Р Е Ш Е Н И Е № 515 гр. София, 19 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1070 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Д. Г. срещу решение № 41 от 23.04.2012 г. по внохд № 20/2012 г. на Варненския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и искане за намаляването му. Съображенията са, че съдът не е оценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание, което не съответства на целите по чл.36 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители и граждански ищци изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 68/ 22.12.2011 г. по нохд № 265/2011 г. Окръжният съд в гр.Варна признал подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.8 вр. чл.115 от НК и на основание чл.58а ал.2 от НК го осъдил на 25 години лишаване от свобода. Признал го за виновен и по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК и на осн. чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от 25 години лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати на П. П. и Д. П. по 150 хиляди лева обезщетения за неимуществени вреди. По жалба на частните обвинители Варненският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието за престъплението по чл.116 ал.1 от НК, съотв. на общото наказание по чл.23 от НК на 28 години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил присъдата. Жалбата е основателна. Варненският апелативен съд е възприел като правилно решението на окръжния съд, че най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.116 ал.1 от НК е доживотния затвор. Мотивирал е този извод след преценка на всички релевантни обстоятелства, свързани с мотива и начина на извършване на деянието, възрастта на убитото момиче и последващото поведение на подсъдимия, които в своята съвкупност разкриват изключително висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Пристъпвайки към редукцията на избраната алтернатива по реда на чл.58а от НК съдът е приел, че наказанието доживотен затвор се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 години и в тези граници го е индивидуализирал на 28 години. Настоящият касационен състав намира, че мотивите на въззивното решение разкриват неразбиране на същността на разпоредбите на чл.58 а от НК. Институтът на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК задължава съда да индивидуализира наказанието при условията по чл.58а от НК. По този законов текст се редуцират само предвидените по закон най-тежки наказания: лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Общите правила, важими за определяне на наказанието, изискват съдът първо да подбере най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените за съответния състав на престъплението. Когато съдът избере като адекватно наказание за престъплението по чл.116 от НК алтернативата лишаване от свобода, той го определя по размер, ръководейки се от разпоредбите на общата част на кодекса, след което го намалява с една трета / чл.58а ал.1 от НК/. Когато съдът определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор без замяна, той не го налага. Преминава към следващото алтернативно по тежест- доживотен затвор- но и него не налага, а го заменя с лишаване от свобода между двадесет и тридесет години /чл.58а ал.2 от НК/, което повече не намалява, тъй като законовата редукция е постигната. Когато съдът определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор той го заменя с лишаване от свобода в размер между тридесет години и специалния минимум от 15 години за престъплението по чл.116 от НК /чл.58а ал.3 от НК/. Определеният размер също не се намалява допълнително. В настоящият казус, след като съдът е избрал като адекватна за извършеното престъпление алтернативата доживотен затвор, то по реда на чл.58а ал.3 от НК е следвало да определи наказанието лишаване от свобода в границите между 15 и 30 години, а не между 20 и 30 години. Неубедителни са и съображенията на Варненския апелативен съд за наличие на превес на отегчаващите отговорността на Г. обстоятелства. Неправилно са игнорирани част от смекчаващите обстоятелства, каквито са младата му възраст и направените още на досъдебното производство самопризнания. Подсъдимият веднага е признал престъплението и в обясненията си е съобщил всички подробности за извършеното, като така значително е облекчил разследването и е спомогнал за установяването на обективната истина. Самопризнанието не е закъсняло, както е отразено в мотивите на решението, а е направено веднага след задържането на Г., поради което може и следва да се цени в негова полза. Обективен факт е и младостта на касатора /ненавършени 20 години/, който не може да бъде игнориран, както е постъпила въззивната инстанция, позовавайки се на законовата привилегия по чл.38 ал.2 от НК. Най-тежкото наказание в НК не може да бъде наложено поради специалната процедура, по която е протекло съдебното производство и поради отсъствие на фактори, които да сочат невъзможност за постигане на целите на наказанието /арг. от чл.38 ал.1 от НК/, а не поради възрастта на дееца, която винаги се съобразява при решаване на въпроса за размера на наказанието. Затова Върховният касационен съд намира, че определеното от въззивния съд наказание явно не съответства на обстоятелствата по чл. 348 ал.5 от НПК и следва да бъде намалено на 22 години лишаване от свобода- при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 41/ 23.04.2012 г. по внохд № 20/2012 г. на Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на подсъдимия Р. Д. Г. на ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: