Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 24 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1289/2013 година. Производството е образувано по саморъчно написани от осъдените И. Б. К., Д. Л. А. и М. Ф. П. искания за изменяване по реда на възобновяването на решение № 15 от 06.03.2013год. по внохд № 18/2013год. на Сливенския окръжен съд и намаляване на определените им наказания, както и по искане на осъдения Ю. А. М. за цялостна отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или при условията на алтернативност намаляване на наложеното му наказание. Доводите по оплакването, представляващо основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се изразяват в твърдението, че съдът е надценил отегчаващите отговорността обстоятелства за сметка на смекчаващите, които не са отчетени в необходимата степен при определяне на наказанията, а именно-процесуалното поведение на осъдения К. спомогнало за разкриване на престъплението и на извършителя, възстановяването на част от предмета на престъплението на собственика му и тежкото семейно и имуществено положение на всички осъдени. По основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК осъденият М. излага довода, че не е участвал в кражбата и не е знаел, но е предполагал за извършването й от останалите участници, като е помогнал предмета на престъплението да бъде превозен с каруцата му, което сочи за извършено друго, по леко престъпление-такова по чл. 215 от НК. В посочения смисъл иска отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването или намаляване на наложеното му наказание. Изложените в исканията на осъдените оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от тях и от служебно назначените им защитници, като в представената от защитника на осъдения К. молба/с характер на писмена защита/ се навеждат и нови основания за проверка по реда на възобновяването-тези по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд в дейността по събиране и оценка на доказателствената съвкупност в хода на проведеното по реда на гл. ХХVII НПК производство, което е ограничило правото на защита на осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията на всички осъдени, поради липсата на сочените от тях основания за отмяна/изменяване/ на постановеният въззивен акт. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 908 от 20.11.2012 г. по нохд № 1478/2012год. Сливенският районен съд е признал подсъдимите А. Д.И., Д. Л. А., М. Ф. П., И. Б. К. и Ю. А. М. за виновни в това, че на 26.03.2012год. в [населено място], ж.п.гара, района на локомотивно депо, от метален гараж, след предварителен сговор помежду си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство, при условията на повторност за подсъдимите А. и П., а за подсъдимите К. и М. при условията на опасен рецидив, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 1 572,73 лева, собственост на К. Г. К., поради което им е наложил следните наказания: -На подсъдимия А. Д. И.- осем месеца лишаване от свобода на основание чл. 195, ал.1, т.т. 3, 4 и 5 и чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата; -На подсъдимия Д. Л. А. – две години лишаване от свобода на основание чл. 195, ал.1, т.т. 3, 4, 5 и 7 и чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип; -На подсъдимия М. Ф. П. –две години лишаване от свобода, на основание чл. 195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 и чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип; -На подсъдимия И. Б. К. –четири години лишаване от свобода, на основание чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл. 195, ал.1 т.т. 3, 4 и 5 и чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип; -На подсъдимия Ю. А. М.-три години и четири месеца лишаване от свобода, на основание чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.т. 3, 4 и 5 и чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение определеното на подсъдимия М. Ф. П. с протоколно определение по чнд № 1895/2010 г. на СлРС общо наказание по нохд №№ 1402/2010 г. и 1234/2010 г. и двете на СлРС, в размер на десет месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален „Строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 15 от 06.03.2013год. по внохд № 18/2013год. Сливенският окръжен съд е изменил присъдата по отношение на осъдения М. Ф. П. в частта по определения му първоначален режим и място за отделното изтърпяване на наказанието приведено по реда на чл. 68, ал. 1 от НК в „Общ“ режим и в затворническо общежитие от „Открит“ тип, като коригирал присъдата по присъдените разноски и постановил осъдените да ги заплатят на държавата поравно. В останалата част присъдата е потвърдена. Исканията на осъдените за възобновяване на производството по делото са допустими, защото са подадени от тях на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество са неоснователни. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по друга диференцирана процедура-тази по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като Д. Л. А., М. Ф. П., И. Б. К. и Ю. А. М., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на защитниците си адв. Ч., адв. Л., адв. К. и адв. К.-всичките от АК-Сливен и след тяхното изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично са се съгласили, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на всички подсъдими се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието им и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. От обясненията на М. като обвиняем пред органа на досъдебното производство е видно, че на инкриминираните с обвинителния акт дата и място, след уговорка с останалите участници в кражбата, е осигурил каруца и кон, с чиято помощ натоварените на нея движими вещи чужда собственост са били транспортирани и укрити, с което фактическата власт върху тях от владелеца им е била преустановена и извършителите са установили върху отнетите неправомерно вещи своя фактическа власт, което опровергава сега изложената теза от осъдения за осъществен друг по-леко наказуем наказателен състав. Установените от съдилищата по делото факти за наличие на обективните и субективните елементи от състава на престъплението и на квалифициращите го признаци се основават, не само на отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, които осъдените в производството по гл. ХХVII от НПК са признали, но и на подкрепящите ги други доказателства от досъдебното производство, както и на самопризнанията им в тази фаза на процеса, с които са обяснили, както собствените си действия, така и действията на останалите участници, при което приетото от съда наличие на предварително формирана воля във всички у тях, с разпределение на функциите при извършване на престъплението, не пораждат каквито, и да било съмнения по квалификацията на деянието и по т. 5 от ал. 1 на чл. 195 от НК. Ето защо, оплакването на М. за неправилно приложение на закона с осъждането му за престъплението, по което е бил обвинен е несъстоятелно. В молбата /писмената защита / представена от защитника на осъдения К. в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав са развити оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност и като резултат от това-до неправилно формирано вътрешно убеждение по оценката за обществената опасност на деянието и на дееца, отразило се и върху размера на определеното му наказание. Тези доводи, обаче, са относими към друго основание за проверка по реда на възобновяването-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което липсва в искането на осъдения К., поставил началото на производството по гл. ХХХIII от НПК. Съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, /към която норма препраща чл. 426 от НПК/, ВКС дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна, респ. за отмяна по реда на възобновяването. Тази норма задължително изисква жалбата и протестът да имат предписаното им съдържание, за да изпълнят успешно предназначението си и инициират контрол по същество от последната съдебна инстанция /или от инстанцията за проверка по реда на възобновяването/, в съответствие със законните права и интереси на страната, които тя счита за нарушени с атакувания съдебен акт. Тук е мястото да се отбележи, че въпреки уредената с нормата на чл. 351, ал. 3 НПК процесуална възможност за страните да отстранят недостатъците в жалбата или протеста си чрез депозирането на писмено допълнение до даване ход на делото, в него не могат да се излагат нови основания за проверка, вън от тези, депозирани в протеста/жалбата/, освен ако са развити в допълнения, представени в определения петнадесетдневен срок за подаване на жалба /протест/ срещу постановения съдебен акт, или в шестмесечния срок по чл. 422, ал. 3 от НПК -по искане на осъдения за възобновяване на наказателно дело. С други думи, представената молба /писмена защита/, без наличието на своевременно депозирано допълнение към искането на К. за възобновяване на наказателното дело до даване ход на делото по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК изключва възможността за разглеждане на изложените в нея допълнителни основания за проверка в настоящото производство. Това налага молбата/писмената защита/ от осъдения К., подадена чрез служебния му защитник в тази й част да бъде оставена без разглеждане. При определяне наказанието на осъдените първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК, като за всеки един от осъдените е съобразил наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства относими към индивидуализацията по чл. 54 НК, а след това редуцирал наказанията, съобразно чл. 58а от НК. Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата, да са „многобройни" или пък да е налице изключително такова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което да определя основателността на направените от осъдените оплаквания за явна несправедливост. Отчетените обстоятелства, определящи склонността на осъдените И. Б. К., Д. Л. А. и М. Ф. П. към незачитане на установения в страната правов ред сочат, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат спрямо тях с по-леко по вид наказание. Затова, настоящият съдебен състав намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дейците, определените им по вид и размер наказания не са явно несправедливи, а съответства по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК на извършеното от тях престъпление. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE исканията на осъдените И. Б. К., Д. Л. А. и М. Ф. П. за отмяна /изменяване/ по реда на възобновяването на решение № 15 от 06.03.2013год. по внохд № 18/2013год. на Сливенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: