5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София,30 юни 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 970/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Т., срещу въззивно решение №III - 136 от 20.11.2014 г. по гр.д. №1735/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №1623 от 01.08.2014 г. по гр.д. №2348/2014 г. на Бургаския районен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 12 521,55 лв., от които 12 421,55 лв., представляващи обезщетение за причинена на дружеството имуществена вреда, произтичаща от липса в размер на разликата между касовата наличност по счетоводни данни към 31.07.2013 г. и установената такава на 02.08.2013 г. в касата на склада му в [населено място], както и 100 лв. – мораторна лихва за периода от 02.08.2013 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12421,55 лв., считано от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Н. Е. К. е изпълнявал длъжността „технически организатор” в отдел „Администрация” в склада на дружеството в [населено място]. Трудовата му функция е включвала задължение за приемане на стоки, собственост на дружеството, тяхната продажба, съхранение и отчет на получените парични средства в склада на [фирма] в [населено място]. На 02.08.2013 г. е констатирана липса на парични средства от касата в склада, възлизаща на 12 421,55 лева, отчетени от ответника в качеството му на отчетник като налични в касата на 31.07.2013 г. Липсата е констатирана при отваряне на касата сутринта. Изпратен е сигнал до МВР. Образувано ДП №01-1225/2013г. на Първо РУ – Бургас с №2461/2013г. на РП – Бургас по чл.194, ал.1 НК за кражба на парична сума в размер на 12670 лева, в периода от 19 часа на 31.07.2013г. до 8.30 часа на 01.08.2013г. срещу неизвестен извършител, което е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НК. От представеното постановление за спиране на наказателното производство на РП – Бургас от 04.02.2014г. се установява, че в хода на проведеното разследване е назначена трасологична експертиза. Според нея катинарът, с който е бил заключен складът и бравата на металната каса, в която са били парите, са били отключени с подбран или подправен ключ. Следите по заключващите пластини не могат да бъдат причинени от дубликат, изготвен на базата на оригиналните ключове. Причинната връзка между липсата /вреда с неизяснен произход/ и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя. В този случай се предполага виновно поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът не е оборил законовата презумпция за виновност. Не е доказал, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Образуваното наказателно производство не е основание за освобождаване от имуществена отговорност /чл.203 ал.3 от КТ/ и не е процесуална пречка за разглеждане на иска, защото именно невъзможността да се установи произхода на щетата и причините за състоянието на неотчетност са характерните признаци на липсата.
Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че носи отговорност на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. По делото е установено, че липсата не е с неустановен произход, а се дължи на кражба. Това обстоятелство не се оспорва от насрещната страна, а е установено освен от представеното постановление за спиране на наказателното производство и от свидетелските показания. Наличието на кражба е достатъчно, за да се приеме, че щетата е с установен произход, независимо че конкретният извършител е неизвестен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
С определение №476 от 07.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №III - 136 от 20.11.2014 год. по гр.д. №1735/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка.
Според представените с касационната жалба решения на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В този смисъл е и ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Според представеното с касационната жалба решение №878/09 от 14.01.2010 г. по гр. дело №3785/2008 г. на ВКС, IV г.о. съгласно чл. 211 КТ, пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред. С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности.
Според посоченото ППВС №/55 г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че щетата в случая не е с неустановен произход, а в резултат на извършена кражба. Обстоятелството, че извършителят към момента е неизвестен не означава и неизвестност на произхода на щетата. Ответникът в случая е оборил законовата презумпция за неговата виновност като отчетник, защото е доказал, че липсата е резултат от престъпление. Ако бъде установено, че самият отчетник е съпричастен по някакъв начин към престъплението, то тогава той ще отговаря пред работодателя не за липса по чл. 207, ал.1, т.2 КТ, а по чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на исковете.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора ответникът по жалбата трябва да бъде осъден заплати на касатора 2030 лв. деловодни разноски, а на ВКС – 250.43 лв. – държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №III - 136 от 20.11.2014 г. по гр.д. №1735/2014 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място], срещу Н. Е. К., [населено място], искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 12 421,55 лв., представляваща обезщетение за щета от липса и 100 лв. – мораторна лихва за периода от 02.08.2013 г. до 25.03.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Н. Е. К., [населено място], 2030 лв. деловодни разноски, а на Върховния касационен съд – 250.43 лв. – държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |