Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 06.06.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 303/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от адв.В. М. – защитник на подсъдимия К. К. К. срещу решение № 3 от 09.02.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 251/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на адв.М. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че подсъдимият К. не е извършил инкриминираното му престъпление по чл.249 ал.1 от НК, тъй като осъществените от него действия по теглене на парични суми от сметката на Г. Г. през банкомат, използвайки дебитната му карта, са били в изпълнение на волята на самия Г., поради което деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Според адв.М. като са приели обратното, инстанциите по фактите са приложили неправилно материалния закон, тъй като са основали изводите си на предположения, при липса на годни доказателства и недоказаност на обвинението срещу подсъдимия. На следващо място в жалбата са изложени аргументи за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд при изготвяне на съдебния му акт, който според защитника не отговаря на изискванията за съдържанието му по чл.339 ал.2 от НПК. Оплакването е за липса на аргументи, обосноваващи отказа на апелативния съд да възприеме доводите на защитата за неправилно приложение на закона, в резултат на което липсва отговор на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания по съществен за правилното решаване на делото въпрос. Този пропуск в съдебния акт на Великотърновския АС е оценен от адв.М. като липса на мотиви, представляващо процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, изискващо отмяна на атакуваното решение. В жалбата на защитника на подсъдимия К. се съдържа оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на несъставомерност на инкриминираното му престъпление. Въз основа на изложените доводи, от адв.М. към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия К. К. в рамките на събраните по делото доказателства. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият К., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му - адв.М., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и възпроизведени в представени допълнително писмени бележки, като отправя и същото искане. Представителят на ВКП намира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения нито от окръжния, нито от апелативния съд. Постановеният съдебен акт на въззивния съд според него е законосъобразен и справедлив, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 13 от 28.07.2016 г., постановена по НОХД № 92/2016 г., Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия К. К. К. за виновен в това, че на 25.05.2015 г. в [населено място], от банкомат /АТМ/ с идентификационен №*., собственост на [фирма] [населено място], използвал платежен инструмент – дебитна карта № ***, издадена от [фирма] [населено място], с титуляр Г. М. Г. и данни за платежния инструмент – ПИН-код, за да изтегли сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, без съгласието на титуляра на картата, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1 от НК го осъдил на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. По жалба от защитника на подсъдимия К. – адв.М. било образувано ВНОХД № 251/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С решение № 3 от 09.02.2017 г. ВтАС изменил присъдата на ОС гр. Ловеч в частта относно определения първоначален режим и типа на затворническото заведение за изтърпяване на наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода“, съобразявайки влезлия в сила на 07.02.2017 г. ЗИД на ЗИНЗС, като е изменил определения първоначален режим от „строг“ на „общ“ и отменил присъдата в частта, в която е определен типа на затворническото заведение, в което да бъде изтърпяно наказанието. В останалата й част присъдата на ОС–гр. Ловеч била потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия К. – адв.М. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна. Основното оплакване срещу въззивното решение – за нарушение на закона поради неправилното му приложение, е мотивирано с доводи за липса на годни доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление от подсъдимия и неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, обусловили осъждането на подсъдимия К. въз основа на предположения и недоказаност на обвинението. Така поднесеното в жалбата и поддържано в съдебно заседание възражение, по съдържанието си е насочено срещу правилността на фактическите констатации на АС – гр. Велико Търново, въз основа на които са формирани изводите за наличие на елементите на престъплението по чл.249 ал.1 от НК и от обективна, и от субективна страна, довели до осъждането на подсъдимия К.. Отправеното в тази връзка искане от адв.М. към настоящата инстанция за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия К., практически изисква ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Предвид тази формулировка на искането следва отново да се подчертае, че липсата на такива правомощия за касационната инстанция в процесуалния закон не позволява извършването на нейна собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, въз основа на която да прецени наличието на процесуални нарушения. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, като фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основания за проверка на въззивния съдебен акт. За това проверката на контролираните съдебни актове обхваща единствено законосъобразността им въз основа на възприетата в тях фактическа обстановка, поради което настоящият състав на ВКС обсъди възраженията на защитника на подсъдимия К. единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите. В контекста на изложените принципни положения, осъществената от този касационен състав проверка не установи да са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Възраженията в жалбата срещу атакувания съдебен акт на Великотърновския АС са насочени основно срещу подхода при оценка на доказателствата с оглед изясняване обективната съставомерност на инкриминираното деяние, като в тази връзка се оспорва кредитирането на показанията на свидетеля Г. Ц. /племенник на пострадалия Г./, установяващи липсата на съгласие от страна на Г. за използване на дебитната му карта. Възражението срещу решението на инстанциите по същество да поставят показанията на св.Ц. в основата на изводите си относно обективно осъществените елементи на състава на инкриминираното престъпление, не може да бъде споделено. Независимо, че не е бил очевидец на обстоятелствата, при които подсъдимият К. се е сдобил с платежното средство, чийто титуляр е бил пострадалия Г., свидетелят Ц. е първият, който е възприел състоянието на вуйчо си малко след събитието и лично от него е разбрал как дебитната му карта се е озовала у подсъдимия. Наред с това именно този свидетел е предприел действията по блокиране на банковата карта и така е осуетил последващото й използване за източване на средства от сметката на пострадалия – последният опит за това е направен около час и половина след блокиране на картата, което е довело до задържането й в банкомата. Нещо повече, няколко дни след датата на деянието 25.05.2015 г. – на 01.06.2015 г. св.Ц. депозирал жалба в РУМВР–гр. Троян за отнемането и неправомерното използване на дебитната карта на Г.. Тези обстоятелства се установяват категорично от писмените доказателствени материали от досъдебното производство, приети и приобщени по надлежния процесуален ред, поради което твърдението на защитата, че жалбата от св.Ц. до полицията е подадена два месеца по-късно е обективно невярно. Чрез оспорване на показанията на св.Ц. защитата се стреми да обоснове защитната теза, подкрепена от свидетелите А. М., П. М. и М. К. за това, че лично пострадалия Г. е предоставил на подсъдимия К. дебитната си карта с искане да изтегли през банкомат 800 лв. Инстанциите по същество са подложили на внимателен и обстоен анализ поотделно и в тяхната съвкупност гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели, като са ги съпоставили и с тези, съдържащи се в показанията на свидетелите В. П., М. Г. и Г. Ц.. Резултатът от този анализ, сочещ на съществени противоречия в показанията на първата група свидетели не само помежду им, но и с обясненията на подсъдимия, както и с обективно установените факти от писмените доказателствени материали, е обусловил оценката на показанията на втората група свидетели като достоверни, довела до тяхното кредитиране и поставяне в основата на изводите по съществото на делото от решаващите съдебни органи. В този смисъл искането на защитата да бъдат дискредитирани не може да бъде възприето. Изложените до тук съображения обуславят извода на касационната инстанция за неоснователност на оплакването за нарушение на закона при квалифициране на престъплението – предмет на делото по чл.249 ал.1 от НК. Извършеното от подсъдимия К. деяние съдържа всички елементи на престъплението, за което е осъден както от обективна, така и от субективна страна – използвал е платежен инструмент /дебитна карта/ и данни за него /ПИН-код/ без съгласието на титуляра /пострадалия Г./, като е съзнавал липсата на такова съгласие и е изтеглил от сметката му само паричната сума от 400 лева единствено поради наличието на дневен лимит по картата, а последващото й задържане в банкомата се дължи на своевременното й блокиране в резултат на действията на св.Ц.. Ето защо касационната инстанция намира, че нито въззивната, нито първата инстанция са допуснали нарушение на закона, поради което не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и това оплакване на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение. Такова е становището на ВКС и относно оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на съдебния акт, изразяващо се в липса на мотиви по отношение възражението във въззивната жалба за приложимия закон. Внимателният анализ на проверявания съдебен акт води до извода, че Великотърновският АС е изпълнил стриктно задълженията си по чл.314 от НПК, като е проверил изцяло присъдата на ОС–гр. Ловеч, независимо от конкретните оплаквания, отразени във въззивната жалба на подсъдимия. Обстойният анализ на наличната доказателствена съвкупност, допълнена със събраните доказателствени материали в проведеното въззивно съдебно следствие е изложен прецизно във въззивното решение, което напълно съответства на стандарта на чл.339 ал.2 от НПК и съдържа отговор на всяко възражение от подсъдимия и неговата защита. Ето защо твърдението в обратния смисъл е некоректно, а оплакването за липса на мотиви като абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК не може да бъде споделено и следва да бъде оставено без уважение. Най-сетне като неоснователно този състав на ВКС намери и оплакването в жалбата на защитника за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание. В нея, както и в допълнително представените писмени бележки не са изложени конкретни съображения в негова подкрепа, извън твърдението за несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, както и поради декларираното несъгласие подсъдимият да бъде наказан с „лишаване от свобода“, след като не е извършил престъпление по българския НК. По аналогично оплакване Великотърновският АС е обърнал съществено внимание на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като е заключил, че макар деянието – предмет на настоящото дело да е оценено като такова с висока степен на обществена опасност предвид начина на извършването му и състоянието на пострадалия Г., както и с оглед завишената обществена опасност на подсъдимия, свързана със съдебното му минало и лошите характеристични данни, тази оценка не е дала отражение върху решението на първоинстанционния съд да определи наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия К. при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, равен на предвидения специален минимум в санкционната част на разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК, което е компенсирал с налагане на кумулативното наказание „глоба“ в максимален размер. Отчетеният превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и незначителната тежест на единственото смекчаващо такова – частичното му съдействие за разкриване на обективната истина с признанието, че на инкриминираната дата именно той е използвал дебитната карта на пострадалия, са обосновали извода на въззивния съд, че наложеното му наказание не е явно несправедливо. Съгласявайки се с аргументите на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допълнително занижаване на определените му наказания 2 /две/ години „лишаване от свобода“ и 800 /осемстотин/ лева „глоба“. Законосъобразно и в съответствие с влезлия в сила преди постановяване на въззивния съдебен акт ЗИД на ЗИНЗС, АС–гр. Велико Търново е изменил присъдата на Ловешкия ОС, като е променил първоначалния режим от „строг“ в „общ“ и е отменил присъдата в частта, с която е определен типа на заведението, в което наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно. Предвид изложеното, ВКС намира, че определените на подсъдимия К. по вид, размер и начин на изтърпяване наказания изпълняват целите по чл.36 от НК и не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 от НПК. С оглед изхода на делото, възражението за несправедливост на наложеното наказание, мотивирано с липса на извършено от подсъдимия К. престъпление, е несъстоятелно и не следва да бъде обсъждано. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 09.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 251/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.