняване от ищеца на процесуалните му права /чл.3 от ГПК/. В касационната жалба се съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения за нарушение на чл.1 ал.2, чл.8 ал.2, чл.62 ал.1, чл.63, чл.74 ал.6 и чл.75 от КТ. Приемайки, че не е налице писмено обективирана в изискуемата се форма воля на ищеца да сключи трудов договор, съдът пренебрегнал всички останали писмени доказателства, установяващи наличие на такава воля и на изискуемата се форма на договора – писмено уведомление за сключване на договор № 06/01.ХІ.2006г., внасяне на осигурителни вноски, издаване на удостоверение за набрания осигурителен стаж. Ищецът се възползвал от собственото си противоправно поведение – не е връчил на ответника екземпляр от подписания договор в нарушение на чл.63 от КТ, представил по делото неподписан от него вариант на договора, претендира липсата на трудово правоотношение с ответника. Ищецът е санкциониран от органите на ИТ за невръчването на екземпляр от договора. По делото са неглижирани факти, сочещи на шиканьозно поведение на ищеца в разрез с чл.3 от ГПК. Произволен е изводът, че вероятно е налице пропуск на ИТ да съзре липсата на подпис на ищеца върху договора. По приложението на чл.405а от КТ се сочи наличието на достатъчно данни за представянето пред ИТ на подписан от ищеца трудов договор, поради което не е било необходимо провеждане на процедурата по обявяване съществуването на трудово правоотношение. Проверката на ИТ е извършена след издаването на ищеца на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е съобразено от съда, че процедура по чл.405а от КТ може да се провежда само по време на престиране на работна сила. Пред ИТ са представени и други писмени доказателства, подписани от ищеца – допълнително споразумение относно възнаграждението, заповед за прекратяване на трудовия договор, регистрация в НАП, внасяне на осигурителни вноски, обуславящи извод за валидно възникнало трудово правоотношение по договор, който е подписан от ищеца. Липсата на подпис на ответника върху договора се дължи единствено на невръчването му на екземпляр от него и тя не може да бъде преценявана като недостатък с оглед чл.74 ал.6 от КТ за добросъвестно поведение на работника. Ответникът по касационната жалба Г. Ив.Г. в качеството си на ЕТ под фирма “Й. – Г. Г.” е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение ВОС е потвърдил решението на Видинския РС от 10.Х.2008г. по гр.д. № 709/2008г., с което е признато за установено по предявения от Г. И. Г., действащ като едноличен търговец под фирма “Й. – Г. Г.”, че между него и Б. Кр.Б. не е съществувало трудово правоотношение за времето от 01.ХІ.2006г. до 01.ІІ.2007г. За да постанови решението, ВОС е приел, че ответникът-касатор, чиято е била тежестта, не е установил съществуването на валидно сключен с ищеца трудов договор. По силата на чл.62 ал.1 от КТ за съществуването на трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов договор в писмена форма, която е за действителност. За да е спазена формата, е необходимо в договора да се съдържат съществените елементи от съдържанието на трудовия договор съобразно чл.66 ал.1 от КТ. За да е налице договор, е необходимо да е отразено авторството на изразените от двете страни волеизявления в този договор, за да му се придаде формална доказателствена сила съобразно чл.144 от ГПК /отм./. Представеният по делото договор № 06/01.ХІ.2006г. не е подписан от посочените в него като негови автори лица, поради което не може да се приеме, че е налице договор между страните. Не обуславят съществуването на такъв останалите писмени доказателства, косвено свидетелстващи за наличието му. Липсата на трудов договор не може да бъде заместена от други писмени документи – вписване в трудова книжка, издадено уведомление по чл.62 ал.4 от КТ до НАП, ведомости за получаване на заплати, които косвено сочат за наличие на трудов договор. Несъстоятелен е аргументът на ответника, че е подписал договор, но не е получил екземпляр от него, тъй като е следвало да го изиска преди започване изпълнението на трудовите си задължения, нещо, от което не може да се направи заключение, че е действал добросъвестно. Освен това при липса на валидно сключен трудов договор Инспекцията по труда /ИТ/ е можела да издаде постановление, задължаващо работодателя да сключи договор в определен срок, след изтичането на който, ако това не бъде сторено, постановлението да замести договора. По делото такова постановление липсва. Неоснователни са доводите на ответника за представен пред ИТ подписан от двете страни договор – ако това бе така, Б. е можел да го установи с удостоверение от инспекцията. А това, че в предписанието на ИТ не е записано, че в договора липсват подписи, не означава, че такива е имало. Неотразяването изрично на липсата на подпис може да е пропуск на инспекторите, защото след примерното изброяване на нарушенията е записано “и други”. В решението си въззивният съд не е подложил на преценка възраженията във въззивната жалба на ответника и в отговора му на исковата молба, представен пред първоинстанционния съд, за приложение в случая на чл.74ал.6 от КТ, както и че за да избегне отговорността по чл.200 от КТ, ищецът се възползва от собственото си противоправно поведение /невръчване на работника на трудовия договор, задължително по силата на чл.63 ал.1 от КТ/ и по настоящото дело укрива подписания от него екземпляр на трудовия договор. Неподлагането на преценка на възраженията е в противоречие с трайно установената съдебна практика, която касационния съд споделя. По основателността на касационната жалба: Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неподлагане на преценка на посочените възражения на ответника-касатор, не е довело до неправилност на постановеното от него решение. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че между страните не е съществувало трудово правоотношение през процесния период. Съобразено е, че по силата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл.66 ал.1 от КТ. Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях /аргумент от чл.180 от ГПК, съответно чл.144 от ГПК /отм./. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му. В разглеждания случай е несъмнено установено, че трудов договор, подписан от двете страни, няма. Представеният договор под № 06/01.ХІ.2006г., изготвен от свид.П., поради неподписването му нито от ищеца за работодател, нито от ответника като работник, има значението само на проект за такъв. Че не е подписал договор, ответникът изрично заявява още в отговора си на исковата молба, депозиран пред първоинстанционния съд на 13.VІ.2008г., в какъвто смисъл е изявлението му и в касационната жалба. Следователно задължителната писмена форма за сключване на трудов договор не е спазена. Следва да се отбележи, че по делото не е представен нито един писмен документ, подписан от Б.Б. /в т.ч. и допълнителното споразумение/, обективиращ дори отправено към ищеца предложение за сключването на такъв договор или друго негово изявление в тази връзка. Без значение при това положение са установените по делото безспорни обстоятелства – наличие на уведомление по чл.62 ал.4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, на внасяне на осигурителни вноски, на издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца осигурителен стаж. Без значение е и обстоятелството, че в протокола за извършената от ИТ проверка липсата на подпис на ищеца върху договор № 06/01.ХІ.2006г. не е отразена като нарушение. А че именно този неподписан от страните договор е предоставен на инспекцията, е видно от представените от нея по настоящото дело копия от документите по образуваната по проверката преписка. Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора. В настоящото производство по предявения иск за установяване несъществуването на трудово правоотношение, а не на недействителност на трудов договор, разпоредбите на чл.74 ал.6 и чл.75 от КТ са неприложими. Не са от значение за изхода на делото и твърденията за нарушение на чл.1 ал.2 и чл.8 ал.2 от КТ и чл.3 от ГПК. Дори тези разпоредби да са нарушени от страна на ищеца, това би имало отношение към евентуална отговорност за вреди от недобросъвестно упражняване на права и задължения, но не би довело до преодоляване на липсата на валидно сключен трудов договор между страните. Такъв резултат не би обосновала сама по себе си и добросъвестността на касатора. За пълнота следва да се отбележи в тази връзка, че за ищеца не е възникнало задължение по чл.63 ал.1 от КТ, тъй като разпоредбата предвижда връчването на работника/служителя на екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни. По същите съображения не е налице и поведение на ищеца в разрез с чл.3 от ГПК. С оглед на тези обстоятелства данните по делото за извършена от касатора работа за ищеца сочат на наличие на друго правоотношение между тях, различно от трудовото. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Видинския окръжен съд № 23 от 27.ІІ.2009г. по гр.д. № 579/2008г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: