Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 07.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 629 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. срещу решение № 2128 от 21.11.2014г. по т. дело № 2426/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 508 от 02.04.2014г. по т. дело № 8030/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав са отменени на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията от 10.10.2012г. на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] за изменение на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Устава на федерацията и за избор на председател и членове на управителния съвет на сдружението като незаконосъобразни поради противоречието им с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 3, пр. 2 от устава на сдружението и ответникът е осъден да плати на ищеца Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“, [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устава на сдружението, тъй като Общото събрание трябвало да се проведе в населеното място по седалището на сдружението. В тази насока съдебният състав не е направил разграничение относно свикване на Общото събрание по инициатива на Управителния съвет /чл. 11, ал. 1, т. 1 от Устава/ и по инициатива на 1/3 от членовете на сдружението /чл. 11, ал. 1, т. 2 от Устава/, както и не е съобразил, че няма ограничение за свикване и провеждане на Общото събрание в мястото по седалището на федерацията в разпоредбата на чл. 26 ЗЮЛНЦ. Според касатора съображенията на въззивната инстанция, че текстът „Събранието се провежда в населеното място по седалището на Б.” трябва да се изведе в отделна алинея и да се прилага без значение от почина на свикване на събранието, са неправилни и в противоречие с принципа на автономия на волята на членовете на сдружението. Касаторът релевира доводи, че Б. като спортна федерация по смисъла на чл. 14 ЗФВС и национално сдружение има задължение да осъществява правомощията си в областта на волейбола на национално ниво, поради което не следва да ограничава провеждането на общите събрания и националните си форуми само в [населено място]. Поддържа становище, че САС неправилно е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устава относно реквизитите на поканата за свикване на Общото събрание, не е съобразил, че в поканата са посочени всички задължителни реквизити, като вписването на подробни указания за реда и сроковете за избиране на делегати в поканата не е задължително и представителите на членовете на Б., които са делегати на Общото събрание, са определени изрично в чл. 10, ал. 3 от Устава. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове да бъдат отменени и претендира присъждане направените по делото деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“, [населено място] чрез процесуални представители адв. И. Г. И. и адв. М. Б. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира доводи за правилност на извода за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2, изр. 2 от Устава, тъй като Общото събрание е свикано и проведено в място, различно от [населено място], а именно в к. к. „Златни пясъци”. Излага съображения, че не е налице задължителният реквизит в поканата за свикване на Общото събрание съгласно чл. 11, ал. 3 от Устава, а именно указания за реда и сроковете за избиране на делегати от волейболните клубове, членове на сдружението, като касаторът не е доказал и надлежно връчване на писма с тези указания. Ответникът моли въззивният съдебен акт да бъде потвърден като претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи във връзка с изложените касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С определение № 104 от 09.02.2016г. по т. дело № 629/2015г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси относно приложение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЮЛНЦ: 1/ В случай, че Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се свиква по инициатива на Управителния съвет и в устава на федерацията не е предвидено мястото за провеждане на Общото събрание, свикано по инициатива на Управителния съвет, то предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ задължително ли е свикването и провеждането на Общото събрание по седалището на федерацията? 2/ Незаконосъобразно ли е проведено Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията? 3/ В случай, че съставът на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се състои от членове – юридически лица /спортни клубове/, представлявани от своите законни представители, като начинът за представляване на членовете – юридически лица изрично е посочен в устава на федерацията, необходимо ли е вписване в поканата за Общото събрание на указания за реда и сроковете за избиране на делегати за събранието, независимо че такова изискване за съдържанието на поканата е предвидено в устава на федерацията? 4/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК? По първите три правни въпроса касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по четвъртия процесуалноправен въпрос – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първите два релевантни материалноправни въпроса: Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ЗФВС спортните федерации са вид спортни организации и представляват доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации. Поради това, че спортните федерации се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност /чл. 14, ал. 4 ЗФВС/ по отношение на свикване и провеждане на Общото събрание на членовете на спортната федерация приложение намират разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 – ал. 3 ЗЮЛНЦ регламентират фактическия състав на свикване на Общото събрание на сдружението: ал. 1 – оправомощените лица за свикване на ОС; ал. 2 – задължителните реквизити на поканата; ал. 3 – правният режим за оповестяване на поканата за свикване на ОС, ако друго не е предвидено в устава. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ оправомощени лица да свикат Общото събрание са Управителният съвет, 1/3 от членовете на ОС или съдът по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересуваните членове или упълномощено от тях лице. Посочената правна норма не поставя изискване свиканото от Управителния съвет Общо събрание да бъде проведено на точно определено място, например в населеното място по седалището на сдружението. Подобно изискване не се съдържа и в разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 26 ЗЮЛНЦ. Допустимо е в устава на сдружението да бъде включена разпоредба, уреждаща мястото на провеждане на Общото събрание на сдружението съобразно принципа на правна автономия на членовете на сдружението относно начина на свикване на Общото събрание, необходимия кворум за провеждането му и др. При наличието на такава норма в устава провеждането на Общото събрание на сдружението следва да бъде извършено на определеното в устава място. ЗЮЛНЦ не ограничава свободата в устава на сдружението да бъде предвидено определено място за провеждане на Общото събрание в зависимост от това кое оправомощено лице свиква Общото събрание. Ако Общото събрание се свиква от Управителния съвет и в Устава на сдружението не е предвидено място за провеждане на Общото събрание, то в правомощията на Управителния съвет е да определи мястото на провеждане на Общото събрание, което следва да бъде посочено в поканата за свикване съгласно изискването на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ. В този случай провеждането на Общо събрание на сдружението на място, различно от седалището на сдружението /спортната федерация/, не е незаконосъобразно, ако Общото събрание е проведено на определеното от Управителния съвет и посочено в поканата място. Провеждането на Общо събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията, е незаконосъобразно, ако в устава на сдружението или в решението на Управителния съвет за свикване на Общото събрание /при липса на норма за място на провеждане на ОС в устава/ е прието Общото събрание да се провежда в населеното място по седалището на сдружението /федерацията/. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следните отговори на първите два релевантни материалноправни въпроса: В случай, че Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се свиква по инициатива на Управителния съвет и в устава на федерацията не е предвидено мястото за провеждане на Общото събрание, свикано по инициатива на Управителния съвет, то предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ не е задължително свикването и провеждането на Общото събрание да се извърши по седалището на спортната федерация. В този случай Управителният съвет има право да определи мястото на провеждане на Общото събрание, което трябва да бъде посочено в поканата съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Провеждането на Общо събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията, не е незаконосъобразно, ако Общото събрание е проведено на определеното от Управителния съвет и посочено в поканата място в хипотезата, когато в устава не е предвидено място на провеждане на Общото събрание. Провеждането на Общо събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията, е незаконосъобразно, ако в устава на сдружението или в решението на Управителния съвет за свикване на Общото събрание /в последната хипотеза при липса на норма за място на провеждане на ОС в устава/ е прието Общото събрание да се провежда в населеното място по седалището на федерацията. По третия материалноправен въпрос: Разпоредбите в ЗЮЛНЦ, уреждащи начина на свикване на Общото събрание, необходимия кворум за провеждането му и за вземането на решенията на ОС, в голямата си част са диспозитивни. Съгласно диспозитивната норма на чл. 24 ЗЮЛНЦ Общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено в друго. Ако в устава е предвидено, че Общото събрание на сдружението /спортна федерация/ се състои от всички спортни клубове – членове на сдружението, които се представляват на Общото събрание от Председателите на Управителните съвети или други лица, вписани като представляващи в съдебните регистри към датата на Общото събрание, то не е необходимо вписване в поканата за свикване на Общото събрание на ред и срокове за избиране на делегати за събранието. Посочването в поканата на друг ред и срокове за избиране на делегати за Общото събрание, например при определена норма на представителство /например 1 делегат на няколко спортни клуба – членове на спортната федерация/ или представляване на всеки спортен клуб – член на спортната федерация от лице, различно от посоченото в устава, би било в противоречие с останалите разпоредби в устава, регламентиращи правото на участие на всички членове на сдружението в Общото събрание и тяхното представителство в Общото събрание на спортната федерация. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на третия материалноправен въпрос: В случай, че съставът на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се състои от членове – юридически лица /спортни клубове/, представлявани от своите законни представители, като начинът за представляване на членовете – юридически лица в Общото събрание на сдружението /спортната федерация/ е изрично посочен в устава на федерацията, не е необходимо вписване в поканата за Общото събрание на указания за реда и сроковете за избиране на делегати за събранието. По процесуалноправния въпрос: По процесуалноправния въпрос „допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК” е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове: Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по релевираните от страните доводи и възражения в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. По правилността на въззивното решение: Изводът на въззивния съд за процесуална незаконосъобразност на приетите от Общото събрание решения поради нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 3, предложение 2 от устава на сдружението за свикване на Общото събрание /неспазване на предвиденото в устава населено място за провеждане на Общото събрание на сдружението и нарушение на изискванията в устава по отношение на реквизитите /съдържанието/ на поканата за Общото събрание, като липсват указания за реда и сроковете за избор на делегати/ е неправилен. С оглед даденото разрешение по първите два материалноправни въпроса настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция е тълкувала неправилно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от устава като е приела, че редакцията й е неудачна и необосновано е заключила, че регламентацията на мястото на провеждане на заседанията на върховния орган на сдружението е следвало да бъде изведена в отделна алинея. Посочената разпоредба е достатъчно точна и ясна, поради което не са налице предпоставките за тълкуването й, предвидени в чл. 20 ЗЗД. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2, изр. 1 от устава разграничават оправомощените лица, по чиято инициатива се свиква Общото събрание на Б., като предвиждат две отделни хипотези. Предвиждането в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2, изр. 2 от устава на провеждане на събранието в населеното място по седалището на Б. се отнася само за хипотезата, когато Общото събрание се свиква по искане на 1/3 от членовете на сдружението, но не и когато свикването на Общото събрание е по почин на Управителния съвет. В последния случай Управителният съвет има право да определи мястото на провеждане на Общото събрание, като не е задължително това да бъде мястото по седалището на Б.. Въззивният съд въпреки направените оплаквания във въззивната жалба и възраженията в отговора на въззивната жалба не е обсъдил доводите на касатора – въззиваем във връзка с мястото на свикване и провеждане на ОС, че предвид липсата на законово изискване в ЗЮЛНЦ събранието да се провежда в населеното място по седалището на сдружението много от Общите събрания на Б. са провеждани в различни градове в България и решенията са вписани от регистърния съд по партидата на спортната федерация. Изводът на въззивната инстанция за липса на логика мястото на провеждане на събранието да бъде поставено в зависимост от почина на свикването му е небоснован и не е съобразен с обстоятелството, че Сдружение „Българска федерация по волейбол” е лицензирана спортна федерация по реда на чл. 17 ЗФВС и представлява сдружение на национално ниво по смисъла на чл. 19 ЗФВС с предвидените в посочената правна норма правомощия. Съдържанието и упражняването на правомощията на Б. обосновават необходимостта от провеждане на заседанията на Общото събрание на членовете на сдружението на различни места в страната, когато свикването на ОС се извършва по почин на Управителния съвет. Предвид двете възможности за свикване на ОС – по инициатива на Управителния съвет и по инициатива на 1/3 от членовете на сдружението и ограничението за провеждане на ОС в населеното място по седалището на сдружението само в хипотезата, когато ОС се свиква по инициатива на 1/3 от членовете на сдружението, в правомощията на Управителния съвет е да определи друго място за провеждане на ОС, различно от седалището на сдружението. Предвид отговора на третия материалноправен въпрос, неправилен е изводът на въззивния съд, че неизпълнението на задължението в поканата да бъдат посочени указанията, приети като задължителен реквизит в устава от върховния орган на сдружението /указания за реда и сроковете за избиране на делегати/, обуславя процесуална незаконосъобразност на решенията на Общото събрание. В разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от устава изрично е предвидено, че Общото събрание на Б. се състои от всички спортни клубове – членове на сдружението /ал. 2/ и че спортните клубове – членове на Б. се представляват на Общото събрание от Председателите на Управителните съвети или други лица, вписани като представляващи в съдебните регистри към датата на Общото събрание, както и че упълномощаване на друго лице се извършва чрез писмено пълномощно с нотариално заверен подпис на представляващия клуба по съдебно рещение. Следователно делегати на Общото събрание са представителите на спортните клубове – членове на Б., определени по начина в чл. 10, ал. 3 от устава. Уставът е задължителен, както за всички членове на сдружението, така и за Управителния съвет. Поради това при наличието на посочените разпоредби, приети в устава от Общото събрание и уреждащи участието на всички спортни клубове – членове на сдружението в Общото събрание на спортната федерация чрез определени представители, е недопустимо Управителният съвет при свикване на Общото събрание да определи друг ред на представителство чрез делегати или по друг начин или да постави допълнителни изисквания към членовете на Б.. При наличието на посочените разпоредби в устава не е необходимо възпроизвеждане на съдържанието им в поканата за свикване на Общото събрание. При постановяване на въззивното решение съдебният състав въпреки направените оплаквания във въззивната жалба и възраженията в отговора на въззивната жалба във връзка с някои релевантни факти и инвокирани доводи в противоречие с постоянната практика на ВКС не е изложил собствени мотиви относно установяване на фактическата обстановка във връзка с твърденията и доводите на касатора /ответник по иска и въззиваем в производството пред САС/, че всички задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 26 ЗЮЛНЦ са посочени в поканата за свикване на Общото събрание, а именно мястото, датата, часа на провеждане на ОС, по чия инициатива се свиква ОС, дневния ред от три точки, както и че при липса на кворум към първоначално обявения час на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ извънредното събрание ще се проведе същия ден в 11 часа, на същото място и при същия дневен ред независимо от броя на присъстващите. Тези реквизити са включени в поканата за свикване на Общото събрание съгласно изискването на чл. 11, ал. 3 от устава. Липсата на указания относно реда и срока за избор на делегати в поканата не обосновава извод за несъответствие на приетите решения с устава, предвид посочените в чл. 10, ал. 3 от устава изисквания за делегатите на Общото събрание, които имат право да представляват спортните клубове – членове на Б.. Правото на участие на ищеца в Общото събрание не е нарушено и неговият пълномощник Л. П. Б. – Г. е допуснат да участва в събранието съобразно учредените му правомощия. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск за отмяна на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на решенията от 10.10.2012г. на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] за изменение на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Устава на федерацията и за избор на председател и членове на Управителния съвет на сдружението трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба /ищец/ от Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“ следва да бъде осъден да заплати на касатора /ответник по иска/ сумата в размер общо 3 070 лв. – направени разноски за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2128 от 21.11.2014г. по т. дело № 2426/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“, [населено място] срещу Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] иск за отмяна на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на решенията от 10.10.2012г. на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] за изменение на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Устава на федерацията и за избор на председател и членове на Управителния съвет на сдружението като неоснователен. ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.