Р Е Ш Е Н И Е № 84 Гр. София, 10 май 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 92/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. З. Л., защитник на подс. Д. Д. Й. против решение № 10314/21. 10. 2020 год. по в. н. о. х. д. № 617/2020 год. на Софийски апелативен съд (САС). Релевирани са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оспорва се аналитичната дейност на съда по съображения, че тя е основана на негодни доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване и експертна справка. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина, тъй като не е проверил дали препис от протокола за претърсване и изземване е връчен на подсъдимия, дали наркотичните вещества не са собственост на някой от останалите живеещи в апартамента, кога и как са придобити наркотиците, с каква давност са следовите количества от тях върху двете електронни везни и каква е концентрацията на активен компонент в тези следи. Настоява се да бъдат дискредитирани показанията на свид. Т. поради това, че не се подкрепят от други доказателствени средства и не е изяснено как органите на досъдебното производство са достигнали до него и са го призовали да свидетелства по делото. Поддържа се, че заявеното от свид. Д. също трябва да бъде прието за недостоверно, тъй като по време на разпита от разследващия орган свидетелят поддържал телефонна връзка с колегите си и депозирал показания съобразно подсказаното им от тях. Възразява се и срещу участието на различни разследващи полицаи по делото. Изразено е несъгласие с извода на апелативния съд относно предназначението на наркотичните вещества като се поддържа, че законосъобразната правна квалификация на деянието е по чл. 354а, ал. 5 от НК. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с доводи за неправилна оценка като отегчаващи обстоятелства на упоритостта на подсъдимия и краткия интервал между предходната му присъда и настоящото деяние, като в същото време не е съобразена неразумната продължителност на наказателното производство. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, за изменението му с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наказанието до предвидения в закона общ минимум. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Д. Й. се солидаризира с аргументите на защитата и настоява да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 06. 02. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 5879/2017 год., Софийски градски съд, НО, 10 с-в е признал подс. Д. Д. Й. за виновен в това, че на 15. 02. 2017 год. в [населено място] държал без надлежно разрешително и с цел разпространението им високорискови наркотични вещества на обща стойност 136,08 лв. – 3,97 грама амфетамин на стойност 119,10 лв. и 2,83 грама коноп на стойност 16,98 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба; определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, наложено с присъда по н. о. х. д. № 31/2017 г. на СГС. С присъдата подс. Й. П. Ц. е била оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора, касаещ оправдаването на подс. Ц. и размера на наказанието на подс. Й., както и по жалба на последния. С решение № 10314/21. 10. 2020 год. по в. н. о. х. д. № 617/2020 год. Софийски апелативен съд е изменил присъдата относно основанията за оправдаване на подс. Ц., относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, наложено на подс. Й. и относно разноските. В останалата част съдебният акт е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да получат преимуществено отговор, тъй като евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на възраженията за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Възраженията срещу изводите за достоверност на показанията на свид. А. Т. не държат сметка за правомощията на касационната инстанция и за особеностите на настоящото производство. Извън обхвата на касационната проверка остава обосноваността на въззивния съдебен акт и тъй като по правило е съд само по правото настоящият състав не може да пререшава въпроса за правдивостта и убедителността на едно или друго доказателство или доказателствено средство. Още по-малко би могъл да даде указания на долустоящите съдилища в тази насока, защото това би означавало да подмени вътрешното им убеждение. При положение, че свидетелските показания са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание, че не им е придадено значение, каквото те нямат, че не са ползвани избирателно като части от тях са извадени от контекста касационната инстанция няма основание за намеса. Внимателният преглед на материалите по делото показва, че оценката на заявеното от свид. Т. е направена при стриктно спазване на процесуалните правила. Обстоятелството, че не са установени други лица, на които подсъдимият е продавал наркотици, не рефлектира върху истинността на твърденията на свидетеля, защото критериите за това не са количествени, а качествени. В принципен план не съществува процесуална забрана осъдителната присъда да се основава на показанията на един-единствен свидетел, стига те да са подробни, ясни, логични, последователни и да не съдържат вътрешни противоречия. В случая САС е споделил извода на първата инстанция, че показанията на Т. отговарят на тези изисквания, като освен това е отбелязал, че те съвсем не са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза. Колкото до това по какъв начин разследващите са установили, че свидетелят е едно от лицата, които подсъдимият снабдявал с амфетамин, отсъствието на доказателства за това обстоятелство не би могло да доведе до дискредитиране на заявеното от Т.. Поначало установяването на лице, което би могло да съдейства с показанията си за доказване на правно значимите обстоятелства, най-често е резултат от оперативно-издирвателната дейност на органите на реда. В случая обаче сам свидетелят е посочил в разпита си по време на съдебното следствие, че това е станало въз основа на разпечатките за водените от Й. телефонни разговори, а съдържанието им съответства на твърденията му, че е търсил многократно подсъдимия и единствено той (Т.) е бил активната страна в контактите им. Отсъствието на обективни данни за оказан натиск от разследващите или от други полицейски органи върху свидетеля да депозира показания против подсъдимия води до несъстоятелност на доводите на защитата, че апелативният съд е следвало да изключи от доказателствената съвкупност твърденията му. Неоснователно се възразява и срещу приобщаване показанията на Д. И. и Е. Д.. Заеманата от двамата полицейска длъжност не обосновава a priori недопустимост на разпита им като свидетели. С оглед разпоредбата на чл. 118 от НПК такава е налице само ако те са участвали в друго процесуално качество, но прегледът на делото не води до подобен извод. Обстоятелството, че И. е придружавал подсъдимия до жилището му и е присъствал при претърсването и изземването на наркотичните вещества, а Д. е възприела къде и как са открити наркотици в дома на подс. Й. Ц. не означава, че двамата са извършвали действия по разследването и не им придава друго качество. Ето защо показанията им са годно доказателствено средство и като се е позовал на тях въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Твърденията на касатора, че по време на разпита на л. 112-113, т. 1 от ДП свид. Д. И. е търсил информация от свои колеги, която да предостави като собствени възприятия пред разследващия орган, също не дават основание да се приеме, че коментираното действие по разследването е опорочено до степен да обоснове недопустимост на приобщаване на тези показания към доказателствената съвкупност. Това е така, защото след прочитане на протокола от 16. 02. 2017 год. И. е уточнил, че ако е звънял на свои колеги то е било само по отношение на ЕГН на задържаните лица и регистрационния номер на автомобила, в който са се намирали те при задържането им. Първостепенният съд изрично е посочил в мотивите към присъдата, че не цени заявеното от свидетеля на досъдебното производство досежно тези обстоятелства. Изложени са и аргументи защо в останалата им част показанията на Д. И. пред разследващ орган са годно доказателствено средство. От своя страна въззивната инстанция се е солидаризирала с този извод и също е ценила прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на полицейския служител в частта им извън конкретните установъчни данни на задържаните и превозното им средство. Несподеляеми са доводите, че претърсването в дома на Д. Й. е извършено без правно основание. Защитата обосновава тезата си с обстоятелството, че полицейската акция е била насочена срещу сключилия споразумение Л. И. и до момента на задържането му не е била налична оперативна информация за престъпна ангажираност на подсъдимия. Пропуска се обаче, че Й. е попаднал в полезрението на органите на реда именно при контакт с И.. Нещо повече, установено е, че в деня на задържането им двамата са потеглили с автомобил от дома на подс. Й. Ц., където според данните от полицейската разработка са се съхранявали наркотични вещества. Именно тези обстоятелства са дали основание за предприемане на действия по разследването и срещу подсъдимия, като са изложени и убедителни и законосъобразни съображения защо е била неотложност при извършване на претърсването в апартамента, обитаван от него. В интерес на обективността следва да се посочи, че не са лишени от известно основание съображенията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи присъствието на поемни лица при претърсването. И двете инстанции по фактите са приели за установено, че в момента, когато са открити наркотичните вещества, в хола се е намирал само свид. К. Т., докато второто поемно лице Г. Г. е било в спалнята. За разлика от СГС, според който в протокола за претърсване на л. 97-98, т. 1 от ДП са инкорпорирани две действия – претърсване, което безспорно е опорочено, и изземване на откритите предмети, което е осъществено в съответствие с процесуалните правила, апелативният съд е посочил, че не е допуснато процесуално нарушение, защото не съществува изискване двете поемни лица да присъстват едновременно в претърсваното помещение. Настоящият съдебен състав изразява несъгласието си и с двете тези. Сам първостепенният съд е отбелязал, че НПК урежда претърсването и изземването като единно действие по разследването като за законосъобразното му извършване от началото до края важат едни и същи процесуални изисквания. Без значение е, че от криминалистична гледна точка то протича на два етапа. В същото време несподеляеми са и аргументите на въззивната инстанция за отсъствие на каквото и да било нарушение на процесуалните правила и това е така, защото законодателят е поставил императивно изискване за участие на поне две поемни лица. Преценката дали нарушението е дотолкова съществено, че да обоснове негодност на протокола за претърсване и изземване, следва да бъде направена с оглед конкретните обстоятелства по делото като се изхожда и от процесуалната роля на поемните лица. Участието им в редица действия по разследването, с които най-общо казано се засяга правната сфера на друго лице, не е самоцел. То е препятствие пред недобросъвестното изпълнение на служебните задължения от страна на разследващите органи и гаранция, че при извършване на съответното процесуално-следствено действие няма да бъдат фабрикувани, манипулирани или подменяни доказателства. В настоящия случай наркотичните вещества са били открити в присъствието на поемното лице К. Т.. Свидетелят е бил категоричен, че в този момент в хола се е намирал и подсъдимият, че никой от присъстващите полицейски служители не е оставял каквито и да било предмети там, както и че наркотиците не са били скрити, а са били оставени на видно място помещението. В същото време макар да е бил в съседна стая в апартамента, свид. Г. Г. не е бил поставен в изолация от присъствалите там полицейски служители и не е препятствана по никакъв начин възможността той да види извършващите се в хола действия и намирането на инкриминираните вещи, възприятия от които е получил непосредствено след установяването им от разследващия орган. Предвид изложеното и като съобрази и показанията на свид. Д. И. от досъдебното производство относно присъствието на подс. Й. в момента на намиране на веществените доказателства, естеството им и мястото, на което са били открити, съдът намери, че в конкретния случай допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, поради което не са налице основания за изключване на протокола от доказателствената съвкупност. На същата плоскост следва да бъде преценявано и възражението, че съдът не е проверил дали на подсъдимия е бил връчен препис от протокола за претърсване и изземване. Изискването за предоставяне на копие от документа отново произтича от необходимостта да бъдат дадени гаранции срещу недопустимо дописване в него на действия, които реално не са извършени, или включване на предмети, които не са открити и иззети в действителност. Протоколът е бил предявявен на свидетелите Г. и Т. и двамата са били категорични, че съдържанието му съответства на възприетото от тях. При това положение евентуалното невръчване на препис от протокола не би могло да се третира като нарушение на процесуалните правила, което да налага изключването му от доказателствената съвкупност. Тезата на защитата, че наркотичните вещества са били подхвърлени в дома на подсъдимия от полицейските служители, тъй като ключовете от апартамента са били иззети при личния обиск на Й., а претърсването е извършено около два часа по-късно, също не издържа на касационната проверка. Интервалът от време между двете действия е бил последица както от факта, че Й. не е задържан в дома си или в непосредствена близост до него, така и от необходимостта да бъдат намерени поемни лица и да се изчака пристигането на дежурния разследващ полицай – съгласно посоченото от поемното лице К. Г. последните две обстоятелства са наложили изчакване около час пред жилището. Наред с това съобразно приетите от долустоящите съдилища факти пакетчетата с амфетамин и коноп са били поставени в обща опаковка заедно с други вещи, за които е безспорно установено, че принадлежат на подсъдимия. Върху найлоновия плик, в който са били поставени наркотиците е установена дактилоскопна следа на подсъдимия. Полицейската операция, при която е задържан Й., е основана на информация за престъпна деятелност на друго лице, като в същото време нито свид. Е. Д., нито свид. Д. И. са имали предходни отношения или контакти с подсъдимия по повод държането и разпространението на наркотични вещества. При това положение инстанциите по фактите не са имали обективна основа да обсъждат преднамереност в действията на органите на реда спрямо подс. Й.. Доводите на защитата, че не е установена идентичност между веществата, иззети при претърсването на жилището и тези, изследвани от физикохимичните експертизи, са били предмет на задълбочено обсъждане от първата инстанция, а въззивният съд се е солидаризирал с изложените от нея аргументи. Съдилищата са съобразили, че при изземването им веществените доказателства – плик със суха тревна маса и плик, съдържащ вещество в прахообразно състояние и на бучки са били опаковани и запечатани с картон, серия /номер/, и с печат /номер/ НЕКД СДВР, като преди всеки следващ етап от движението им са поставяни в нова опаковка при запазване на досегашните в отделен плик. Това обстоятелство е позволило да бъдат проследени номерата на печатите, като е констатирано пълно съвпадение в начина на опаковането и запечатването на веществените доказателства след изземването им и при постъпването им за извършване на първоначалното изследване, както и след изготвянето на експертната справка и при предаването им за физикохимична експертиза. Нито в експертната справка, нито в заключенията на физикохимичните експертизи е посочено, че обектите – два вида наркотични вещества са получени в опаковки с нарушена цялост. Аналогично е било положението и с останалите веществени доказателства, иззети от дома на подс. Й. и по-специално Г. Г. електронната везна, върху която са открити следови количества от марихуана и амфетамин – начинът на опаковането им е такъв, че позволява да бъде проследено движението им като в същото време не е установено нарушаване целостта на печатите или различие в опаковките. След съобразяване на горните обстоятелства долустоящите инстанции са достигнали до логически верен извод, че достъпът и интервенцията на трети лица върху веществените доказателства е бил изключен, а предметът на престъплението е установен по несъмнен начин. Все във връзка с възраженията на защитата, отнасящи се до установяване предмета на престъплението, следва да се посочи, че апелативният съд не е имал основание да изключат от доказателствената съвкупност експертна справка № 421-Х/2017 год. на л. 131, т. 1 от ДП. Същата безспорно няма характера на експертно заключение, доколкото изготвянето ѝ не е подчинено на изискванията на НПК и лицето, съставило документа не е експерт по смисъла на НПК, въпреки че дейността му предполага научно изследване и специални знания. В този смисъл разпитът на съставителя му като вещо лице е бил не само ненужен, но и недопустим от процесуална гледна точка. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, защото коментираният документ не е лишен от доказателствена стойност. По естеството си той представлява писмено доказателство, което служи за установяване първоначалното тегло на откритото наркотично вещество, доколкото всички методи на изследване са деструктивни и са свързани със загуба на материал. Наред с това експертната справка способства за проследяване движението на изследваните предмети (в случая на наркотичните вещества) от момента на изземването им до момента на приключване на делото. Нейното съдържание следва да бъде обсъждано в съвкупност с всички останали доказателства по делото, както в крайна сметка законосъобразно са сторили съдилищата по фактите. С касационната жалба е оспорено и заключението на дактилоскопната експертиза, установяваща пръстови отпечатъци на подс. Й. върху найлоновия плик, в който са се намирали пакетчетата с коноп и амфетамин. Конкретни аргументи за несъгласието на защитата с експертните изводи не са изложени от защитата. Може само да се предполага, че се атакува обосноваността им, но внимателният прочит на заключението и на разясненията, дадени в съдебно заседание, не сочи на наличие на основанията по чл. 153 от НПК за назначаване на повторна експертиза, респ. на неизпълнение на задълженията на въззивния съд за разкриване на истината и за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Незаслужен е упрекът за недопустима процесуална пасивност на въззивния съд поради това, че не е установил кога са оставени следите от амфетамин и коноп върху двете електронни везни, иззети като веществени доказателства, както и че не е събрал доказателства за теглото им и съдържанието на активен компонент в тях. Остатъчните количества от посочените вещества представляват косвени доказателства за предназначението на инкриминираните 2,83 грама коноп и 3,97 грама амфетамин, защото насочват към претегляне и разпределяне в отделни дози на наркотиците. За съставомерността на деянието е без значение кога точно е сторено това. В същото време експертите са категорични, че се касае за следови количества, които са достатъчни за определяне вида на веществото, но не и за концентрацията на активния компонент, поради което допускането на експертиза за по-нататъшни изследвания е било безпредметно, още повече че обвинение по чл. 354а от НК за тези следи от наркотици не е повдигнато срещу подсъдимия. Защитата акцентира върху отсъствието на доказателства в кой предходен момент и от кого са внесени наркотиците в жилището, респ. кога и как подсъдимият е придобил същите, но това обстоятелство също не може да доведе до оправдаване на Й.. Касационната инстанция многократно е изтъквала, че не всеки отказ да се попълни делото с доказателства съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова ще е налице само ако вследствие пасивността на решаващия орган са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. В настоящия казус обвинението против Д. Й. е само за държане на коноп и амфетамин, а не и за придобиването им. Същевременно правната доктрина и съдебната практика утвърждават, че двете форми на изпълнителното деяние по чл. 354а от НК са отделни и независими една от друга. Те имат самостоятелно съществуване и според законодателя придобиването не е предпоставка за реализиране на държането, поради което при отсъствието на такова обвинение е ирелевантно кога и по какъв начин са придобити наркотичните вещества и долустоящите съдилища не са имали задължение да изясняват кога и как двете субстанции са били внесени в дома на подсъдимия. Същественото е, че по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е държал коноп и амфетамин в посочените в обвинителния акт количества и с описаните пак там физикохимични характеристики без да притежава надлежно разрешение за това. Не е налице и твърдяната от касатора доказателствена празнота досежно лицата обитавали дома в[жк], в който са открити наркотичните вещества. Доказано е било по несъмнен начин посредством показанията на свидетелите Д. И. и К. Т., че подсъдимият е имал достъп до жилището, тъй като именно с ключовете, иззети от Й., е отключена входната врата на апартамента. Найлоновият плик, съдържащ пакетчетата с коноп и амфетамин, е бил поставен в пластмасова кутия заедно с други вещи, обвързани именно с подсъдимия. Върху плика с двата наркотика е открита дактилоскопна следа, за която е установено, че произхожда от подсъдимия. Експертът, изготвил заключението по протокол № 73-Д/2017 год., не е намерил други годни за идентификация пръстови отпечатъци по този предмет, които да внасят съмнение в извода чии са наркотиците. При това положение не е съществувала необходимост да се събират допълнително доказателства за това кои са другите лица с достъп до жилището на Д. Й.. Несъстоятелни са и доводите на касатора за липса на конкретизация на издателя на картата, иззета като веществено доказателство по делото. Тези аргументи биха имали тежест, ако вместо за престъпление по чл. 354а от НК Й. беше обвинен за престъпление против паричната и кредитната система. В случая значимостта на вещта за делото се определя не от предназначението ѝ, а от мястото на откриването ѝ – в пластмасовата кутия, в която се намирали наркотиците, както и от изричното отбелязване върху нея на името на подсъдимия. В съвкупност с останалите доказателства по делото тези обстоятелства позволяват амфетаминът и конопът да бъдат обвързани по несъмнен и категоричен начин с Д. Й.. Касационната инстанция не дължи отговор на възраженията, касаещи извършването на действия по разследването и на други процесуални действия от различни разследващи органи. Основание за това дават разпоредбите на чл. 248, ал. 3 и чл. 351, ал. 2 от НПК, които въвеждат преклузия за доводи за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които не са направени в разпоредителното заседание или са отхвърлени като несъстоятелни. В случая е налице първата от посочените хипотези. В разпоредителното заседание на 02. 10. 2018 год. тези аргументи не са били поставени на вниманието на съда и страните, поради което не могат да бъдат релевирани понастоящем. При положение, че аналитичната дейност на апелативния съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Преди всичко следва да се припомни, че касационната инстанция може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само когато фактите, описани в проверявания съдебен акт, не сочат на извършено престъпление. В настоящия казус фактологията, възприета от апелативния съд, е престъпна, поради което не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия. Деянието му законосъобразно е квалифицирано по чл. 354а, ал. 1 от НК, а не по чл. 354а, ал. 5 от НК, както е настоявала защитата пред долустоящите инстанции. От обективна страна Д. Й. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества. За съставомерността на деянието не е необходимо извършителят да има непременно физически контакт с предмета на престъплението. Достатъчно е да упражнява фактическата власт върху него по начин, позволяващ му да се разпорежда фактически или юридически с наркотиците и да изключва подобни действия от страна на трети лица. Ето защо обстоятелството, че амфетаминът и марихуаната не са открити при личния обиск на подсъдимия, а в жилището му не може да доведе до оправдаването му, както настоява защитата, защото съобразно приетите от САС факти, които са задължителни за касационната инстанция, наркотиците са се намирали именно в негова фактическа власт, а не във владение на друго лице от домакинството му. Несподеляеми са и аргументите на касатора, касаещи субективната страна на деянието и по-специално целта за разпространение на наркотичните вещества. Същата законосъобразно е изведена от доказателствата за разнообразието на наркотиците, един от които подсъдимият твърди, че не употребява, от количеството им, което позволява разпределянето им в по-малки дози, от наличието на следови количества на точно такива наркотични вещества върху двете електронни везни, от безспорно доказаното разпространение на амфетамин в период, намиращ се в непосредствена близост до времето на извършване на деянието, както и от обстоятелството, че именно свид. Т., видно от справката за наличните трафични данни, е бил активната страна в контактите с подсъдимия и тази активност е продължила дори и след инкриминираната дата. Безспорно установената цел за разпространение на наркотичните вещества препятства удовлетворяването на друго искане на жалбоподателя – за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифициране на деянието от такова по чл. 354а, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 от НПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед легалната дефиниция на чл. 93, т. 8 от НК за маловажен случай и предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия за също такова престъпление, деянието поначало не би могло да получи претендираната от защитата правна квалификация. Настоящият съдебен състав не констатира и наличието на основания за корекция на решението в санкционната му част. Долустоящите инстанции са били достатъчно снизходителни към подсъдимия и са определили наказанието при условията на чл. 55 от НК без констатираните от тях смекчаващи обстоятелства да са изключителни или многобройни. Вярно е, че подсъдимият е с добри характеристични данни трудово ангажиран е и полага усилия за социализирането си, но нито едно от тези обстоятелства не притежава изискуемата от закона изключителност и необичайност, а тъкмо напротив, те са желани и очаквани от обществото. Няма спор също така, че количеството на наркотичните вещества не е голямо, а стойността на едно от тях (на конопа) не е особено висока, но и тези обстоятелства не могат да бъдат оценени като изключителни по смисъла на чл. 55 от НК. Тъй като не е пренебрежимо малка, не притежава тази характеристика и концентрацията на активен компонент във всяко от двете инкриминирани вещества – 14,4 % в амфетамина и 12,2 % в конопа. Неоснователно се поддържа от защитата, че продължителността на наказателния процес не само представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, но и поради значителната си тежест изисква намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения в чл. 39, ал. 1 от НК минимум от три месеца. В практиката на Европейския съд по правата на човека преценката за това дали наказателното производство е приключило в разумен срок е основана на три критерия – сложност на делото, усърдие на националните власти и поведение на обвиняемото лице. Макар пред настоящата инстанция делото да е било образувано само по жалба на защитника на подс. Й., първоначално обвиняемите са били трима. Логична последица от това е по-широкия кръг от подлежащи на установяване и доказване обстоятелства, респ. по-голям брой свидетели и вещи лица. Тъй като обвинението срещу Й. Ц. и Л. И. е било за съучастие в престъпление по чл. 354а от НК, сключването на споразумение между прокурора и защитата на последния не е довело до съществено намаляване сложността на делото и до значително стесняване на предмета на доказване. Разпитани са общо десет свидетели, изслушани са множество експертизи, свързани с психичното състояние и вменяемостта на подсъдимите, както и с вида, количеството и стойността на наркотичните вещества, открити в жилищата на подсъдимите, а за доказване престъпната деятелност на Д. Й. е било необходимо и назначаването на две дактилоскопни експертизи. Същевременно органите на досъдебното производство и инстанциите по фактите не са допуснали прекомерно забавяне при извършване на необходимите процесуални действия. Дейността им е ритмична и не се установяват продължителни периоди на необосновано бездействие. С оглед тези обстоятелства и независимо от добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия касационната инстанция счита, че продължителността на наказателното производство не налага Й. да бъде компенсиран с намаляване на наказанието поради съществено накърняване на правото делото да бъде разгледано и решено в разумен срок. Така обсъдените смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни на фона на отегчаващите такива – предходното осъждане на подсъдимия, при това отново за престъпление по чл. 354а от НК, извършване на настоящото деяние само месец след влизане в сила на предходната присъда, продължителният период, през който Й. е снабдявал свид. Т. с наркотични вещества. Възраженията, че първите две обстоятелства имат отношение единствено към начина на изтърпяване на наказанието, а не и към индивидуализацията му като вид и размер са несъстоятелни. Разпоредбата на чл. 56 от НК, на която очевидно се позовава защитата, предвижда забрана за третиране като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства единствено на фактите, обосноваващи правната квалификация на деянието. След като коментираните обстоятелства не са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление няма пречка да бъдат третирани като значими фактори при санкциониране на подсъдимия. В случая долустоящите съдилища са направили законосъобразен извод, че те характеризират Д. Й. в негативна светлина и разкриват, че той проявява престъпна упоритост, следва трайно установен модел на незаконосъобразно поведение и въпреки добрите му характеристични данни по месторабота е личност с висока степен на обществена опасност. В заключение касационната инстанция не намери основание за извод, че спрямо подсъдимия е проявена прекомерна строгост и поради това се налага намаляване на наказанието. Напротив, подобен подход не би съдействал за поправянето и превъзпитанието на дееца и би създал чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото. Предвид изложеното и след като не установи наличието на изтъкнатите в касационната жалба основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав намери, че същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10314/21. 10. 2020 год. по в. н. о. х. д. № 617/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.