Р Е Ш Е Н И Е   № 418   София, 17.08.2010година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на пети май две хиляди и десета  година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                       ВЕСКА РАЙЧЕВА                                    при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело №  522/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение с Определение № 1* от 27.08.2009 по настоящето гр.д. № 522/2009г е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 КТ на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 27.02.2008г по гр.д. № 1081/2007г,с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. Г. от 16.02.2005г по гр.д. № 960/2004г. С това решение районният съд уважил исковете предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ от М. А. П. срещу БДЖ П. „Т” гр. Г.,като с тях признал за незаконно уволнението й,извършено със заповед № 147 от 15.05.2004г на Директора на П. „Т” гр. Г.,възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „старши възпитател” в Ж. П.Пансион гр. В. и й присъдил обезщетение за времето през което била без работа в размер на 2 181 лева. Със същото решение на основание чл.262 ал.1 т.1 КТ осъдил ответника да заплати на ищцата и сумата 188.85 лева,представляваща трудово възнаграждение в увеличен размер за положен извънреден труд за месеците февруари,март и април 2005г и направените по делото разноски в размер на 55.11 лева съобразно уважения размер на исковете й. В останалата част претенциите й до пълния размер,са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато за това защото Великотърновският окръжен съд разрешил въпросите за задължението да обсъди „ всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение,взети предвид от работодателя с оглед критерия по чл.189 ал.1 КТ,както и възможността служителят сам да извършва компенсация на извънредно положение труд и да не се явява на работа”- в противоречие на съществуващата практика на ВС, на ВКС и на съдилищата в страната. В касационната жалба се поддържа,че решението на Великотърновският окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното: Оплакванията са основателни. Фактическата обстановка по делото е било ясна: ищцата М. А. П. като служител на БДЖ П. за товарни превози гр. Г. били извършила нарушения на трудовата дисциплина: на 15.03.2004г назначената от Директора на Поделението Комисия констатирала, че закъсняла за работа с 23 минути- пристигнала на работното си място вместо в 8.00 часа, в 8.23 часа. На 9 март 2004г не се явила на работа и на 12 март 2004г- не се явила на работа.. За тези нарушения,които обосновавали фактическият състав на „системни нарушения” със заповед № 147 от 15.05.2004г на директора на П. за товарни превози гр. Г. на основание чл.190 ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.188 т.3 й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Констатираните нарушения,за които са били взети писмени обяснения от уволнената служителка,са били доказани и след разпит на свидетелите Р,Е.Г. и К. И. , а така също и след обясненията на ищцата в с.з. от 20.01- 2005г. При така установените обстоятелства и факти по делото необосновано Великотърновският окръжен съд е приел, че уволнението било незаконно. Ставало е въпрос за повтаряемост на нарушения на трудовата дисциплина. Веднъж- - не е спазено работното време и два пъти - неявяване на работа. В този случай видът и тежестта на отделните нарушения са без значение,след като за тях не е било налагано наказание. Несъстоятелно е становището,че отсъствията от работа били поради положен извънреден труд. В този случай е процедирано парадоксално: веднъж решаващият съд приел,че двата дни били като компенсация за извънреден труд и втори път е осъдил ответника да заплати уголемено трудово възнаграждение за месеците февруари,март и април 2004г-т.е. хем приел че извънредният труд се компенсирал с почивки, хем със -заплащане на увеличено възнаграждение по чл.262 КТ. В противоречие на Р № 127/2007г от 5 март 2007г по гр.д. № 1102/2004г ВКС, 3 Г. О.което приема че:” Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.,”, Великотърновският окръжен съд е приел отсъствията от работа като по-маловажни нарушения на трудовата дисциплина. Такива,които не заслужавали налагане на най-тежкото наказание „уволнение” Върховният касационен съд счита,че цитираното решение на състав на ВКС е правилно и че оценката на доказателствата по настоящето дело не е пълна и точнаволнената служителка съзнателно е нарушавала трудовата дисциплина. Това е било доказано,както от приложения по делото доклад на К. И. ,който е бил разпитан и от Районния съд, но и от начина по който е обяснила пред съда неявяването си на работа: единият ден компенсирала заместването на болна до тогава колежка ,а за втория ден обяснила,че отишла сутринта на работа,не се разписала в задължителната книга „ и след това веднага се върнала „по лична” нейна работа… „След това не се върнах на работа”. Пред настоящата инстанция не стои въпроса за редовното връчване на заповедта за уволнение . Прието е че е редовно връчена на М. П. макар и при отказ да я получи . При това положение Върховният касационен съд приема,че при налагане на наказанието „уволнение” наказващият орган е съобразил тежестта на нарушенията,обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителката-т.е. спазил е законовата разпоредба на чл.189 ал.1 КТ. Това означава,че исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ са били недоказани и че е следвало да се отхвърлят. Следвало е да се отхвърли и искът,предявен на основание чл.262 ГПК, но в тази част решението е влязло в сила и не може да се пререшава. Като е процедирал обратното,Върховния касационен съд е постановил неправилен съдебен акт-приложил е неправилно материалния закон и крайните му изводи не са обосновани. За това решението следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК и ВКС да постанови ново решение с отхвърляне на предявените искове. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,   Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския окръжен съд от 27.02.2008г по гр.д. № 1081/2007г вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ от М. А. П. срещу БДЖ-Т. превози” ЕООД П. за товарни превози гр. Г. както следва: за признаване за незаконно и за неговата отмяна,уволнението й,извършено със заповед № 147 от 15.05.2004г на директора на П. за товарни превози гр. Г. за възстановяването й на заеманата от преди уволнението длъжност „старши възпитател” в ЖП П. гр. В. ; за заплащане на сумата 2 181 лева,представляваща претенедирано обезщетение за времето през което е била без работа поради уволнението. ОСЪЖДА М. А. П. да заплати на БДЖ-Т. превози „ ЕООС-София- П. за товарни превози гр. Г. направените по делото разноски за всички инстанции до сега в размер на 656.02 / шестотин петдесет и шест 0.02/ лева. Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: