Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр. София, 25 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Елеонора Михайлова , при становището на прокурора Тома Комов , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 480 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.3 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимите И. Н. З. и Ж. Н. З. чрез техния защитник срещу въззивна присъда № 10 / 27.03.2023г., постановена по ВНОХД № 20221800600606/2022г. по описа на Софийски окръжен съд. С атакуваната присъда е отменена оправдателна присъда № 14 / 11.07.2022г. по НОХД № 20211840200668/2021г. на Ихтимански районен съд. Касаторите са признати за виновни да са извършили деяние по чл.129, ал.1във вр. чл. 20, ал.2 от НК и им е наложено наказание в размер на по една година и шест месеца лишаване от свобода, с определен изпитателен срок съобразно чл. 66, ал. 1 от НК от три години и за двамата. Подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили деянието по хулигански подбуди. Осъдени са да заплатят на гражданския ищец Е. С. Д. солидарно сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.129, ал.1 от НК, като в останалата част до размера от 10 000 лева e отхвърлен като недоказан. Присъдени са и деловодните разноски. Недоволни са останали касаторите, като в подадената жалба се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна , като се моли тя да бъде отменена и подсъдимите да бъдат оправдани. В допълнение към касационната жалба се ангажират всички касационни основания. Акцентира на невярно установена фактическа обстановка, при едностранен прочит на доказателствената основа. Доводите на защитата относно липса на средна телесна повреда не били обсъдени. От значение бил действителния срок на обездвижването, от доказателствата по делото се установявало, че пострадалият е можел да движи свободно крайника си, като бил в достатъчно добро състояние за да ползва морска почивка. Прави се позоваване на експертно мнение за имобилизиране на крайник за период до 25 дни и възстановяване до месец и половина. Оспорва възприетата фактическа обстановка от въззивната инстанция и показанията на пострадалия като обективни, последователни и непротиворечиви, като утвърждава, че в тези показания имало драстични противоречия. На следващо място се противопоставя на извода за техническа негодност на ползвания в процеса видеозапис от камера за наблюдение, доколкото прекъсванията били в рамките на секунди, а участниците в инцидента разпознавали действащите лица от този видеозапис. В допълнението се прави анализ на свидетелските показания и първите изявления на присъстващите на инцидента, като се твърди, че бил посочен като причина за случилото се поведението на Б. П.. Намира се противоречие в показанията на пострадалия и свидетелите на обвинението, като се обосновава твърдение, че двамата братя- подсъдимите, не са удряли пострадалия1 че деянието не е извършено от тях. Касаторите са останали недоволни от кредитирането на показанията на пострадалия, на св. П., на св. П. и П. от една страна, и отхвърлянето на показанията на св. Б. П.- от друга. Оспорва и фактически изводи на въззивната инстанция като неверни относно мястото на инцидента. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че касационната жалба, подадена от името на двамата подсъдими, е неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Посочва, че въззивната инстанция е приложила закона правилно и не го е нарушила, като е отменила по подадените протест и жалба на частния обвинител оправдателната присъда и е осъдил двамата подсъдими. Изводът за двамата подсъдими, които в съучастие като съизвършители, са причинили на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясното рамо, довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, бил правилен и законосъобразен. Твърди, че правилно въззивният съд е дал доверие на показанията на пострадалия Д. досежно нанесените удари с ръце и крака, които се подкрепят от показанията на свидетелите П., П., П., Ц. Д. и Т., а също и от писмените документи във връзка с причинените увреждания на пострадалия, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Заявява, че по безспорен начин е установена пряка причинна връзка между действията на двамата подсъдими, изразили се в нанесените удари с ръце и ритници по отношение на пострадалия и престъпния резултат – причинената му средна телесна повреда. Заключава, че по тази причина несъмнено е установено авторството на деянието и участието на подсъдимите в него. Оспорва доводите, че присъдата почива на предположения, твърди, че не са допуснати твърдените в жалбите съществени процесуални нарушения. Прокурорът посочва, че въззивната инстанция е обосновала довода, че именно двамата подсъдими са причинили средната телесна повреда, като същевременно са обсъдени възраженията и доводите на подсъдимите и защитата, като е изложил съображения защо ги счита за неоснователни. Дава становище да се остави в сила новата осъдителна присъда на въззивния съд. Частният обвинител Е. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от повереник, който моли да се остави касационната жалба без уважение. Поддържа, че събраните по делото доказателства по време и на двете предходни съдебни инстанции установяват в достатъчна степен авторството на двамата подсъдими. Поддържа доводите на въззивната инстанция за необосновано възприемане от съда от първата инстанция и придаване на доказателствено значение на видеозапис от нощта на инцидента, както и за кредитиране на показанията на пострадалия Д. в съпоставка с останалите доказателства по делото. Спира се фокусирано на отбелязването от въззивната инстанция за наличието на невярна констатация на първостепенния съд относно наличие на „самопризнание“ от пострадалия, че увреждането му е причинено не от подсъдимите а от св. Б. П.. Повереникът твърди, че в доказателствената съвкупност няма нито един документ, който да установява подобен факт. Поддържа правилността на доводите на съда от втората инстанция, че не е възприела съмненията на съда от първата инстанция за правдивостта и обективността показанията на свидетелите П., П. и Ц. Д. и ги е отхвърлила като безпочвени и необосновани. Поддържа тезата на въззивния съд, че в показанията на св. П. има противоречия, а същевременно той бил в много близки отношения с двамата подсъдими. Моли да се потвърди въззивната присъда, като претендира и направени разноски. Частният обвинител и граждански ищец Д. поддържа тезата на повереника си. Подсъдимите И. Н. З. и Ж. Н. З., редовно призовани, не се явяват, представляват се от защитници. Първият поддържа изцяло подадената жалба, моли да се ревизира въззивната присъда съобразно направеното искане. Вторият също поддържа жалбата, допълва, че пред съда от първата инстанция цитираните видеозаписи бил възпроизведени над 12 пъти, като били предявявани на свидетелите и на тях не се отчитала никаква съпричастност на двамата подсъдими. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 14 / 11.07.2022г. по НОХД № 20211840200668/2021г. на Ихтимански районен съд двамата подсъдими са признати за невиновни и съответно оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.131, ал. 1, т.12 вр.чл.20, ал.2 от НК. По протест на прокурор от Ихтиманската РП и жалба на частния обвинител Д. с атакуваната въззивна присъда № 10 / 27.03.2023г., постановена по ВНОХД № 20221800600606/2022г. по описа на Софийски окръжен съд двамата подсъдими са признати за виновни да са извършили деяние по чл.129, ал.1във вр. чл. 20, ал.2 от НК и им е наложено наказание в размер на по една година и шест месеца лишаване от свобода, с определен изпитателен срок съобразно чл. 66, ал. 1 от НК от три години и за двамата. Подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили деянието по хулигански подбуди. Осъдени са да заплатят на гражданския ищец Е. С. Д. солидарно сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.129, ал.1 от НК, като в останалата част до размера от 10 000 лева като недоказан. Присъдени са и деловодните разноски. Подадената касационна жалба е допустима, подадена е в срок, от надлежно легитимирано лице – защитник на подсъдимите. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Не са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения, които да са опорочили волята на решаващия съд и да се довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Претенцията се опира на оказаното доверие на обвинителните доказателства, в противовес на защитната теза и поддържащите я доказателства. Оплакванията са в действителност интерпретация на доказателствения анализ, което сочи на оспорване на обосноваността на въззивния съдебен акт и не съставляващо касационно основание. Въззивната инстанция е извършила добросъвестен и подробен анализ, като специално внимание е отделено на основополагащите показания на пострадалия и оспорвания от защитата видеозапис от стационарни камери за наблюдение. Отговорено е подробно на всяко едно оплакване на защитата макар и производството да е инициирано по протест на държавното обвинение и жалба на частния обвинител. Даден е разумен и логично обоснован отговор за всеки един възприет факт с доказателствено значение. С основание е отказал да се позове на свидетелските показания, основани на възпроизведения видеозапис, доколкото е установено, че той не е годен за визуална идентификация и по същество свидетелите възпроизвеждат действия с голяма степен на несигурност и имащи качеството на предположения. Възприел е заключението на експертите по отношение на вида и механизма на получаване на телесните увреждания. Възражението на защитата относно степента на телесното увреждане е изцяло неоснователно. От значение не е конкретния период на имобилизацията, а за какъв период от време е затруднена двигателната функция, която законодателят е възвел в защитен обект на обществените отношения. По делото е установено, че затрудняването на двигателната функция е за значително по-голям период от 30 дни, а обстоятелството, дали пострадалият е използвал възстановителния период за морска почивка, е изцяло ирелевантен въпрос за съставомерността на деянието и вида на увредата. Въззивната инстанция се е спряла подробно на показанията на св. П., инициатор на конфликта и активен участник в предизвиканото от него сбиване. Влошените взаимоотношения не са били с пострадалия, а с неговия братовчед, но именно те са в основата на конфликта и поради активното му участие с основание на показанията му не е дадена вяра. Те не могат да се противопоставят на показанията на самия пострадал, на св. П. и на св.П., които нямат нито родствени връзки, нито са инициатори на конфликта и които много логично обрисуват генезата на инцидента. Въпреки активното участие и нанасянето на удар на св. П., св.П. не е участвал в нанасянето на удари на пострадалия, който сам не твърди подобно обстоятелство, докато за двамата подсъдими това далеч не е така. Те са посочени от двамата свидетели, а също така и от св. П., при цялата неудачна техника на разпита от досъдебното производство. Вярно въззивната инстанция се е позовала на показанията на св. Торошанова, която е посочила, че двамата подсъдими са отишли да „разтървават“ биещите се хора. Съдът е ползвал тези показания, както и на св. Д., за да установи с допълващи доказателства присъствието на мястото на инцидента на двамата подсъдими. В действителност те не са имали кого да разтървават, доколкото единствения нанасящ удари, освен тях двамата, посочени от останалите свидетели, е бил св. П.. Никой не е заплашвал нито тях, нито св. П., а напротив, желанието на последния да нанесе побой на дългогодишния си противник и на хора от неговата компания, е било нескрито и гласно изразено. Поради тези причини касационният състав намира, че въззивната инстанция не е допуснало превратно тълкуване на събрания доказателствен материал, нито го е изопачил, тоест да е направил изводи, несъответни на доказателствената съвкупност. Действията на двамата подсъдими са анализирани от обективна и субективна страна, отчетен е механизма на причиняване на увредата на пострадалия Е. Д. и с основание е направен извода, че той напълно съответства на този от показанията на пострадалия. Двамата подсъдими са действали в синхрон, изненадали са пострадалия, координираното нападение го е лишило от възможност за защита, поради което логично е установено тяхното съучастие в причиняването на средната телесна повреда. В този смисъл законът е приложен правилно и не е нарушен. Разбира се, касационната инстанция има своите възражения по отношение на частичното оправдаване на двамата подсъдими. Те нямат личен мотив, такъв е установен само по отношение на св. Б. П.. Деянието е извършено на публично място, демонстрирано е грубо нарушаване на обществения ред, както и явно неуважение към обществото, чийто законови и етични норми не допускат и категорично отхвърлят подобна физическа саморазправа, която в случая е целяла демонстрация на бабаитлък. .Процесуалните възможности, предвид липсата на протест или жалба от частното обвинение, изключват каквато и да било корективна намеса ,като от друга страна, тези обстоятелства изключват и възможност за намеса относно размера на наказанието, което е твърде снизходително. Липсва несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, липсва допуснато нарушение на закона, както и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което касационният състав счете, атакувания съдебен акт на Софийски окръжен съд следва да бъде потвърден. Претенцията на частното обвинение за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция е основателна предвид изхода на делото и по силата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Тъй като подсъдимите са осъдени по едно обвинение в съучастие, а адвокатското възнаграждение е едно, касационният състав намери, че не следва да се определя на части, то трябва да бъде заплатено от тях солидарно. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 10 / 27.03.2023г., постановена по ВНОХД № 20221800600606/2022г. по описа на Софийски окръжен съд. Осъжда подсъдимите И. Н. З. и Ж. Н. З. солидарно да заплатят на частния обвинител Е. Д. направените разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.