6 Р Е Ш Е Н И Е № 292 София , 22 юни 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Н.Цекова......и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 792 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия И. Б. Д. против решение № 55 от 31.03.2015 г. по внохд № 356/2014 г.на Варненския апелативен съд. В жалбата и допълнение към нея се сочи, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за допуснати от двете предходни инстанции съществени процесуални нарушения. Оспорва се и правната квалификация на деянието, като се твърди, че то е съставомерно по чл. 354а, ал.3, а не по чл. 354а, ал.1 от НК. В заключение касаторът претендира за отмяна на въззивния акт. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Прокурорът пледира тя да бъде отклонена, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348 , ал.1 от НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Варненският окръжен съд с присъда № 91 от 16.10.2014 г. по нохд № 954/2014 г. признал подсъдимия И. Б. Д. за виновен в това, че на 16.05.2014 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 1,64 грама на обща стойност 9.84 лева и на 16.05.2014 г. разпространил на К. С. Б. 0.50 грама марихуана на стойност 3.00 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал от този срок времето , през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение, считано от 16.05.2014 г. Съгласно чл. 68 , ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода , наложено на И. Д. по нохд № 283/2014 г. на Варненския окръжен съд. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Варненският апелативен съд с решение № 55 от 31.03.2015 г. по внохд № 356/2014 г. наложил на подсъдимия допълнително наказание глоба в размер на 5 000 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба е основателна относно наказанието, проверено в контекста на общо отправеното оплакване за незаконосъобразност на атакуваното решение. Останалите изложени от жалбоподателя оплаквания следва да се отхвърлят по следните съображения: Касаторът и неговият защитник поставят под съмнение доказателствената дейност на предходната инстанция при проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства, като от позиция на неудовлетвореност повтарят оплакванията, изложени във въззивната жалба. Второинстанционният съдебен състав убедително е защитил основанията, поради което не приема доводите на подсъдимия . Показанията на основния свидетел К. Б. не са останали извън анализ за противоречивост, но той не е довел до разколебаване на извода за обективност на информацията, съобщена от свидетеля в досъдебната фаза. Въъззивният съд логично свързал съдържанието на тези показания с данните, съдържащи се в показанията на свидетелите А. и К. и вещественото доказателство – цигара марихуана с тегло 0.50 грама, приобщено към доказателствената съвкупност чрез протокол за доброволно предаване. Въззивният съдебен състав не е проявил едностранчивост и избирателност при оценка на доказателствата, тъй като е обсъдил / на стр.9/ и данните , съдържащи се в показанията на свидетелите Галина Д. и К. К., върху които защитата на подсъдимия гради хипотеза за невиновност за разпространение на наркотици. Описаните от тях обстоятелства правилно са оценени като косвени по характер и фрагментарни по съдържание, поради което, без да нарушава процесуалните правила, съдът е отказал да ги кредитира. В допълнението към касационната жалба се отделя значително място за оспорване на протоколите за доброволно предаване и оглед . Твърди се, че те са съставени в нарушение на процесуалния ред, тъй като прикриват нерегламентирано претърсване /обиск/ и изземване . Въззивният съд е отхвърлил тези възражения, като изтъкнал, че при съставяне на оспорваните протоколи са спазени правилата на НПК относно извършване и документиране на процесуално-следствените действия Относно процесуалната природа на протоколите за доброволно предаване вж. и решение по н.д.№ 219/ 2010 г. , второ н.о.на ВКС . Настоящият съдебен състав изключва възможността за прилагане по целесъобразност на процесуалните норми за установяване релевантни фактически данни. Последиците от тяхното нарушаване са еднозначни и водят до изключване от доказателствената съвкупност на приобщени по този начин доказателства. В конкретния случай няма основание за активиране на подобна селекция на обсъжданата информация. В тази ред на мисли са и становищата , изразени и в решение № 279 от 04.2013 г. по н.д.№808/2013 г. на ВКС , второ н.о.,решение № 202 от 2004.2012 г. на ВКС по н.д. № 570/2012 г. трето н.о.,решение № 53 от 05.03.2014 г. на ВКС по н.д. № 2343/2013 г. , второ н.о., решение № 320 от 16.09.2013 г. по н.д. 1022/2013 г на ВКС., трето н.о. ,решение № 362 от 21.01.2011 г. по н.д.№ 334/2010 г., трето н.о. на ВКС и др. Съществено в казуса е дали приобщаването на наркотичните вещества е осъществено по начин, гарантиращ тяхната истинност като веществени доказателства и запазеност в първоначален вид. Изказаните от касатора съмнения за компрометиране на връзката между предадените и иззети при огледа веществени доказателства и тези, които съдът е обсъждал, не намират достатъчно убедителна подкрепа. Описанието на инкриминираното вещество и начина на съхраняването му /плик , топче и др./ напълно съвпада с този, който е отразен в постановлението за назначаване на експертиза и в експертните заключения и справки. Няма обективни данни за манипулиране на доказателствата, тъй като по делото е безспорно минималното количество / за няколко цигари /и вида на наркотика /марихуана/. Прецизното претегляне и изследване на съдържанието на активното вещество тетрахидроканабинол са постигнати чрез друг, самостоятелен способ за доказване – експертиза. Ето защо процесуалният статус на веществените доказателства не търпи критики за недопустимост и недостоверност. Обобщено, предходната инстанция не е допуснала съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствения материал, поради което направените от нея изводи относно подлежащите на доказване факти не страдат от логически и доказателствени пороци, предпоставящи касационното основание на чл. 348, ал. 1 , т. 2 от НПК. Фактическите заключения на апелативната инстанция са базирани на достатъчен по обем и убедителност доказателствен материал. Пласьорската дейност на подсъдимия е установена в момента на извършването й, а инкриминираната марихуана е иззета непосредствено след получаването от купувача - свидетеля К. Б.. Постигнат е доказателственият стандарт на чл. 303, ал. 2 от НПК, поради което и на това основание решението на въззивната инстанция не подлежи на отмяна. Неоснователно е и твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като държаният от подсъдимия наркотик не е бил предназначен за разпространение, а за лична употреба. Въззивният съд законосъобразно е отказал да субсумира инкриминирана дейност под текста на чл. 354а, ал. 3 от НК. Съдебният състав се е аргументирал с механизма на разпространение на наркотика, описан от свидетеля Б. – продажба на малки количества след позвъняване и уговорка и свиването на наркотика в цигари, което свързал с намерената в дома на подсъдимия и в него самия марихуана. Ето защо минималното количество и различните места на укриване на дрогата не изключват държането й с престъпна цел. При определяне на наказанието апелативният съд е допуснал незаконосъобразно приложение на общите правила за индивидуализация на санкцията. Размерът на предмета на престъплението – 1 ,60 грама марихуана на стойност 9, 84 лева не е получил адекватна оценка в светлината на правнозащитените обществени отношения. Несъмнено разпоредбата на чл. 354а от НК охранява важни социални ценности, свързани със здравето на гражданите. Тяхната значимост е призната принципно от законодателя при криминализиране на държането на висорискови наркотични вещества. При всяко престъпно посегателство върху тях от съществено значение е степента на засягане на обекта на деянието, а тя корелативно е свързана с всички обективни и субективни характеристики на конкретното деяние. В разглеждания казус нищожното количество и вида на наркотика сочат на ниска степен на обществена опасност, която обаче не може да се приеме за явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК поради по-високата степен на обществена опасност на дееца, обусловена от предходна присъда за същото по вид престъпление и много краткия период между постановяването й и инкриминираната дейност. Незначителните параметри на предмета на престъплението имат характеристиката на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Останалите смекчаващи обстоятелства като младата възраст на подсъдимия, проявената от него всеотдайност при обгрижването на възрастните му роднини, ограничената по тази причина възможност за трудова и социална реализация, в съчетание с признатата от въззивна инстанция липса на отегчаващи обстоятелства сами по себе си покриват стандарта за многобройност по чл. 55, ал.1 от НК. Минималното предвидено в закона наказание – две години лишаване от свобода, наложено от предходната инстанция, касационната инстанция преценява като несъразмерно тежко . Налице са предпоставките на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК за намаляване на наложения на подсъдимия обем наказателна принуда, като лишаването от свобода да се сведе до легалния минимум от три месеца и отпадне кумулативната санкция глоба. По този начин ще се избегне излишна наказателна репресия без да се осуети реализиране на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 55 от 31.03.2015 г. по внохд № 356/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. като намалява при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК наложеното на подсъдимия И. Б. Д. наказание лишаване от свобода от две години на три месеца и отменя наложеното наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.