4 Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 26 март2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Ив.Симов изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 233/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения П. Н. Г. за възобновяване на нохд №1991/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, се сочи, че делото е приключило с налагане на прекомерно завишено наказание лишаване от свобода, поради което се изразява желание за намаляване на продължителността му. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа така изразената претенция, но прибавя към нея и оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Пловдив с присъда № 282 от 09.09.2014 г. по нохд № 1991/2014 г. признал П. Н. Г. за виновен в това, че на 15.08.2013 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 370 лева, която владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 и чл. 39 , ал. 1, б.”а” и „б” от НК и чл.54,ал.1 вр. с чл. 58а от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК за срок от една година. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Пловдив с решение № 333 от 30.12.2014 г. по внохд № 1457/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наказанието лшшаване от свобода от четири години на две години и осем месеца и отменил наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност за една година. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането на осъдения за ревизия на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: На първо място е необходимо да се изяснят параметрите на настоящето производство. Искането, което сложило начало на процедурата, се позовава само на едно от възможните основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, т.3 от НПК. Цитираните от осъдения текстове на чл. 340 , ал.2 и чл.350, ал.2 от НПК са принципно неотносими към проверката , извършвана по реда на глава тридесет и трета от НПК, но съдържателната част на искането не оставя никакво съмнение за процесуалната му ориентираност. Ето защо, по аргумент от чл. 426 във връзка с чл. 347 и чл. 351 , ал.1 от НПК, останалите оплаквания на защитата на осъдения за нарушение на материалния закон и процесуалните правила не подлежат на разглеждане от настоящата инстанция. Единственото допустимо твърдение за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода не намира подкрепа в данните по делото. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на чл. 373, ал. 2 на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият , на основание чл. 371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Приетата от искателя процедура е премирана от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим при условията на чл. 58а от НК. Въззивната инстанция конкретизирала обем наказателна принуда, който отразява всички фактори от значение за индивидуализация на наказанието, посочени в чл. 54 от НК, при съобразяване с предвидената от чл. 58а от НК редукция. Настоящият съдебен състав не намира, че е нарушено изискването за съответствие между тежестта на санкцията, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, от друга. Окръжният съд отстранил грешките на предходната инстанция при анализа на степента на обществена опасност на инкриминираната дейност и укоримостта на престъпното поведение на подсъдимия, след което стигнал до правилен извод за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Точна оценка са получили ниската стойност на предмета на престъпление, признанието на подсъдимия, както и криминалното му минало. Те са отчетени по най-благоприятен за осъдения начин при определяне на наказанието лишаване от свобода, чиято продължителността е близо до легалния минимум от три години по чл. 206 , ал.3 от НК. Съдът не е имал основание да включи към смекчаващите обстоятелства възстановяване на вредите от престъплението, тъй като по делото няма никакви доказателства за възмездяване на собственика на присвоената вещ. Разсъжденията на искателя за свръхтежест на санкцията поради самостоятелното й изтърпяване наред с други наказания са ирелевантни за оценката на нейната справедливост, тъй като тя е наложена за конкретно самостоятелно престъпление. Не без значение за обществената опасност на деянието и дееца са и проявените от подсъдимия изобретателност и лукавство, за да се сдобие с отнетия телефон , както и предходните осъждания, /извън обуславящите квалификация опасен рецидив/, доказващи продължителна резистентност към поправителното въздействие на наказателната репресия. Извършваната проверка, за разлика от искателя, установи, че във въззивния съдебен акт направеното самопризнание е коментирано по коректен и законосъобразен начин. Поведението на П. Г. в досъдебната фаза не се отличава с кооперативност, която би улеснила дейността на разследващите органи . Напротив, в разпит на 27.02.2014 г. той заявил, че не желае да дава обяснения и оспорил обсебването на телефона. Ето защо позоваването на решаващ принос в разкриването на престъплението като смекчаващо обстоятелство е неприемливо. In fine следва да се отбележи, че наложената на осъдения санкция лишаване от свобода е в състояние да удовлетвори целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като констатира, че не са налице предпоставките на чл. 422,ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. Г. за възобновяване на нохд №1991/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.