Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 681

София, 22.03.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

МАРИО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова

дело № 2424/2008 година по описа на V гр.отделение

Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).

Образувано е по касационна жалба на П. М. Р. от САЩ, О. В. , К. , чрез адв. Р от Софийската адвокатска колегия срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 10. Х.2007 г. постановено по в.гр.д. № 492/2004 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Подадената от Р. Х. Б., Б. Х. Б., В. Г. Н. и С. Д. Г. касационна жалба вх.29103/21. ХІ.2007 г. е оттеглена преди постъпването на делото пред ВКС с молби от 16 и 17.VІ.2008 г.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

П. М. Р. е предявил положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК(отм.) срещу Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М., С. Д. Г., В. Х. М. и В. Г. Н., всички от гр. С. по отношение на недвижим имот в гр. С. местн. Изток-изток, представляващ дворно място от 9628 кв.м. съставляващо имот пл. №1 в кв. 26 (стар, по-стар кв. 44), а понастоящем кв. 54 по плана на София, включващо и обособените като самостоятелни имоти неусвоени части от имота с площ от 350 кв.м., западно от училището и с площ 800 кв.м.в най-западната част от имота (ъгъла между ул. Фр. Ж. К. и ул. Д. шосе), както и построените в дворното място сгради: триетажна къща със зимник със застроена площ от 74 кв.м., двуетажна масивна постройка със застроена площ от 120 кв.м. с тавански етаж и едноетажен склад със застроена площ от 199 кв.м. Този имот е бил отчужден на основание Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ЗНЧИМП) и Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост(ЗОЕГПНС) от наследодателката на ищеца Х. М. Р. , който му е възстановен по силата на чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Ответниците в качеството им на наследници на бившите акционери в АД “М” му оспорват правото на собственост, претендирайки, че те са собственици на същия имот. С решението на Софийския районен съд, ГК, 2 г.о., 45 състав от 27.ІІІ.2003 г. постановено по гр.д. № 6857/2001 г. искът е уважен по отношение на първите две сгради и части от дворното място с площи 350 кв.м. и 800 кв.м.,индивидуализирани по скицата на вещото лице на л. 276 от делото, като претенцията е отхвърлена за останалата част от процесния имот като неоснователна.

По въззивни жалби и на двете страни по делото – на ищеца в отхвърлената част на иска, а на ответниците Р в уважената част, Софийският градски съд, въззивна колегия, ІІ в отделение с решение от 10. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 492/2004 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в неговата уважена част и вместо това е отхвърлил претенцията като неоснователна. Оставил е в сила решението в частта, с която районния съд е отхвърлил иска. Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано поради следните съображения:

От фактическа страна е установено с приложените писмени доказателства – нот.актове от 1927 г. два броя за продажба, от 1929 г. също за продажба и нот.актове по регулация 1937 г. два броя, че Х. М. Р. е придобила на свое име части от процесното дворно място с обща площ 10232.8 кв.м ( 5314 + 3604+ 1037.8 + 213 + 64 кв.м.) в землището на с. С., местн. Къро, като с първия нот.акт от 14.VІІ.1927 г. са придобити и къща на три етажа със зимник със застроена площ от 74 кв.м., масивна постройка на два етажа с площ от 120 кв.м. с тавански етаж, както и склад едноетажен построен на 199 кв.м. Посочените доказателства легитимират Х. Р. като собственица на процесните имоти по исковата молба. Ищецът П. Е. Р. е единствен законен наследник на починалата през 1974 г. собственица Х. Р. , видно от приложените акт за раждане на ищеца и удостоверение за наследници на М. Р. Р. – негов баща, починал през 1949 г., от което се установява, че Х. Р. е починала през 1974 г. като вдовица. Ищецът П. Е. Р. се явява неин универсален правоприемник.

От приложения предварителен договор от 12. ХІІ.1940 г. сключен между Х дружество “М” АД, представлявано от членовете на Управителния съвет Й. С. М. и Х. Х. Б. се вижда, че Х. Р. е продала на това акционерно дружество имотите по исковата молба- триетажна къща със зимник, масивна постройка на два етажа с тавански етаж, едноетажен склад, всички намиращи се в землището на с. С., квартал 42 парцел **** и квартал 44 парцел **** с общо пространство 9628 кв.м. за сумата 993680 лв, от които при подписване на договора купувачите заплащат в брой на продавачката сумата от 446 000 лв, а остатъкът до 993 680 или 547 680 лв купувачите се задължили да заплатят на Х. Р. в брой на шест равни годишни вноски от по 91 280 лв най-късно до 15. ХІІ. Владението върху имота се предава от продавачката на купувачите при подписване на предварителния договор. Съгласно т.5 от договора след заплащане на последната вноска купувачите на свои разноски е следвало да се снабдят с нотариален акт за продадения им имот. Създаденото през 1940 г. акционерно дружество “М” е регистрирано в дружествения търговски регистър под № 227/1940 г. на Софийския областен съд, с публикация в ДВ бр.230/1940 г. Предмет на дейност на дружеството е производство на всякакви видове шпули за текстилната индустрия и други книжни и картонажни изделия. Осъществяването на тази производствена дейност се е реализирало в собствения на Х. Р. недвижим имот, предмет на частния писмен договор от 1940 г. като фабрика за шпули. Именно такава фабрика за шпули е национализирана по ЗНЧИМП, като преди това акционерното дружество е преобразувано в дружество с ограничена отговорност “М”.

О. по делото са законни наследници на съдружниците в ООД-то Х. Х. Б. , починал през 1978 г. и оставил двама низходящи Б. Х. Б. и Р. Х. Б., както и втория съдружник Й. С. М. , починал на 30. ХІ.1957 г. и оставил за свои наследници трима низходящи син И. Й. М. , също починал през 1985 г., чийто наследник е ответника Й. И. М., син Д. Й. М. , починал през 1995 г., чиито наследници са С. Д. Г. – дъщеря и съпругата му В. Х. М. , починала по време на процеса – на 23.ІХ.2006 г., чиято единствена наследница е дъщеря й С. Г. , както и дъщерята на общия наследодател Й: М. Й. К. , починала през 1988 г., чиято наследница е ответницата В. Г. Н.. К. в преобразуваното в ООД “М. &

Липсват доказателства по делото да са плащани суми за остатъка от цената в уговорените с предварителния договор между Х. Р. и АД “М” срокове. Безспорно приобретателят по предварителния договор е неизправна страна по него и не са били налице основания за прехвърляне на процесния имот в нотариална форма. Наследниците на съдружниците М. и Б. не твърдят плащане на каквито и да било суми по договора в периода от 1940 до 1947 г. – национализацията на частното предприятие за производство на шпули. Не са налице и предпоставките за придобиване собствеността върху имота от търговското дружество по т.нар.”валидизационни закони” – чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти от 1942 г., както и Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни писмени договори до 1.ІV.1941 г. – Д.в. бр. 90/26.ІV.1941 г. Първият от тях изисква вписване на договора, каквото не е налице в случая, а втория от тях регламентира отношенията във връзка с възможността за задържане на имота до уреждане на други облигационни отношения във връзка с връщане цената по частния писмен договор от собственика на купувача по този неформален договор и др. отношения във връзка с разходите за имота и получените плодове. Поради това направените изводи в обжалваното решение на Софийския градски съд, признаващи право на собственост на ответниците върху процесния имот, противоречат на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Следователно, макар и да е извършено одържавяване по силата на ЗНЧИМП от ХІІ.1947 г. на фабриката за шпули, по отношение на която наследодателката на ищеца Х. Р. няма качество на съдружник в ООД, именно спрямо нея е настъпил ефекта на отнемане на собствеността върху имота.

Незаконосъобразни са и изводите на Софийския градски съд относно отричане правата на Х. Р. при приложение на разпоредбите на чл. 7-9 от Закона против спекулата с недвижимите имоти в редакцията на Д.в. бр. 164/1942 г., касаещи притежавана собственост на лицата от еврейски произход, във връзка с разпоредбите на Закона за защита на нацията от 1941 г., дял ІІ глава ІV относно имуществото на лицата от еврейски произход – чл. 24 и сл. Законът за защита на нацията е отменен с Наредбата-закон за отменяване на някои закони - Д.в.бр.227 от 16. Х.1944 г., като съгласно чл.2 ал.3 от същия закон се предвижда имуществено-правните последици от приложението на изброените в чл.2 закони и наредби, както и имуществените права на евреите, във връзка със същите закони да се уредят с особен закон. Такъв закон е издаден и публикуван в Д.в. бр. 50/2.ІІІ.1945 г. – Наредба-закон за уреждане имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони, предвиждащ в чл. 2 връщане в собственост на евреите, на еврейските културни, политически и други организации и юридически лица всичките недвижими имоти, отчуждени или конфискувани от държавата по законите, упоменати в чл. 2 от Наредбата-закон за отменяване на някои закони. Съгласно изр.2 на чл. 2 от същия закон възниква необходимост от обезсилване на актовете за прехвърляния, ипотеки и за учредяване на други вещни права върху такива имоти, извършени след отчуждаването им от държавата до влизане в сила на тази Наредба-закон. В конкретния случай липсва разпореждане на държавата с отнетото имущество от Р.

Отмяната на противоеврейските закони възстановява правата на Х. Р. по силата на самия закон, така че неправилно СГС е приел, че непредставянето на опис по чл. 16 от Наредбата-закон от 1945 г. за предаване на имотите на собственика евреин води до неосъществяване на правните последици на реституцията като следствие от отмяната на противоеврейските закони. Посоченият опис в чл. 16 от Наредбата-закон от 2.ІІІ.1945 г. не представлява елемент от фактическия състав на възстановяването на собствеността, а е предназначен от законодателя да се конкретизира начина на възстановяването на отнетата собственост и елементите на нейния състав във връзка с доказване изпълнението на възложените на Д. на държавните имоти задължения по този закон. Като е приел противното, въззивният съд в обжалваното решение е направил необосновани фактически и незаконосъобразни правни изводи, отказвайки да признае възстановяване собствеността на наследодателката на ищеца след влизане в сила на Наредбата-закон от 2.ІІІ.1945 г.

При определяне възможностите за реституиране на отчуждените на Х. Р. по ЗНЧИМП имущества по чл. 2 ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) е необходимо да се установи наличието на законните предпоставки за това, визирани в чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ : при влизане в сила на този закон те да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

В част от процесното дворно място е осъществено многоетажно жилищно строителство на две седемнадесет етажни сгради с гаражи в парцел **** по плана от 1962 г. към улица “Ф”. Отхвърлянето на иска в тази част от процесното дворно място от Софийския районен съд не е било предмет на въззивната жалба на ищеца П. Р. , която се отнася за незастроената част от дворното място с площ от около 3240 кв.м. посочена на скицата на л. 277 от първоинстанционното производство. Поради това в тази част е налице влязъл в сила съдебен акт на СРС за отхвърляне на иска и ВКС няма правомощие да се произнася. Новото застрояване с високоетажни сгради очевидно не може да бъде предмет на реституция.

Незастроена част от имота, в която не съществува пречка за възстановяване собствеността по чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ, представлява нанесени имоти с пл. № 1* с площ от 800 кв.м. и с пл. 1587 с площ от 350 кв.м., според заключението на тройната техническа експертиза в състав Б. Х. , Е. М. и В. Г. – т.9 от писменото заключение (л.169 от гр.д. № 492/2004 г.на СГС), както и очертаните на комбинирана скица приложение № 5(л.178 на производството пред СГС) на същата експертиза, които са защриховани в лилаво на приложение № 3(л.323 на въззивното производство) към тройната техническа експертиза на архитектите А. Ц. О. , Б. Б. и Т. Г. , и двете тройни експертизи изслушани пред СГС. Такива изводи е направил и Софийският районен съд, уважавайки иска за посочените две незастроени части от имота, които са обособени в отделни планоснимачни номера.

В останалата част от имота, в която се намират бившите сгради, придобити по нот.акт от 1927 г., ползвани за шпуловата фабрика, а понастоящем за С. художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата с прилежащ терен от 3250 кв.м., за които е съставен акт за публична държавна собственост № от 9.ІІІ.2001 г. на О. администрация на О. София, производството по настоящото дело подлежи на прекратяване, тъй като ответниците – наследници на съдружниците в “Б” ООД не са надлежна страна, срещу която следва да се произнесе съдът за наличие на предпоставките за реституиране на имота. Такава страна би била Държавата, чрез процесуалния си субституент Министерство на културата, на когото е предоставен за стопанисване и управление имотът. Постановените решения подлежат на обезсилване в тази част на основание чл.218ж ал.2 във вр. с чл. 209 ал.1 от ГПК(отм.). Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС в задължение на касационната инстанция е да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

В частта, с която въззивният съд се е произнесъл за оставяне в сила на решението на районния съд за отхвърляне на иска за останалата част от дворното място и едноетажния склад от 199 кв.м. решението е процесуално недопустимо на основание чл. 224 от ГПК(отм.), тъй като както се посочи по-горе, въззивният съд не е разполагал с правомощие да се произнася в тази част – въззивната жалба на ищеца се отнася само до частта от дворното място с площ 3240 кв.м., посочена на скицата на л. 277 по първоинстанционното производство. В останалата отхвърлена част на претенцията първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-в отделение от 10. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 492/2004 г. в частта, с която е отхвърлил предявения от П. М. Р. срещу Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М., С. Д. Г. и В. Г. Н. иск за признаването му за собственик на триетажна къща със зимник със застроена площ 74 кв.м., двуетажна масивна постройка със застроена площ от 120 кв.м. (с тавански етаж), ползвани за училище ( С. художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата) с прилежащия към тях терен с площ от 3250 кв.м., защрихована в оранжев цвят на скица-приложение № 3 към тройната техническа експертиза на вещите лица арх. Цветанова О. арх. Б.Брадистилова, и арх. Т. Г. на лист 323 от въззивното производство между буквите М-Н-О-П-Е-Ж-И-Й-К-Л-М, която скица представлява неразделна част от настоящото решение, по отношение на които е съставен констативен акт за публична държавна собственост №/9.ІІІ.2001 г. на О. администрация на О. София, отдел “Д”, МРРБ, находящи се в гр. С., местн. “И” кв. 54 при граници на квартала: ул.”А”, бул. “Д”, ул.”Ф” и ул. “., представляващо част от имот пл. № 518 по действащия регулационен план на местн.”И”одобрен със заповед РД-50-09-114 от 13.ІV.1989 г., както и в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд – ІІ г.о.45 състав от 27.ІІІ.2003 г. постановено по гр.д. № 6857/2001 г. за отхвърляне на иска на П. М. Р. срещу посочените ответници за останалата част от дворното място и за едноетажен склад с площ от 199 кв.м., като процесуално недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-в отделение от 10. Х.2007 г. постановено по гр.д. № 492/2004 г. в частта, с която е отменено решението от 27.ІІІ.2003 г. на СРС, 45 състав по гр.д. № 6857/2001 г. относно дворни места с площ от 350 кв.м. и 800 кв.м., индивидуализирани на скицата на лист 276 от делото, както и в частта за разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Х. Б., Б. Х. Б., Й. И. М. , С. Д. Г. и В. Г. Н., че П. М. Р. е собственик на две дворни места с площ от 350 кв.м. и от 800 кв. м. в гр. С., кв. 54, индивидуализирани на скицата на лист 276 от първоинстанционното производство, защриховани в лилав цвят на скица – приложение № 3 към заключението на тройната експертиза арх. А. Ц. О. , арх. Б. Б. и арх. Тодор Г. на л.323 от въззивното производство между буквите Д-Е-Ж-З-Д и между буквите А-Б-В-Г-А, представляваща неразделна част от настоящото решение, обособени като нови имоти № 1* и 1520 по неодобрения кадастрален план.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: