Р Е Ш Е Н И Е                                            № 29                                София, 12.04. 2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 924/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 60 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 210/ 2007 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 11 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 627/2008 г. на Д. окръжен съд, е отхвърлен искът, предявен от С. И. Д. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на бивша земеделска земя, представляваща зеленчукова градина от 4 дка в землището на с. О.. Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна решението и уважаване на иска. С определение № 780 от 27.07.2009 г. касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК- поради противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за доказателствената стойност на декларациите за притежаваните имоти, подлежащи на поземлен данък, въз основа на които се съставят емлячните регистри. В представените решения на Софийски окръжен съд и на Варненски районен съд е прието, че е допустимо с декларации и извлечение от емлячния регистър да се доказва право на собственост върху земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. По настоящото дело е представена декларация от емлячния регистър, подадена от наследодателката на ищцата, но съдът е приел, че не може да й придаде доказателствено значение, тъй като представлявала вписване от самото заинтересовано лице. Според състава на съда тази декларация би представлявала доказателство само в производството пред поземлената комисия, докато при съдебен спор правото на собственост следва да се установи в съответствие с твърдяния придобивен способ. По реда на чл.291, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в представените решения на Софийски окръжен съд и на Варненски районен съд, а не в обжалваното решение. Съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ емлячните регистри са едни от изрично визираните писмените доказателства, с които може да се доказва право на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Тези писмени доказателства се ценят на общо основание и в другите производства по ЗСПЗЗ- административното производство пред поземлените комисии, респ. пред районния съд при обжалване по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а също и при спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и във всички случаи, когато следва да се установи собствеността на земеделски земи, които подлежат на възстановяване. Представени самостоятелно, извлеченията от емлячните регистри не биха могли да послужат като такова доказателство в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ само ако по делото има други доказателства, които ги опровергават. Обстоятелството, че емлячният регистър се съставя въз основа на декларации, подавани от заинтересованите лица, не води до извода, че трябва да им се отрече доказателствена стойност, тъй като в масовия случай декларациите изхождат от самите собственици, а ако някой твърди противното, следва да го докаже. Освен това изводите за доказателствената стойност на емлячните регистри следва да се направят след анализ на всички доказателства по делото, ако има представени и други документи относно правото на собственост. Недопустими са само декларациите по отменената ал.3 на чл.12, които се прилагаха към заявлението до поземлената комисия, при липсата на писмени документи. По касационната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Безспорно е установено по делото, че първоначален собственик на имотите, сред които и процесната зеленчукова градина, са били съпрузите С. Б. и Б. П. Към 1923 г. последният вече е бил починал, поради което декларацията / заявление/ за притежаваните имоти до Министерството на външните работи и изповеданията от 21 май 1923 г., копие от която е представено по делото, е била подадена от съпругата С/ по мъж Б. П. / и синът В. Б. Както е изяснено от съобщението, публикувано в официалния раздел на Д.в., бр. 35 от 16 май 1923 г. декларацията е подадена по повод обръщението на Министерството на външните работи и изповеданията до българските поданици, които притежават имоти в Р. , да дадат сведения за имотите си, като е посочено, че тези сведения са необходими за уреждане на въпроса за секвеста, наложен върху българските имоти в Р. Видно от заявлението сред описаните имоти е и зеленчукова градина от 3-4 дка в землището на с. Т. до тепавицата. Съгласно нотариално завещание от 1933 г. Стоянка Б. П. е завещала на племенницата си М. Б. “ своята идеална част от имотите в с. Т., в това число и от заленчукова градина до тепавицата”, останали в наследство от покойния й съпруг Б. С. зеленчукова градина е описана в емлячната декларация на М. Б. от 1940 г., с отбелязване, че е получена по дарение / завещание/. Идентифицирана е според заключението на вещото лице в запазения картен материал, като е уточнено, че сега попада в рамките на микроязовир.становено е също така, че съседните имоти са възстановени на трето лице, но не и настоящият , както и че имотът не е бил одържавен от румънските власти, а след връщането на Ю. Д. към територията на българската държава и коопериране на земите се е ползвал от ТКЗС. При тези данни следва да се приеме за безспорно установено, че наследодателката на ищцата е притежавала имота като придобит по завещание от предишния собственик С. Б. , че същият е имал земеделски характер и че е бил ползван от ТКЗС- обстоятелства, които позволяват да се признае и правото за възстановяването му, предявено с иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Без значение за основателността на този иск е обстоятелството, че понастоящем имотът попада в очертанията на изграден микроязовир, тъй като това има отношение само към начина на възстановяване и е извън предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК съдът Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 11 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 627/2008 г. на Д. окръжен съд в частта, с която искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за зеленчукова градина от 4 дка е отхвърлен и вместо това постановява: Признава за установено по иска, предявен от С. И. Д. от гр. С., по отношение на О. Б. и О. с. по земеделие- Б. правото за възстановяване на земеделски имот- зеленчукова градина от 4 дка в землището на с. О., бивша собственост към момента на образуване на ТКЗС на М. К. Б. б.жител на гр. В., починала през 1958 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: